Ако ти, любезни ми читателю, прочетеш бавно и умно следващите редове, ще установиш две неща. Първо - че в четене на глупости си изгубил 5 минути от единствения си и неповторим живот. И второ - че за времето, което си ми отделил, Илия Павлов е спечелил още 1020 долара. Някой би казал, че сумата е повече от годишната пенсия на кой да е български пенсионер и е колкото разходите за половин заседание на Министерския съвет в Кърджали.

Защото, според полския седмичник "Впрост", Илия Павлов притежава лично богатство от 1 и половина милиарда долара, което означава, че



всеки божи ден от 14-годишната си бизнескариера е печелил по 293 000 щатски долара.



Васил Божков, според същия източник, притежава само половин милиард долара, с което двамата се нареждат съответно на 8-о и 21-о място в класацията на 30-те най-богатите хора от бившия социалистически лагер.

Новината показва, че българите започваме да се измъкваме от немотията. Поединично и на двойки. Както казваше героят на Георги Русев в "Самодивско хоро", докато подготвяше зимнината: "Аз социализма така го разбирам - ще го изградим, когато всеки сам си го направи".

Сега, разбира се, става дума за капитализма, но логиката е същата.

Къде е логиката обаче България, заемаща последното място по основни икономически показатели сред страните от бившия СИВ, да има два пъти повече топ-богаташи от "отличничките" Чехия, Унгария и ГДР взети заедно?

И кое е първичното? Дали нашата изостаналост позволява на най-достойните ни и предприемчиви чада да натрупат огромни лични богатства, или натрупването на огромни лични богатства от най-достойните ни и предприемчиви чада е причината за нашата изостаналост?

Не знам. Както не знам откъде полският седмичник е извадил тези данни. Когато става дума за милиардерите на САЩ, Европа или Азия, нещата са ясни. Ползваме класацията на "Форбс", съставена по методиката на Форбс. Която оценява стойността на дяловете в публичните дружества по пазарната цена на акциите им, а в непубличните - чрез съпоставянето им със сходни на тях дружества в същия отрасъл.

Нямам идея как е в останалата Източна Европа, но в България Форбс няма шанс за работа. Защото у нас



първият признак, че си станал милиардер, е изчезването



на "сходните" дружества в отрасъла. Процесът обикновено е обективен, но много болезнен и изисква както задълбочени познания по мениджмънт, така и брониран автомобил, издържащ на два атентата годишно.

Що се отнася до пазарната цена на акциите, скоро се навършат 5 години, откакто Илия Павлов за първи път обяви намерението да листва "Мултигруп" на борсата. За това време обаче капиталовият пазар в страната ни не можа да се развие достатъчно, за да поеме една толкова голяма компания. Това наложи първо нейното преименуване, а след това и ликвидиране. Заедно със застрахователната компания и банката тя беше поредната изпразнена от активи и



захвърлена на кредиторите откъсната гущерова опашка.



Сред останалите неудовлетворени кредитори явно е нямало полски журналисти.

А докато пазарът се развие достатъчно, за да получим обективен отговор на въпроса с колко точно българските олигарси са по-заможни от шефовете на "Газпром" и "Лукойл", единственият източник на информация, който може да ползва любопитният поляк или българин, е сайтът на Комисията по ценни книжа. Оттам може да се научи, че капиталът на платилата 5000 лева данък печалба за 2001 г. Ем Джи Елит холдинг е 14 милиона лева. На поредната причина за съдебни спорове между акционери - "Елкабел", е 54 милиона лева. А на Гранд хотел "Варна" - 33 милиона лева. Това са същият Ем Джи Елит холдинг, който година преди това е имал 20 милиона капитал, същият "Елкабел", който по едно време рафинираше захар вместо намиращия се на дъждовно място "Бартекс", и същият Гранд хотел "Варна", който през 1993-а бе оценен на 30 милиона долара и който оттогава само капитализира печалба.

За "Минстрой холдинг" и "Винарска къща Сакар" поляците няма да намерят данни, тъй като статутът им в Комисията е "отказано вписване". А за Гранд хотел "Велико Търново" вероятно няма и да посмеят да търсят поради изнервящото предупреждение за вероятни вируси във файла.



Събирайки всичко, което намерих, стигнах до 50 милиона долара.



След това си спомних за Бургаските захарни заводи с 1 милион годишна загуба, за хотелите "България", "Рила" и "Арбанаси палас", за фалиралата МГ финанс, за ЗММ-Нова Загора и ранчото в САЩ, както и за 100-те милиона инвестиции в туризъм, мини и македонски предприятия. Събирах и умножавах, но някъде около рубежа 200 милиона долара моят поход по следите на "дружина полска" свърши.

Единственият източник за това, че подобно на бомбардировач Стелт някъде около нас се намира невидим бизнес в размер на 1/10 от БВП на България, бяха думите на самия Илия Павлов. А както знаем, той често обича да се изказва в стил детската песничка "имам в Прага три къщи, щом ги купя, ще са мои".

Тук пресмятането на чужди пари - това любимо занимание на всеки българин, започна да ми нагарча. 50 милиона, 500 милиона, 3 пъти по 500 милиона - кой ти прави разлика. Подобно на туземци, броящи "едно, две, три, много", за мен, а и за повечето българи, всяка сума, надхвърляща цената на едно жилище, е "много".

И като осъзнаваме, че в този живот не ни е писано да влезем в класацията Топ 30 нито на Източна, нито дори на Западна Европа, ни остава единственото утешение да станем философи. И да повярваме, че хората в тази класация в известен смисъл са по-бедни и от нас. Защото, както пише Сенека: Беден е не този, който има малко, а онзи, който иска повече.

Олекна ви, нали? А ако ви и припомня, че в хладилника си имате останала от вчера половин кофичка кисело мляко? Ммм.... Вкусно.

Кажете ми - кога Васил Божков и Илия Павлов ще изпитат такава тиха, всепоглъщаща радост от живота?