Семейство Бояджиеви нашумя, след като на 15 ноември община Пловдив го въведе във владение на част от централния площад на града. Освен това кметството е осъдено да плаща големи обезщетения, тъй като фамилията не си е ползвала площадчето. Но безпрецедентната история не приключва с това - има още няколко висящи дела между общината и семейството.

Бояджиеви не са класически реститути - от онези, на които са национализирани имоти след 9 септември. Зорка и Димитър живеели на ул."Гурко" 7. Сега това място се пада до централната сграда на община Пловдив, в която преди 40-ина години се е помещавала милицията. Недалеч от нея Бояджиеви са имали къща и двор. Отчуждават им имота през 1960 г. по реда на Закона за плановото изграждане на населените места. Къщата е съборена скоро след това. На мястото е изграден сегашният площад "Стефан Стамболов" и градинката до него.



При отчуждаването Бояджиеви вземат парично обезщетение.



Според служители в отдел "Общинска собственост" навремето семейството е получило и имот, който сега е на бул. "Цар Борис III Обединител". Факт е, че навсякъде съдебният адрес на Бояджиеви е бул. "Цар Борис III Обединител" N 54, вх.А. Твърдението, че те са взели жилище от общината, се подкрепя и от обстоятелството, че семейството е поискало да купи полагащата им се идеална част от земята, върху която е построена кооперацията. Получило е мълчалив отказ от общината и сега обжалва пред Пловдивския окръжен съд. Зам.-кметът д-р Недялко Генчев обаче не можа да каже със сигурност, че Бояджиеви са взели едно време освен пари и апартамент като обезщетение.

През последните десетина година фамилията съди общината в десетки дела пред всички възможни инстанции. Нейната упоритост и изобретателността на адвокатите й са поучителни. И както се вижда - се изплащат.

В началото на 90-те г. Бояджиеви започват дело по т.нар. отрицателен установителен иск, в което успяват да докажат, че като обезщетение са получили само пари, но не и апартамента на "Цар Борис III". Зорка и Димитър връщат паричното обезщетение за съборената къща на бюджета. През 1992 г. започват дело срещу общината, която



отказва да отмени отчуждаването на отдавна несъществуваща къща.



Това е бил мълчалив отказ - не е имало заповед или писмен документ на тогавашния кмет д-р Гарабед Томасян. Окръжният съд отхвърля жалбата на Бояджиеви като неоснователна, защото приема, че след отчуждаването е направено озеленяване, изграден е площад и поради това не може да бъде извършена реституция.

Тук започва най-интересното. Зорка и Димитър Бояджиеви атакуват решението по извънредния способ - преглед по реда на надзора пред Върховния съд. През октомври 1994 г. е отменено решението на Пловдивския окръжен съд. Отменен е и отказът на Томасян за отчуждаването. Състав на Върховния съд с председател Людмил Нейков и членове Светла Петкова и Дима Йорданова приема, че обстоятелството, за което е отчужден имотът, не е осъществено.

Съдът стъпва на застроително-регулационния план на Пловдив от 1954 г. Според него на мястото на къщата на Бояджиеви трябва да има универсален магазин. 40 години по-късно вещото лице Диньо Караславов отива на място и вижда, че къщата на Бояджиеви я няма, но няма и универсален магазин.

Според главния юрисконсулт на общината Савина Петкова

в протоколите по отчуждаването на къщата от 1960 г. пише, че това се прави с цел озеленяване. И на практика това се е случило, казва Петкова. Репортерска проверка показа, че действително в протокола за отчуждаване от 10 март 1960 г. е записано, че "отчуждаващата се част от имот номер 12 на Димитър и Зорка Бояджиеви е за озеленяване".

Имотът им е оценяван с два протокола - първият е за 53 кв. м дворно място по 50 лв. квадрата и 2 черници за 120 лв. Прави се оценка и на още 199 кв. м дворно място по 50 лв., на полумасивна жилищна сграда от 456 куб. м по 45 лв. на стойност 20 520 лв. и полуразрушена работилница фотоателие от 212 куб. м. Като се сумира площта на имота по двата протокола, се получава общата квадратура от 252 кв. м, която преди десетина дни бе върната на Бояджиеви.

Заради промени в Гражданско-процесуалния кодекс пловдивската община е могла в определен срок да обжалва решението на Върховния съд от 1994 г., че няма пречки Бояджиеви да си върнат имота.



Чиновниците обаче са проспали този шанс.



Но и не са върнали част от площада на Бояджиеви.

