Международният юготрибунал в Хага позволява предсрочно освобождаване на осъдени. От 74-те лица, осъдени от него, 49 вече са на свобода, като повечето от тях са пуснати предсрочно, твърди електронно издание "Болкън инсайт" (Balkan insight). По отделните бивши югорепублики нещата изглеждат по следния начин: от 59-те лица, осъдени за военни престъпления в Босна и Херцеговина, 41 вече са пуснати на свобода, а от 15-те осъдени за престъпления в Хърватия, Косово и Македония на свобода са 8 души. Общо за целия трибунал, включително и за Босна, освободените са дори над две трети.

Говорителката на трибунала Магданела Спалинска заяви, че председателят на Трибунала в Хага е вземал решенията за предсрочното освобождаване след консултации със съдиите. По принцип осъденото лице има право на предсрочно освобождаване съгласно законодателството на страната, в която то излежава присъдата си. В същото време Трибуналът в Хага може да одобри предсрочно освобождаване само ако



осъденото лице е излежало две трети от присъдата си





"При вземане на решение дали е уместно предсрочното освобождаване на осъдения, председателят на съда взема под внимание тежестта на извършеното престъпление, третирането на лишените от свобода в подобна ситуация, степента на поправяне, демонстрирана от осъдения, и съдействието му с прокурора", обясни Спалинска.

Тя отбелязва, че определен брой затворници са били освободени, защото се е отчело времето на пребиваването им в ареста по време на съдебните процеси. Сред тях са командващите босненската армия Енвер Хаджихасанович и Амир Кукубра - те са били осъдени съответно на три и половина и на две години затвор, но техните съдебни процеси са продължили 5 години. Спалинска добави, че двама от осъдените са починали в затвора и на практика не са излежали целите си присъди. Сред тях е босненският сръбски политик Мирослав Деронич, който е починал, докато е излежавал 10-годишна присъда в Швеция.

В самата Босна предсрочното освобождаване е възможно след излежаването на половината присъда от лицата, осъдени до 21 години затвор. Лицата пък, които са осъдени на повече години затвор, могат да разчитат на освобождаване, ако са излежали три пeти от присъдите си.

Юристът Мустафа Бизич от босненското Министерство на правосъдието заяви, че комисията, занимаваща се с предсрочното освобождаване, взема предвид криминалното минало на лицето, поведението му в затвора, участието му в програмите за ресоциализация (също и за лечение), отношението му към жертвата, както и риска от повтаряне или извършване на други престъпления. Както във всяка друга държава, така и в Босна предсрочното освобождаване цели



реинтегрирането на осъдените в обществото



"Всяка правосъдна система се стреми да накаже нарушителя, но и всяко общество иска да превъзпита тези хора, използвайки съвременни наказателни мерки и методи, за да направи тези хора полезни за обществото", поясни босненският експерт пред "Болкън инасйт".

Бизич посочи също, че новите изменения на закона, които вече са влезли в сила, налагат определени ограничения за онези предсрочно освободени лица, които са осъдени за военни престъпления, тероризъм и трафик на наркотици. Целта на тези промени е тези лица да бъдат държани под контрол, ако е необходимо. Така например комисията по помилванията може да изисква мерки, които да са задължителни след предсрочното освобождаване - лицето редовно да се отчита в полицията, да има постоянен адрес, да му се забранят срещи с определени хора, посещения в определени места или пътувания. Властите може да приложат и мерки за наблюдение на лицето, каза Бизич.

Целта на създадения през 1993 г. юготрибунал бе да се потърси съдебна отговорност за лица, извършили тежки престъпления на международното хуманитарно право на територията на бивша Югославия след 1991 г. - нарушения на законите и правилата за водене на война, геноцид, престъпления против човечността, предумишлено убийство, мъчения, незаконно изселване, вземане на заложници и т.н.

