Матурата е последното усилие, с което (ако се изразим с актуалния език на политиците) тийнейджърът затваря главата "средно образование" и застава пред вратите на висшето, където се надява да превземе с щурм специалността на бъдещата си професионална реализация. В душите ни още кънти родителският вопъл колко трудно (и затова излишно) нещо е матурата, как претоварвала зрелостниците с ненужни изисквания и им пречела да заемат желаното място на студентската скамейка - нали то днес е алтернатива на оскъдните свободни места за безработни среднисти. Като капак на всичко дойде и съдебното решение, което отхвърли матурите за випуска от специализираните гимназии поради неуреденото им положение в нормативните документи. Решението вдъхна нови сили у противниците на матурите и те отново запледираха за тоталната им забрана.

Свой отговор на въпроса "Кому са нужни матурите?" дадоха висшите училища, чиито академични съвети приеха оценките на изпитите от матурата да се отчитат (в различна степен) за приема на първокурсниците. Това решение значително повишава авторитета на матуритетните оценки, но създава нови проблеми и провокира идеи, зад които стоят професионално-групови икономически интереси.

Първият проблем е



дали резултатът от матурата може да се приеме като обективен показател за знанията



на кандидат-студента и така да замени необходимостта от оценка на приемния изпит в университета. Ако Министерството на образованието и науката изпълни уверенията си, че на матурата по съответния предмет ще се поставят единни изисквания и показатели, по които ще се извърши оценяването от независими за всяко училище комисии, обективността ще бъде гарантирана до висока степен. Само че единни критерии могат да се въведат например в изпитни тестове с избор на верния отговор, които МОН май недолюбва. Пък и матурата по български език с тема върху творчеството на един или друг автор едва ли се поддава на точна оценка по количествени показатели. Както и матурата по история. Затова може би преподавателите от хуманитарните университетски специалности подкрепят идеята матуритетната оценка да бъде само балообразуваща, но не и да замени оценката от приемния изпит. Бихме могли да се съгласим с такава позиция, гарнирана с високопарните претенции за академична автономия и сериозни изисквания към приема на студенти в даден университет.

Едва ли обаче трябва да подминем спокойно идеята за въвеждане на задължителен приемен изпит по български език за всички (!) университетски специалности. Че един бъдещ специалист с висше образование трябва да бъде езиково грамотен, е пределно ясно. Но защо задължителният приемен изпит по български език трябва да дублира задължителната матура по същия учебен предмет, на която младият човек се явява месец по-рано? Отговорът на този въпрос се нуждае от убедителни аргументи, за да се преодолеят съмненията, които идеята поражда.

Защото човек трябва да се запита дали задължителната любов към българското литературно наследство и необходимостта от грамотност са



истинските мотиви за предложението приемен изпит по роден език да полагат и бъдещите математици,



физици и химици? Та те вече са доказали поне грамотността си чрез оценката в зрелостната диплома! За кандидатстване във физиката например е важно какво е равнището на придобитите от гимназията физични и математически знания и то се поддава на точна преценка както на матурата, така и на приемния изпит. С какво ли вдъхновеният поетичен анализ на "Аз съм българче" ще помогне на първокурсник без нагласа към точните науки, когато още в края на първия семестър види зад себе си широко затворените врати на Физическия факултет?

Тук е мястото да се каже, че подготовката на младия човек и за матурата, и за приемен изпит по природни и инженерни специалности се различава съществено от тази по хуманитарните дисциплини, защото са различни подходът и начинът на мислене, който се изгражда още в гимназията. За физиката например е немислимо да се зубрят теми със странни заглавия, които шокират не само родителите. Защото зрелостникът трябва да прилага знанията си в решаване на тестови и други задачи. Немислимо е да се създава "паралелна частна школа", в която следобед учителят да диктува (срещу заплащане!) на учениците си това, на което е трябвало да ги научи сутринта в училището, където е на държавна заплата.

Трябва ли да приемаме и в бъдеще



за нормална търговията с разни свитъци с развити теми по български, история, география



и още какво ли още не, стилът и съдържанието на които е ясен признак дали кандидат-студентът е вземал частни уроци от съответния университетски преподавател? А той - току-виж - се оказал и член на комисията, подготвяща темите за матурата или приемния изпит в университета! Хрумването за въвеждане на приемен изпит по български език за всички университетски специалности идва именно от хора, чието скрито намерение е подготовката на кандидат-студента да стане още по-доходен бизнес от досегашния. Бизнес, който налага униформеното мислене и папагалщина като "ценност" в българското образование.