|
| Лидия Стайкова |
- Г-жо Стайкова, как оценявате думите на вътрешния министър Цветлин Йовчев, че кризата с бежанците е изцяло овладяна благодарение на усилията на управляващите?
- Може би министър Йовчев и аз имаме различна идея за това какво е бежанска криза. Според мен единственият овладян от държавата аспект е осигуряването на жилищна площ под покрив в лагерите. Относно качеството на тази жилищна площ - варира от лагер до лагер. Разбира се, поставянето под наблюдение от Европейската комисия няма как да е случайно. Но според мен целта е да се помогне на България и не разбирам страховете на управляващите - не възприемам намеренията на Европа като заплаха, а като протегната ръка.
Да, има огромен напредък в работата на държавата с бежанците, но според личните ми критерии сме много, много далеч от това, което трябва да се направи. Отношението на гражданите може да бъде всякакво, но на служителите, работещи за бежанците, е недопустимо да бъде отрицателно или неглижиращо. Не може служител на държавата да си позволява реплики от рода на: "И на мен ми е неприятно, че край джамията се говори на арабски".
- Правителството вече няколко пъти отпуска допълнителни пари за бежанците. Имате ли информация за какво се харчат те?
- Не, нямам представа за какво точно се харчат парите. Знам, че беше купена техника, която е много важна за регистрирането, както и това, че се наемат служители. Но не ми е известно някъде да има изчерпателна публично достъпна информация за това какви пари се харчат и точно за какво. Мисля, че не е толкова трудно да се води счетоводство и да се публикува онлайн. Не би трябвало държавата да няма отчетност.
- Вие твърдите, че бежанците се изхранват и издържат основно благодарение на щедростта на дарители, а не на грижите на държавата. Можете ли да дадете доказателства за това?
- А може ли държавата да даде доказателства, че издържа бежанците? Предполагам, че ако попитате Върховния комисариат за бежанците към ООН кой осигурява досега храна в лагера в Харманли, например, ще ви отговорят, че комисариатът, а не държавата плащаше храна от "Аладин фудс" от средата на декември до края на януари, ако не се лъжа. След това армията пое готвенето и транспортирането на храната. Продуктите се осигуряват от дарения. В това време държавата тръбеше по медиите, че вече храни бежанците. Уж трябваше доброволците да приключат с доставката на храна в края на миналата седмица, но ми се обадиха доброволци, които бързаха да купуват продукти, за да се готви пак, уж последно. Говорих с представител на Агенцията за бежанците, който твърдеше, че доброволците ще продължат да осигуряват храна.
Доскоро фондация "Каритас" доставяше в Харманли по три хляба на човек на седмица, както и плодове. Сега това е невъзможно, защото скорошна заповед не позволява в лагерите да се внасят дарения от храна, освен ако това не става чрез БЧК или Агенцията за бежанците. Това усложнява допълнително ситуацията на бежанците, защото трябва да разчитат единствено на доставената от армията храна - независимо дали е достатъчна и дали става за ядене. А дарителите биват принудени да даряват на институции, на които невинаги имат доверие. Накратко - продължаваме да храним бежанците, но сега го правим по-трудно.
- Какво е отношението ви към оградата, която ще бъде вдигната на границата с Турция?
- От гледна точка на националната сигурност - излишно. Тези, които идват с цел да я застрашават, в общия случай влизат през парадния вход. Нехуманно спрямо тези, които търсят закрила. Имало е времена, в които хората са пътували свободно, за да пътешестват, учат, търгуват, работят - това е обогатявало култури и икономики - не разбирам защо от десетилетия в света се полагат толкова усилия да се възпрепятстват тези неща. Такова е отношението ми към всички огради.
- Как ще коментирате, че за нито една обществена поръчка, свързана с бежанците - ремонти, ограда, храна, не беше проведен конкурс? Мотивът беше все, че няма време и поръчката е много спешна.
- Ако наистина е така, възможните причини са безотговорност, некомпетентност, алчност. Предполагам, че има и предпоставки - законови и културни, които правят възможно и подкрепят такова поведение.
