След пролетта на срама (когато стана ясно, че България е свалена от експреса към Европа) и мъчителното лято (в което ни измъчваше въпросът ще имаме ли дата или не), дойде утешителна есен. Октомври донесе на Европа нова "Стратегия за разширение на Съюза", а ние, българите



добихме пътна карта,



която ще изведе нас и северните ни съседи право до света на богатите и доволни държави. Ние, българи и румънци, случихме повече от евреите. Знайно е, че тях пророкът ги водил 40 години през пустинята без никаква пътна карта и без дата на пристигане в Обетованата земя. А ние вече не само карта, но и дата си имаме - 2007 г. Ей го де е! Само една петилетка и то по утъпкания път на по-пъргавите наши съратници - поляци, чехи, унгарци и балтийци. Сега по стар навик ще преизпълним петилетния план, тоз път наречен "пътна карта" и щи кацнем за три, вместо за пет години около европейската трапеза. Само че има малък проблем с датата и с европейците:



ние дата имаме, те - нямат



благодарение на ловката формула, изобразена в новата ни пътна карта. (Велики Лойола, да се слави името Ти и да живее Филологическият факултет!) В този картографски скрижал заветната дата е белязана чрез двойно словесно салто. Там пише: "България и Румъния са определили 2007 г. за ТЯХНА индикативна дата за присъединяване." После е бодната запетая, следвана от уточнение, че ТОВА е било одобрено ("endorsed", което буквално значи "подпечатвам", "визирам", "подписвам джиро", за да прехвърля другиму някоя полица) от брюкселския Европейски Съвет (европарламентът, който няма разпоредителна власт в Евросъюза). И Западът е сит, и Изтокът е цял! Същото ловко перо е списало цялата пътна карта - 17 страници текст, дето



не бележат пътя, а спирките



по него. Самият път ще бъде картографиран другаде - в споразумението за присъединяване (тайнствен за публиката документ, по който нашият кабинет преговаря с Брюксел и сегиз-тогиз затваря по някоя глава); в "редовните доклади" на проверители от Европейската комисия, съставяни всяка година, за да оценят напредъка на страната и да поставят нови задачи за изпълнение и в Националния план за развитие, който правителството трябва да състави, а брюкселската евроадминистрация ще провери и одобри. Така че "пътната карта" бележи само проблемите, за които ще ни спират по пътя към Европа, да ни проверят.



Спиране е ключовата дума



в пътната карта. За да ни пуснат в ЕС първо ще трябва да спрем Козлодуй - 1 и 2 блок "преди годината 2003", а за 3 и 4 блок "да изпълним обещанията за затваряне". Ще трябва да спрем още интелектуалното пиратство и кражбите на авторски права, корупцията, прането на пари и нелоялната конкуренция.

И, което е доста по-тежко, ще трябва да спрем "в среден срок" всяко производство на храни, което не отговаря на европейските стандарти. Специално са картографирани за спиране всички мандри и кланици - нарушители на европейската конвенция. Това значи, че мнозина ще трябва да спрат употребата на месни и млечни продукти, защото издокараните за европатент лъскавички заводи са с милиони по-скъпи от занаятчийските цехове, дето ще бъдат спряни. И по законите на счетоводната калкулация продукцията им излиза по-скъпа (защото е и по-качествена, разбира се). Към поскъпване води и исканото



изравняване на акцизите и таксите



за горивата, енергията и всички акцизни стоки. По тази линия се изисква на път за Европа да въведем и пътни такси с европейски размери. Деликатно пътната карта пропуска да постави аналогично изискване да се намалят онези такси и акцизи, които превишават европейските.

Не става и дума да се намали родният ДДС по подобие на Европа, където обичайната максимална ставка е 20%, а за над половината оборот - главно за храните и масовите стоки и услуги, има облекчени ставки, та изчислената средна ефективна норма на облагане с ДДС в Европа е малко над 15 на сто. Щом се предвижда изравняване на акцизи и такси с европейските, някой би помислил, че трябва и доходите да се поизравнят. По този въпрос пътната карта е мълчалива. Но пък е много словоохотлива на темата



засилване на администрацията.



Тази препоръка е дежурна във всяка от 29-те глави на пътеводния ни пътен план. Преброих към двадесетина чисто нови администрации, с които трябва да се сдобием, за още толкова от съществуващите служби се споменава, че е нужно "засилване" и увеличаване на персонала. Тези изсмукани от върха на някой евромолив уж-мерки, с които е осеяна пътната карта, са натикали на трудно забележимо между редовете място реалната икономика.

Картата споменава бизнеса само когато се налага да отбележи, че във всички отрасли, населени места и търгове сме длъжни да осигурим възможност европейските фирми да конкурират българските. Местният бизнес е упоменат само веднъж, в комбинация с уточнението "малък и среден", какъвто е картографиран да бъде.