Без преувеличение може да се каже, че в международноправната история на нашата цивилизация юготрибуналът е първопроходец. За разлика от международните трибунали след Втората световна война в Нюрнберг и в Токио, където победителите осъдиха победените, сега в Хага има съществена смяна на ролите -



за пръв път победеният не е съден от победителя



В Хага Темида се занимава с престъпления, независимо на чия страна са били извършителите. Не случайно 27-те съдии са от цял свят. Юготрибуналът проправи път и за други подобни съдилища като Специалния съд за Сиера Леоне и за геноцида в Руанда.

Първата присъда на трибунала бе издадена през 1996 г. срещу босненския хърватин Дражен Едемович, осъден на 10 години затвор. За 20 години юготрибуналът е предявил обвинения спрямо 161 лица, като при 136 лица делата са завършили. В момента тече съдопроизводство спрямо 25 лица (включително обжалвания), като сред обвиняемите са босненските сръбски лидери Радован Караджич, Ратко Младич, сръбският политик Воислав Шешел и лидерът на сърбите в Хърватия Горан Хаджич.

До момента са издадени 74 присъди "виновен", 13 "невинен", а 13 обвиняеми са предоставени на други съдилища (Трибуналът в Хага може да прехвърля дела на национално правораздаване).

В същото време съдът даде повод за обвинения в пристрастност. 60% от обвиняемите се оказаха сърби. Хърватите са в пъти по-малко - само 18 на сто. Босненците и албанците са още по-малко - 6 на сто. Фактически пред Трибунала в Хага бе изправено или осъдено почти цялото политическо и военно ръководство на сръбския етнос (Слободан Милошевич, починал в хагския арест през 2006 година). Докато при другите етноси осъдените се оказаха предимно надзиратели в лагери и затвори. А имаше и подозрително леки присъди. Особено крещящ е случаят с оправдаването на хърватските генерали Анте Готовина и Младен Маркач. През 2011 г. те бяха осъдени съответно на 24 и 18 години затвор по обвинения, по които бяха осъдени немалко сръбски генерали. По-специално двамата са организирали военната операция "Буря", при която бе ликвидирана Република Сръбска Краина, бяха убити няколко хиляди цивилни сърби, а други 200 000 бяха прогонени от Хърватия. Но през 2012 г. юготрибуналът ги оправда с довода, че организирали само военна операция, а не етническо прочистване. В този случай човек не може да не се запита дали пък Трибуналът в Хага не носи белезите на правосъдието на победителите.



Има ли обаче етническа пристрастност



при предсрочното освобождаване? В абсолютни числа най-многобройната група на предсрочно пуснатите се пада на сърбите - 15 души. Сред тях впрочем е Биляна Плавшич, бившата президентка на Република Сръбска. През 2001 г. тя бе осъдена на 11 години затвор, а през 2009 г. бе пусната заради излежаването на две трети от присъдата си. Сходен е и случаят с бившия председател на босненския сръбски парламент Момчило Краишник - той бе осъден през 2006 г. на 27 години затвор, но през 2009 г. присъдата му бе намалена на 20 години. В същото време Краишник е зад решетките от 2000-та година, когато бе арестуван. Така през 2013 г. съдът го пусна, защото е преценил, че е бил зад решетките почти две трети от 20-годишната му присъда. Така или иначе 15 предсрочно освободени от общо 102-ма обвинени сърби в Хага представлява малко над 15 на сто. Това е доста повече от показателя при хърватите - трима пуснати от 32-ма обвинени, което прави почти един процент. Но и доста по-малко от показателя при босненците - трима освободени от общо 9 обвинени, което съответно прави 30% процента.

С една дума картината е пъстра. Едва ли Трибуналът в Хага може да бъде заподозрян в пристрастие по отношение на предсрочното освобождаване и примерно да компенсира сръбския етнос заради многобройните и тежки присъди срещу неговите представители. Очевидно съдиите се ръководят като цяло от чисто правните норми, когато решават кой е заслужил по-рано да излезе на свобода.