- Вярно ли е, че правителството е отпуснало пари на общината за площадка за сирийските деца в Харманли, при положение че лагерът там е от затворен тип и те нямат право да излизат навън?
- Четох в пресата, че правителството ще отпуска пари на община Харманли. Лагерът в момента е отворен, след като хората в него бяха регистрирани и получиха регистрационните си карти. Интересен е въпросът със затвореността му. Той беше затворен доскоро, защото хората не бяха регистрирани. Някои чакаха за регистрация от октомври, оцелявайки с помощта на дарения. Държавата държа като затворници хората там, без да има правно основание за това - просто защото нямаше капацитет да свърши достатъчно бързо работата си. В Германия регистрацията отнема до 72 часа, а тук достигна над 4 месеца.
Може би е добра идея да попитате държавата защо взе решение да назначи служители в лагера в Харманли два месеца след като беше настанила там хора? Това е основната причина за протестите на бежанците.Те не бяха извършили престъпление, за да бъдат третирани по-зле от затворници - затворниците имат право на здравна помощ и топла храна. Липсата на регистрация превръща хората едва ли не в несъществуващи субекти. Относно детската площадка - би било добре да се изгради такава и в самия лагер.
- Колко дарителски акции успяхте да осъществите в бежанските лагери? Къде и как намирате дарители или те самите ви намират? Каква е стойността на получените дарения?
- Нямам поглед върху стойността на даренията в национален мащаб. Аз лично съм участвала в три големи акции в Пъстрогор, както и в три големи акции в Харманли. Освен това съм правила миниакции, осигурени с мои собствени пари, както и пари на мои приятели - за подпомагане на отделни хора в по-голяма нужда, включително извън лагерите. Аз не търся дарители. Тези, които ме познават и искат да помогнат, се появяват сами. Насочвам желаещите да помагат към хора с конкретни нужди, към банкови сметки на организации.
- За колко души не достигат топли дрехи, одеяла, храна?
- Мисля, че всички в лагера в Харманли имат одеяла. Относно храната - много хора там разчитат единствено на сготвената от армията храна, тъй като вече ни е забранено да раздаваме друга. Това е доста притеснително. Относно дрехите - в момента нямам списъка с нуждаещи се, но мога да кажа, че все още има доста хора без якета и зимни обувки, предимно мъже. Даренията винаги съдържат повече женски, отколкото мъжки дрехи, а обувките винаги са значително по-малко от дрехите. Притеснителен е и фактът, че няма възможност да доставим адаптирани бебешки млека, бебешки каши и пюрета. Доста деца над 6 месеца все още не са захранени. Доколкото си спомням, държавата наскоро обещаваше да доставя и млечни продукти. Чакаме. Могат да се преброят децата, които се нуждаят от такава храна, и държавата, след като забранява на други организации да доставят, да я осигури според собствените си правила. Може да се дават парични надбавки за децата и родителите сами да си купуват подходящата храна. За мен това е най-доброто решение, тъй като не всяко бебе харесва всяко мляко и всяко пюре. Wordl Food Programme работи и по този начин - раздава нещо от рода на дебитни карти. Но следва да се направи реалистично изчисление спрямо нуждите на детето и цените в магазините. Иначе просто дискриминираме децата бежанци, чиито родители не разполагат със собствени средства.
- Каква е алтернативата за хората, които напускат лагера, след като получат статут?
- Зависи от много неща - с какви знания и умения идват, какви личностни качества притежават, има ли кой да им подаде ръка в началото. Ако говорим за държавата, в момента се изготвя интеграционната програма за 2014 г. Според мен трябваше преди половин година поне да е готов проектът за такава и по него да работят много хора, които са съпричастни. Ето затова повечето бежанци ще се опитат да се задържат извън България.
Има и огромен жилищен проблем. Дори и да искат да останат в България, как ще си намерят жилища на нормални цени? Като цяло, как държавата ще помогне хората да учат български? Ако сега реша да водя курс по български в лагера, ще трябва да финансирам сама начинанието и да си намеря класна стая.
