|
| Милен Керемедчиев |
- Г-н Керемедчиев, в последните месеци и години за държавните ни мъже сякаш стана модерно да ходят на визити в Катар. Стоките и продуктите, с които се опитваме да привлечем техните фирми, явно обаче не са достатъчно атрактивни и все не се стига до големи договори. Къде бъркаме?
- В последните 7 години България няма абсолютно никакво присъствие - дипломатическо или на ниво търговски представителства в нито една държава от Персийския залив. Грешките, които се правят на държавно ниво, са много големи. Ние нямаме никакво дипломатическо представителство в Саудитска Арабия, която е най-голямата, най-сериозната и най-влиятелната държава в региона. През 2009 г. пък бе направен пореден гаф - тогава бе определен посланик, а после назначението му беше спряно.
- Каква е ролята на тези представителства?
- Арабският бизнес манталитет се различава много от европейския или азиатския. Бизнесмените искат да усещат присъствието на държавата. Колкото и на нас да ни се иска да не ни помагат държавни служители, там очакват точно това. Те искат да видят, че всъщност държавата е ангажирана с това да подпомага бизнеса. Само така може успешно да бъде завършена сериозна бизнес сделка. Държавата по тези места е много силно намесена в бизнеса. Не можеш да регистрираш фирма, ако местно лице не държи 51% от нея. Когато аз работех в Дубай, България имаше търговски представител и целият бизнес отиваше при него. Те го питат: "Запознахме се с една българска фирма - кажете ни като държавен служител каква е тя, надеждна ли е, струва ли си?"
- Какво точно се очаква от нас - да назначим дипломати или представители?
- Аз призовавам вече от 4-5 години да се направи цялостна и бърза преоценка на външнотърговската ни политика. Има дублиране на функциите на Министерството на външните работи и на Министерството на икономиката. Не е ясно кой е водещ, да не говорим за патърдиите и скандалите, които стават в посолствата заради това, че дипломати от външно министерство третират представители на другите ведомства като чужди. Липсва координация.
- А по отношение на стоките - минерална вода, агнета, мед? Те не се менят през годините, но знаем ли какви са реалните нужди на евентуалните контрагенти?
- Схемата за Катар е изцяло грешна. Отивайки на държавно посещение - дали ще бъде президент или премиер, - срещата там е също на държавно ниво - емир и т.н. Бизнесът, който съпътства кралската фамилия, е свързан с държавата. Тоест те биха искали да срещнат някакъв тип държавни фирми с някакъв вид държавни гаранции, поръчки. Но говорим за много големи проекти, които българските фирми няма как да достигнат даже и с държавна подкрепа. Говорим за сериозни неща. Държавните посещения с бизнес делегации няма да свършат работа, точно обратното. Това трябва да се прави по съвсем различен начин.
Откриването на дипломатическа мисия, изпращането на търговски представител са важни. Когато се отиде в Катар, там се говори за газ, петрол, инвестиционно строителство за милиарди. Коя българска компания може да стане дори подизпълнител при голям, мащабен проект? Ние отваряме много малка уста за много голяма лъжица. Целим се погрешно и прекалено високо. Това се видя при едно от посещенията в Катар, при което господин Трайчо Трайков бе освободен - тогава се оказа, че на българския форум няма представители на местния бизнес. Ние не можем да отидем с киселото мляко и розовото масло на официално посещение, при което от другата страна ще стоят индустриалци, производители на газ и петрол и строители на огромни спортни съоръжения, зад които стоят стотици милиони.
- Това ли бе причината, поради която и проектът за писта на Формула 1 у нас отиде в историята?
- И там нищо не се получи. Това беше пълна глупост. Освен това се направиха няколко дипломатически гафа от непознаване на арабския манталитет и на протокола. Тогава инвеститорът се срещна с Бойко Борисов като премиер и всички вестници гръмнаха, че шейх от емирствата е дошъл да инвестира в писта у нас. Не всеки представител на тези държави е шейх. В Обединените арабски емирства е престъпление, което се наказва със затвор, ако някой се представя за шейх. Така че в момента, в който се написа, че е дошъл шейх в България, ние създадохме огромен проблем на този човек. Той след това беше помолил да се изпрати опровержение, че всъщност никъде не е казвал, че е шейх, защото в държавата му това щеше да е наказуемо. Та вместо да изпишем вежди, със сигурност извадихме очи.
