Имаше една модерна книга на Жак Сегела "Холивуд пере най-добре". По едно време всеки, който се занимаваше с политика или PR в България, я цитираше - не само поради приятния стил, с който е написана, или заради българската връзка на французина, работил по кампании и на БСП, и на СДС в различни години, но и защото дотогава пиарът, политическият маркетинг и връзките с медиите бяха свръхнепрофесионални, направо непознати.

Имаше известна наивност в онова време. Медиите бяха относително свободни или поне толкова, че политиците се страхуваха какво ще напишат за тях по вестниците, новинарските сайтове тъкмо прохождаха, а Hotmail и Yahoo бяха модерните алтернативи на пощата в abv.

Някъде тогава се появи царят с момчетата от Лондонското сити, юридическото лоби и телевизионните говорителки. В комплект с тях дойде и не по-малка група от пиар експерти/ки, които опосредстваха връзката на журналистите с политиците, доколкото им позволяваха възможностите.

Това бяха и златните години на политическия пиар - Моника Йосифова, Таня Митова, Оля Генчева, Елена Вълчева и др. поддържаха имиджа на различни министри от НДСВ. Пиарът струваше и 2, и 200 - в зависимост от възможностите на клиента. Канализирането на комуникацията е полезен процес, улеснява и двете страни, освен в изключителните случаи, когато пиар експертите не си вдигат телефона или са от породата "негледащи телевизия" - два силно разпространени феномена сред съсловието.

Пак по същото това време пиарът започна да изземва територия от политиката. На изборите през 2005 г. НДСВ реши да вдига избирателната активност, като направи томбола с материални награди. Историята приключи със скандал. Друг емблематичен пример бяха демонстрационните проекти по общини - изработване на пейка, чешма или нещо подобно на селски площад на грандиозната за онова време стойност 20 000 лв. с надпис "От правителството на НДСВ".



При Борисов (самият той продукт на същото онова време) нещата се обърнаха



- природно надарен с усет към медиите, той се сети, че най-добрият пиар на политика не е рекламната шапка или тишърт, а самата политика или по-скоро материалният продукт, който тя произвежда. И като се почна едно рязане на ленти, сантиметър неотрязан не остана.

Подозирам, че вносът на български трикольори от Китай се е качил десетократно през последните 5-6 години. То не бяха детски градини, площадки, магистрали, заводи, алеи и тротоари...

Обаче вглъбен в офлайн комуникацията си, Борисов не забеляза феномена "Фейсбук". Докато чаткаше есемеси с журналистки, премиерът не разбра, че десетки хиляди граждани ползват социалните мрежи не само за споделяне на снимки на котки и бебета, но и за да плюят по властта.

Във форумите на онлайн активните български медии се водеха ожесточени политически дискусии, раждаха се прякори на политици,брояха се апартаментите на Цветанов, докато накрая не се организираха и първите зелени протести, които викаха "Долу Цеко от Алеко". С други думи хора, които не само знаят къде е "Алеко", но и кой е Цеко.

Същите тези хора - грешка! - многократно повече, се оказа, че знаят и кой е Делян Пеевски, който преди да реши да излезе на светло с началнически пост в ДАНС, беше класически пример за човек в сянка. Между другото - и Пеевски е продукт на същото онова време.

Входната врата, през която политиката пусна тази персона в обществото, е младежката организация на НДСВ (в същия период майка му Ирена Кръстева е шеф на тотото, а сегашният пиар на Министерския съвет Ани Димитрова е шеф на маркетинга и на международните връзки в тотализатора).



Толкова за онова време - да се върнем в настоящето



Днес, 13 години по-късно, всички политически фигури имат нужда да минат поне през едно химическо чистене (да не говорим, че някои са за нафталина). И тук на помощ идват троловете. Не е важно какъв си, а как гледат на теб хората или какво пише за теб в интернет.

Сегела казва, че няма разлика дали продаваш прах за пране или президент. Един от първите съвети, които той дава на българските политици в зората на демокрацията, е да се обръснат и да си купят тъмни костюми. Тогава той работи със СДС, чиято антикомунистическа идентификация минава през брадата и дългите коси - нещо като мустаците за служителите в Държавна сигурност. Символи.

Днес политиците отдавна са си купили костюми по мярка, обиколили са света, а старанието им и съветите на пиарите не са за upgradе на външния вид, а за downgrade - да махнат скъпите часовници, да не прекаляват с рамките на очилата, да се въздържат от инициали по маншетите на ризите и други детайли.



Остава и някой да ги хареса



Трудна работа. Интернет изравни обществата, авторитетите рязко се сринаха. Всеки обикновен човек вече е медия и ако е талантлив в онлайн комуникацията, може да натрупа фенска маса, за която един прохождащ политик може само да си мечтае.

На помощ идва платената любов. В интернет жриците на любовта се наричат тролове. Готови са да се впуснат в ревностна защита на Станишев по всяко време. Нищо не им пречи да обичат едновременно и него, и Борисов. Троловете не пишат от сърце, а по опорни точки. Резултатът не е, че рязко вдигат рейтинга на някого - най-много нечие кръвно да вдигнат. Те разкалват терена, разводняват темата, отклоняват вниманието.

И все пак, каквото и да казва Сегела (май забравихме в името на онова време да споменем, че Жак Сегела работи по кампанията и на Симеон и че двамата са лични приятели), не е добре политиците да се продават като прах за пране. Прахът за пране не ти решава живота. И друго много важно: няма начин да се объркаш, че гледаш реклама за прах за пране - там бялото винаги е по-бяло, а цветното не избелява.