Затова семейството подхваща дела за обезщетения. Първо осъжда общината да им плати обезщетение за ползване на имота им в размер на един месечен наем. После Бояджиеви завеждат друга искова молба, с която претендират обезщетение за периода от 1 юни 1995 г. до 30 април 2000 г. задето не са ползвали имота си на площада. С решение на окръжния съд от 2000 г. община Пловдив е осъдена да плати това обезщетение заедно с лихвата и разноските по делото. Сумата е 158 435 лв. пропуснати ползи, 27 840 лв. обезщетение за забавеното им плащане и 16 365,35 лв. разноски по делото. Тези пари не са платени и с лихвите сумата вероятно вече наближава 250 000 лв. Общината обжалва решението на окръжния съд пред Върховния касационен съд, но делото още не е насрочено.

Макар че този процес още не е приключил, Бояджиеви успяват да си извадят



обезпечителна заповед за 3 частни общински имота,



защото общината не им плаща обезщетението. Става дума за две сгради в центъра и едно дворно място. Семейството се е канело да ги продаде публично, но последните промени в Гражданско-процесуалния кодекс прекратяват тази възможност. Би трябвало и съдебното изпълнение в Пловдив всеки момент да прекрати процедурата.

Междувременно Бояджиеви поискали общината да им предаде собствеността върху имота и да ги въведе във владение. Това се случва през 2001 г. с поредно дело, заведено в Районния съд в Пловдив. С решение на съда от 3 април т.г. община е осъдена да им предаде собствеността и владението на частта от 252 кв. м от площада.

Община Пловдив обжалва и това решение пред Окръжния съд. На

19 ноември магистратите заседаваха за пръв път по това дело. То бе отложено, тъй като юрисконсултът на общината поиска отвод на съдия Емил Петков, защото той е участвал в предишни заседания по казуса "Бояджиеви".

Докато трае съдебната одисея, през 2001 г. започват преговори между Бояджиеви и отдел "Общинска собственост" да се извърши замяна на техния имот.

Двете страни се пазарят не само за обезщетението, което общината дължи, но и за евентуалната стойност на 250-те квадрата площад. Общинските експерти смятат, че цената е 22 700 лева или 45 долара на кв. м. Аргументът за такава ниска оценка е, че мястото няма градоустройствен статут - на него нищо не може да се строи. Според Бояджиеви обаче един квадрат в тази част на града струва много повече. Те предлагат 3 варианта за избор на общината. Според първия мястото струва 481 000 лева или по 1908 лв. на квадрат. Според втория - 725 000 лева. Според третия - 1 386 000 лева. Най-високата цена е изчислена с оглед колко пари биха получили, ако отдават имота под наем 15 години подред. В сметката са включени и инвестиции за стопански обект.

Зам.-кметът д-р Недялко Генчев и юристите в дирекция "Общинска собственост" предлагат на Бояджиеви два атрактивни общински имота. Зам.-кметът каза пред "Сега", че става дума за



2 масивни къщи в центъра на града



на ул."Княз Александър I Батенберг" 20 и на ул. "Патриарх Евтимий" 19. Едната е на 4 етажа, от които на Бояджиеви се дават 3, и се намира по средата на главната улица. Двата етажа общо са около 90 кв. м, а на първия има магазини. Има и двор. Другата къща е на 2 етажа с двор до хотел "България". Според данните на дирекция "Общинска собственост" тя има площ над 300 кв. м. Общински оценители смятат, че двата имота струват 562 000 лева. Според частния оценител на Бояджиеви къщите струват 439 000 лева. До договор не се стига. Бояджиеви искат още две къщи в Стария град, но не ги получават.

Те очевидно се надяват да спечелят много, като строят върху 250-те квадрата от площада. Вече са завели дело, в което настояват общинските служби да изготвят план за регулиране и застрояване на вече реституирания им парцел. Това дело ще се гледа за пръв път на 12 декември т.г. от окръжния съд в Пловдив.

Фамилията е завела и друго реституционно дело срещу община Пловдив, в което претендира за още едно парче от площад "Стефан Стамболов" - в съседство с върнатите 250 квадрата. Там ул."Гурко" 5 навремето бащата на Димитър Бояджиев - Петко, е имал къща, която през 50-те години е отчуждена. Наследникът Димитър има право на 1/6 от имота. И сега той чака от съда да прецени, че има основания за реституция и че не важи мълчаливият отказ на кмета на Пловдив, който не отменя отчуждаването на този имот. Първото заседание ще е на 4 декември. Историята прилича доста на случилото се с 250-те квадрата. Като нищо някой ден Бояджиеви да си върнат и тази част от площада.

Адвокат Васил Василев каза, че семейството не желае да коментира случилото се - не било етично, тъй като имало още неприключили дела.