|
75-годишният дядо Янор седи пред 300-годишната си къща и вари ракия на открито. Жена му - 72-годишната баба Нара, търка с калъп домашен сапун мръсните дрехи в поцинковано корито. Двамата са от 55 години заедно. Никой не им нарушава спокойствието. Около им има още три къщи, но в тях отдавна не живеят хора. През лятото смоци и пепелянки се излежават по пустите каменни стълбища.
"Не знам кой ни е канил и къде, па не искам и да знам. Аз си имам пищов и мога и сам да си се пазя. Даже и бабата". Така коментира дядо Янор поканата за членство в НАТО, отправена към България от ген. секретар лорд Джордж Робъртсън.
Янор и Нара живеят в една от десетте махали на село Сенокос. И двамата са православни, в региона няма хора с друго вероизповедание.
Селото се намира на 20-тина километра от Кресна по посока на алпийската част на Пирин планина и на три километра от границата на национален парк "Пирин". До него се стига като първо се мине през Стара Кресна, чиито жители се водят за основатели на гара Пирин (старото име на Кресна).
Двамата старци не са единствените, които не са чули за височайшата покана. Останалите баби и дядовци също се дивят точно какво се е случило, но дяволито се правят, че уж разбират.
Дядо Янор бърза да свари още ракия от джанки и сливи, защото
като падне снега няма да види друг жив човек, освен бабата,
поне четири месеца. Махалата се намира на няколко километра от центъра на селото, но Янор няма сили да рие из дълбокия сняг и да прави партини. Ако пък нещо се случи със здравето им първи за това ще научи кметът, но напролет, когато занесе натрупаните пенсии на двамата старци. Дядото прави ракия, а бабата цяло лято е събирала билки, за да се лекуват. Натрупали са и доста сено, за да има какво да ядат няколкото кози и овце в кошарата.
"Аз съм ходил един път в София при брат ми, ма вече не помня кога беше. Бабата май е стигала само до Сандански и Благоевград. Имаме един син, ма нещо вече хич не идва да ни види", реди Янор и подклажда казана. Държавата сега му дава пенсия 70 лв., а на баба Нара - 60 лв. И двамата през целия си живот са садили тютюн по баирите на Пирин и са го предавали в кооперацията. Имаше години, в които сме предавали по два тона и половина тютюн на държавата, а сега виж какви пари ни дават.
Ма ще взема пищова и ще ги изпозастрелям, люти се дядото.
До къщата има ток, но двамата старци не са си купували телевизор. Дори да имат, през зимата като се скъсат жиците ги оправят чак напролет. Единствените новини за двамата са сутрин да разберат дали още са живи и напролет, ако се роди някое агне или яре. Другото е Божа работа.
От центъра на Сенокос се задава старец с пръчка в ръка. "Отивам да помогна да приберем стоката от корията. Не съм чувал да са ме канили някъде. Аз съм си тук и не знам какво става по града", споделя 75-годишният дядо Филат. Името му е странно, но го измислили местните. Родителите му го кръстили Филип, но хората от селото започнали незнайно защо да му викат Филат и така си останало. Преди пет години бабата му го напуснала и сега той живее сам. Вечер си говори с овцете и козите.
Всъщност село Сенокос е едно обикновено българско село.
С много възрастни хора, запустели къщи,
църква без поп, чист въздух, тишина и вкусно мляко и сирене. Необикновена е обаче природата на Пирин и добрите хора, които живеят там.
Идеята на група младежи е да помогнат на хората в селата от този регион да осъзнаят, че могат да развиват екотуризъм, а баба Нара и дядо Янор да бъдат част от живописната картина. Представители на Пирински туристически форум доброволно обикалят по селата и обясняват на останалите по-млади жители как трябва да спретнат къщите си, какво да предложат на хората, за да могат да ги приютяват в дома си.
Според нас това ще бъде полезно не само за хората, който обичат да ходят по планините, но и за тези хора, които вместо да чакат за помощи в социални грижи,
ще могат да си докарват някакви доходи,
разяснява директорът на Пирински туристически форум Симана Марковска. Форумът е регионална организация, която е член на съвета по туризъм към министерство на икономиката и на асоциацията за алтернативен туризъм.
За сега в Сенокос тази идея е възприета отчасти единствено от Стефан. Той е един от по-младите (на около 50 г.) и държи хоремага в селото. Не печели много от продажбата на хляб и няколко чифта галоши на месец, но все пак е започнал да разбира от търговия. "Не знам още. Започнал съм да вдигам нова къща, но ако трябва да вадя документи като за хотел, ще се откажа и ще пускам хората да спят у нас просто така", казва Стефан.
От община Сандански били обещали, че ако хората се навият да правят екотуризъм, ще дойдат на крака и ще издадат всички необходими лицензи и категоризации.
На този етап хората от туристическия форум са се спрели на няколко такива села, които се намират в подножието на планината и
от тях човек може да тръгне към върховете на Пирин планина.
По този начин туристът може да избегне поне едно спане в хижите на БТС, които са в окаяно състояние.
Туристическият съюз всяка година отдава хижите под наем и никой от новите собственици не желае да направи каквито и да е инвестиции. Тоалетната винаги е една и е в окаяно състояние. Баня няма, но и да има никога няма топла вода. Цяло щастие е ако случиш на прани чаршафи. От друга страна бивакуването в националните паркове е забранено и човек дори не може да легне под звездите.
От тази година започнаха отново да се връщат чуждестранните туристи от Германия, Полша и Чехия, споделя директорът на национален парк "Пирин" инж. Георги Грънчаров. Те обаче не били доволни от условията, които им предлагали хижите и искали да си вдигат палатки. Хижарите си затваряли очите за нарушенията само да не останем и без тези туристи.
До пролетта обаче нищо няма да се случи. До някой и друг ден ще падне снегът и ще затрупа и идеите, и проблемите на хората от Сенокос.
------- КАРЕ-----
В региона има девет планини: Пирин, Рила, Западни Родопи, Славянка, Стъргач, Огражден, Беласица, Влахина и Малешевска планина. Пирин: обща площ 2 585 кв.км. 60 върха над 2 500 м. (Вихрен - 2 914 м). Алпийски релеф с много циркуси, морени, пропасти, пещери и пр. (само във Вихренско-Синанишкия дял са картирани 133 пропасти и пещери). 176 циркусни езера; най-голямото с площ 100 дка и дълбочина до 30 м. 1700 вида растения, 24 вида риби, 11 вида земноводни, 27 вида влечуги, 217 вида птици и 75 вида бозайници.
Има два национални парка - "Пирин" и "Рила". Десет резервата: "Юлен", "Баюви дупки - Джинджирица" и "Ореляк" в Пирин, "Парангалица" в Рила, "Алиботуш" в Славянка, "Конски дол" и "Темната гора" в Родопите; "Конгура" в Беласица; "Тисата" и "Соколата" в Малешевска планина.
В района се намират над 40% от минералните води на България. Има балнеоложки центрове в Сандански, Огняновски минерални бани, Добринище.
|
|
|