От юни 1990 до януари 1991 г. бях щатен служител на VII Велико народно събрание, старши експерт в Икономическата комисия, та ще говоря като свидетел и пряк участник: сред най-първите задачи на дневен ред бе подготовката на закон, който да създаде наново Сметната палата. Десетки, най-добрите специалисти икономисти и юристи работиха над този закон. Проектът беше готов още през есента на 1990 г. и чакаше да мине през политическата мелница. Показателно бе приет на последното заседание на Великото народно събрание и никога не влезе в сила - президентът (тогава д-р Желю Желев) наложи вето и го върна в парламента, който вече се бе разпуснал. В следващото, 36-о обикновено Народно събрание,



мълком отхвърлиха идеята



за независим върховен контрольор на държавните пари. Закон за Сметната палата бе приет в края на юли 1995 г. от 37-ото Народно събрание. Той изкара до края на 2001 г., бе отменен и заменен с изцяло нов закон, който през 2011 г. на свой ред бе заменен от нов закон. Сега, 3 години - няма цял мандат след последната новация, парламентарното мнозинство готви пореден нов закон да отмени предишния. Какво по-ясно доказателство за това колко са нестабилни българските правни норми? Само като се сетя, че Законът за дружествата на Обединеното кралство е приет през 1870 г. и е в сила и до днес, макар че самото Обединено кралство вече не е същото след отделянето на Ирландия през 1922 г.



Нуждата от независим контрол



на държавните пари са осъзнавали още законодателите в Учредителното събрание, самата Търновска конституция говори за Върховна сметна палата. Тя е създадена със закон през 1880 г. и работи до 1947 г., когато я закрива "народната" власт. Тоталитарната власт няма нужда от независим професионален проверител. Тази функция изпълняваше самата Партия, всевластното Политбюро нямаше власт над себе си, Централният комитет проверяваше всичко, всекиго и навсякъде. За счетоводния контрол си имахме Държавен финансов контрол в Министерството на финансите, дали са целесъобразни разходите следеше Плановият комитет, а Държавна сигурност се грижеше за законосъобразността. Нито един от тези органи не докладваше на данъкоплатеца каква работа е свършил, какви нарушения е открил, какви промени е предложил, за да се подобри отчетността, а и дейността на подконтролните. В демократичната държава, която се разпорежда с огромна част от дохода на нацията, трябва независим от правителството орган да контролира самото него - това е Сметната палата. За да върши своята работа, най-важните и задължителни условия са



професионализъм и политическа независимост,



но преди всичко членовете на Сметната палата трябва да са честни хора. "Те треба да бъдат такива, на честността на които сме убедени всинца" (1), казва Стефан Стамболов на дебатите по първия закон за палатата. За да гарантира, че членовете на палатата не зависят нито от правителството, нито от Народното събрание, което ги е избрало, авторът на закона Петко Каравелов, министър-председател и министър на финансите, държи всеки от тях да има мандат, да е несменяем до изтичането му. Нещо повече, Петко Каравелов говори за пожизнено членство в палатата - предвижда все пак членовете на палатата да бъдат сменявани (само след като изтече мандатът им), "... но ако Народното събрание не изкаже никакво недоверие към тях, то няма да ги сменяваме никога." И предупреждава: "Хора за контролната палата тъй лесно не се намират." Не е лесно да се намерят и днес, в нашето меркантилно, хем полярно политизирано общество. А Сметната палата може да е силно политическо оръжие, ако попадне в партийна зависимост. Тя може да прикрива безчинствата на едни, а в същото време да бълва актове, унищожителни за други политици. Нека не забравяме, че тя единствено следи финансите на политическите партии и проверява декларациите на политиците. Тя обаче става



ненужна, ако загуби доверието



Смисълът на върховния контролен орган е да провери и да отсъди (неслучайно Сметната палата на Франция и в много други страни има функциите на съд). Каквото отсъди, всички трябва да повярват безусловно. Иначе ще ни трябва друг да преценява верни ли са заключенията на Сметната палата. А кой ще контролира контрольорите... Последна инстанция по проблемите на държавните и партийните финанси е нужна. Затова Търновската конституция нарича Сметната палата "върховна", макар да е само една - да се знае, че е върховен орган, "пред който всеки да поклони глава". Но тя веднага се дискредитира и губи всякакъв смисъл, ако политиците, всяко властващо мнозинство може да я превземе, стига да приеме нов закон, с който прекратява мандатите на членовете и слага свои хора за членове. Какъв смисъл има мандатът за несменяемост, ако законодателят може всеки миг да го отмени? Той никаква гаранция за независимост не дава. Конституцията би следвало да забранява тази практика политиците да дискредитират самите закони, като ги прекрояват, както им е в момента удобно. Закон, с който без основание се прекратяват мандати на изборни длъжности, според мен е противоконституционен и сега. Дами и господа депутати, чуйте великите ни държавници Петко Каравелов и Стефан Стамболов, не пипайте Сметната палата, трябва ни.

- - -

(1) Цитатите са по монографията на Митко Божков "Българската сметна палата. Щрихи от нейната история", Звезди, София, 2010 г.