"Ако желаете да отразите началото на операцията, ви очакваме в 07.30 часа утре (10 февруари) в поделението на СПУ-София (ул. "Патриарх Герман" №5 - срещу резиденция "Врана")... В случай на готовност от ваша страна и с ваш транспорт ще можете да заснемете още пристигането и старта на полицейска операция на специализираните полицейски сили (СПС) в малко населено място в Софийска област." С това официално съобщение



МВР започна Великата отечествена война срещу битовата престъпност



Седмица по-рано на пресконференция бяха обявени денят и часът за "атаката". Само тези два факта са достатъчно доказателство за това, че става дума за подготвена рекламна акция. Тя не е първата - през годините подобни акции имаше срещу различни таргет групи - организираната престъпност, хора с висящи дела, за наркотици и контрабанда на цигари... Този път целта бе битовата престъпност, която след поредица медийни репортажи за всекидневните грабежи в селата, сегашното управление "откри", че е основен проблем за населението. Затова и акцията бе сполучливо кръстена "Кокошкар".

Въпреки името, в нея се включиха мощни полицейски сили - 54 екипа, 146 служители и 45 автомобила, подкрепени от жандармерията. Вече са налице и първите отчети - МВР рапортува, че са били проверени 6337 души и 4159 автомобила, задържани са 188 лица, образувани са 141 досъдебни производства по общия ред, 33 бързи производства и 6 незабавни. Съставени са били 915 акта за административни нарушения и 538 протокола по Закона за МВР. Предотвратените престъпления са доста кокошкарски - примерно в Плевен е установен извършителят на кражба на цифров приемник ДВД, отнет от частен дом в село Мечка; в момент на кражба на метални оградни решетки от бившето военно поделение в Карнобат е задържан 25-годишен мъж; в Шумен, в момент на опит за кражба на 2 куб. метра дърва, два велосипеда и други вещи от избени помещения е задържан криминално проявен 57-годишен мъж; автопатрул от Специализирано полицейско управление-Бургас при ГДНП спрял за проверка двама души, возещи се в каруца, които са били без документи за самоличност, а в каруцата е имало пружина от легло и отпадъчно желязо...

Целта на тези информации очевидно беше



да се разсеят основателните съмнения за смисъла



от масираното полицейско присъствие по малките населени места. Когато то не е постоянно, е очевидно, че всички бандити ще се изпокрият, докато полицията е наоколо, и после пак ще се разпашат. Какъвто бе резултатът и от предишните рекламни акции на МВР.

Да вземем примерно периода 1992-1996 г., който стана известен с "битки" между МВР, съд, прокуратура и следствие кой е по-виновен за разрастващата се организирана престъпност. Тогава започна модата на правене на списъци с лица, които са с по 2, 3 и повече висящи дела. Част от имената в тях бяха на хора, които отдавна не са между живите. После дойде "списъкът на Начев", кръстен по името на вътрешен министър в правителството на Жан Виденов Любомир Начев. Списъкът бе пуснат в медиите с трите имена на лицата, ЕГН-то им и съответните висящи дела. Това трябваше да аргументира поправки в конституцията и тежки законодателни решения, състоящи се в общи линии във възможности за тотално подслушване и следене.

По същото време бяха направени разработки и анализи, които показваха мощта на организираната престъпност и силовите групировки - ставаше дума за имущества от порядъка на 2.5 млрд. сегашни лева, за огромни имоти, за легализиране на несметни богатства. Всичко обаче остана на фаза "констатации". И нито от списъка излезе нещо, нито от законодателните решения. Нещо повече -



организираната престъпност стана още по-силна.



По времето, когато в МВР бе Богомил Бонев, станахме свидетели на операциите "Комар" и "Нулева толерантност". При тях се започна с тоталната проверка на колите на "мутрите", мина се през привикването на босовете на силовите групировки в централата на МВР и се стигна до забраната те да участват в застраховането. След кратко затишие, използвано за легализиране на придобитите от престъпления пари, цялата организирана престъпност си се появи в целия блясък - с взривове, убийства, разправи.

После дойде "Новото време". И първото нещо, което направи, бе да възприеме почина на предшествениците и да започне да прави списъци на лица с по 2, 3, 10, 20 и дори 60 висящи дела. Цифрата на тези хора достигна близо 4000. Идеята отново беше "тотална атака" срещу престъпността, крути мерки, кардинални законодателни решения, въвеждането на задължителен арест за тези хора. Именно тогава започна първата операция "Белезници", идеята на която бе контингентът да поеме първо към ареста, а после - към затворническите килии. Нищо подобно не се случи.

И тройната коалиция дойде на власт с обещания за пречупване на гръбнака на организираната престъпност. Тук кодовото беше "пресинг". Мутрите не само не бяха респектирани, но и се развихриха - знаковите убийства и взривове зачестиха. След всяко от тях - примерно след убийството на боса на "Мултигруп" Илия Павлов, на боса на ВИС-2 Георги Илиев или взрива срещу Иван Тодоров-Доктора, полицията бе мобилизирана за шумни операции. Тържествено бе подписано и споразумение между прокуратура, следствие, данъчни, митници и МВР за тотална операция срещу организираната престъпност, силовите групировки и срещу тяхната финансова и имотна мощ. Последва неколкократно "потвърждение на категоричната воля на институциите за целенасочена дейност" срещу мафията. Дойде обичайната акция по задържане на "престъпния контингент", която бе наречена "мащабна специализирана операция". Пусната беше бомбастичната цифра от 733 арестувани, от "които 596 с наложени мерки за неотклонение". Стигна се до твърдението, че се проучват "между 50 и 100 фирми и лица", за които обаче "трябвало още данни и проверки", за да се стигне до реализация". И финалът бе познат - нищо.



Нито един от извършителите на знаковите убийства не е хванат,



а още по-малко - осъден.

Преди три години премиерът Бойко Борисов, вътрешният министър Цветан Цветанов и главният прокурор Борис Велчев пък се зарекоха, че ще се справят с организираната престъпност за няколко месеца, максимум година. Беше изчислено, че около 250-300 лица тормозят обществото и държавата. Правилно бе отбелязано, че е малко смешно те да са на свобода и да не лежат в затвора, след като срещу себе си имат поне 70-хилядна армия - служители на МВР, прокурори, съдии, дознатели, представители на най-различни комисии... Не мина и без дежурните обвинения срещу предшествениците - че имало знакови, емблематични фигури, които са се знаели, но срещу които не били предприемани адекватни действия, и че през последните 10 години липсвал контрол от страна на политическото и професионалното ръководство на МВР... Резултатът е познат и може да се прочете във всеки доклад на Европейската комисия - напредък в борбата с организираната престъпност няма.

Така че е крайно време, преди МВР да се рекламира, да постигне някакви съществени резултати. Защото дори и при кокошкарските кражби става дума за максимум няколкостотин души, които тероризират селата. Те се знаят и мястото им е в затвора. Но за да се случи това, трябва да се задейства не само МВР, но и съдът и прокуратурата. Със закани нещата няма да се подобрят.