Подходът е изключително погрешен, сигналите, които се изпращат - също. Всяка държава от Персийския залив има свое собствено самочувствие като такава в целия регион. Така че ако ти например полагаш усилия в Катар, а не обръщаш внимание и не изпращаш никакви мисии в Саудитска Арабия, това влияе на отношението на бизнеса и политиката, които там са свързани. В момента, в който ти започнеш да правиш такива дипломатически грешки, те спират да общуват с теб. България много трудно може да се продава като атрактивна дестинация, много трудно.
- Освен за лош протокол това говори и за липса на познавачи на Близкия изток...
- Абсолютно. Не са чак толкова много българските фирми, които правят бизнес с Катар. И тук ролята на работодателските и изобщо на бизнес организациите е огромна. Не държавата трябва да ходи с бизнес делегации по екзотични места и да ги води на плаж, а точно обратното. Целта е самите фирми чрез публично-частно партньорство да дадат индикации кои са интересните места за тях. В този смисъл бизнес форумите ни в тези държави са почти провал. Аз съм участвал в повече от 40-50 такива форума и вероятността да се случи определена сделка е минимална. Колко мостри и брошури ще занесеш с правителствения самолет? Ще отидеш, ще ги покажеш и после ще пращаш мейли. Арабите не работят с мейли, те искат да могат да говорят с някого на място всеки ден. И тук не става въпрос само за държавни фирми. Те не бива да се делят на държавни и частни. Присъствието на държавата там би успокоило бизнеса.
Има и нещо друго - Обединените арабски емирства ще влязат от април в списъка на държавите с безвизов режим с ЕС. Очаква се реципрочност - и българските граждани да могат да пътуват свободно до емирствата. Това е страхотна възможност за популяризиране на България като дестинация. Но никой не говори за това.
- За сметка на това "реиндустриализацията" стана любима тема на властта в последните месеци. Как гледате на нея?
- Тази дума е доста изтъркана. Как това правителство разбира реиндустриализацията - наливане на 50 милиона лева в "Химко"? Това ли е реиндустриализацията? Държавата на няколко пъти изгони инвеститори от "Химко". Преди няколко години аз бях участник в едни от преговорите с реален азиатски инвеститор. Той се отказа, защото първо имаше писмо от икономическото министерство за подкрепа на техните инвестиционни намерения, а след това демонстративно се показа абсолютно нежелание за комуникация с него. Говорим за компания, която има 1 милиард долара годишен оборот и има инвестиции в целия свят. Безумие е, при положение че ние гоним реални инвеститори, да се вкарват държавни пари за възстановяването на предприятието. Какво се опитваме да направим - втори "Балкан" ли? Тази схема не би трябвало да се повтори.
Искрено се надявам, че разумът ще надделее и тези пари няма да се похарчат, защото за мен те биха отишли на вятъра. Наливането им в "Химко" е все едно да ги извадиш от единия джоб и да ги сложиш в другия. След това не е ясно на кого ще продадеш това предприятие - на чужд инвеститор? Или просто сега то се подготвя, за да бъде купено пак от някой български инвеститор? Ние какво искаме да направим - да се върнем към работническо-мениджърските дружества и целият бизнес да стане български? Това стана през 90-те години, когато Иван Костов създаде РМД-та, които спряха достъпа на чужди инвестиции. Сега "Химко" е на този хал точно заради това.
- Как гледате на идеята държавата да засили ролята на Българската банка за развитие и през нея да минават парите по новата инициатива "Джереми" от програма "Иновации и конкурентоспособност"?
- ББР до момента работи като банка. В последните 4-5 години финансираше определени, близки до властта бизнеси - само тях. Тя продължава да работи като банка, така че смисълът от нея е нулев. Трябва изцяло да се промени концепцията на ББР и на Агенцията за експортно застраховане, която е изключително важна. Тя е важна за износа, който българските фирми искат да правят. А в момента и двете институции не работят.