Орешарски срещу Борисов или Чобанов срещу Дянков? Кой е по-добрият?

Да оставим настрана скандалите, празните приказки и взаимните обвинения в некадърност, да погледнем фактите. А фактите не са политическото говорене или решения, а последствията от действията на управляващите. Ето защо ще пропуснем обичайните акценти на такова сравнение, които неизбежно включват назначаването на лицето Делян Пеевски за шеф на българските тайни служби или скандалите с подслушвания, които сринаха авторитета на бившия вътрешен министър Цветанов. Тук не става дума за това кой колко роднини и познати е сложил в администрацията или на колко приятели е дал хубави обществени поръчки, а за това кой управлява по-ефективно.

Да започнем от субективния фактор -



мнението на бизнеса за действията на властта



Бизнесът очаква ръст на икономиката и е позитивно настроен към нарастването на заетостта в страната, показва традиционната анкета на Българската стопанска камара, проведена в края на миналата година. От Асоциацията на индустриалния капитал в България отчитат запазване на макроикономическата стабилност и ниските данъци, както и подобряване на отношението на държавата към предприемачите със стремежа за своевременно разплащане по изпълнени поръчки и своевременно възстановяване на ДДС. Преди дни Васил Велев, председател на АИКБ, дори прогнозира, че бизнесът е готов да повиши заплатите. Цветан Симеонов, председател на Българската търговско промишлена палата, също отчита подобряване на отношенията между частните компании и държавата и усилията на кабинета на Пламен Орешарски да намали регулаторната тежест и да се разплаща по-бързо с бизнеса.

Последният доклад за икономическата конюнктура на НСИ показва, че през февруари 2014 г., за първи път от началото на кризата насам, мениджърите на предприятията в сектора на търговията на дребно посочват като основен негативен фактор за дейността си засилената конкуренция, а не несигурната икономическа среда.

Държавата наистина възстановява ДДС по-бързо. През декември са върнати 542 млн. лева, спрямо 239 млн. лева през същия месец на 2012 г. На практика в края на миналата година беше възстановен целият дължим ДДС, начислен от страна на фирмите, без тези суми, по които има действащи ревизии.

Най-голямата реформа, извършена от правителството на Пламен Орешарски досега, е въвеждането на режим на касова отчетност за ДДС при малките и средните предприятия с оборот до 500 хил. евро. В новата регулация правото на приспадане на данъчен кредит възниква от момента, в който ДДС върху доставените стоки или услуги е платен на доставчика. Т.е. касовата отчетност означава, че изискуемостта на данъка настъпва от датата на плащане, а не от момента на данъчното събитие. Така фирми, които ползваха данъчен кредит за непреведени плащания, вече няма да могат да го правят.

Правителството на Орешарски обеща да преразгледа 1200 режима на регулации и да премахне ненужните. Досега властта се е справила с 24 от тях и планира отпадането на още 60.

И икономиката го показва. Вече половин година оборотите в търговията на дребно се увеличават, което ясно показва възстановяване на вътрешния пазар. Икономиката расте все по-бързо. След като на практика имаше стагнация през първата половина на 2013 г., през четвъртото тримесечие брутният вътрешен продукт регистрира ръст от 0.4% на тримесечна и 1.0% на годишна база.

Въобще, ако гледаме данните, Орешарски и Чобанов определено бият по точки Борисов и Дянков.



Да погледнем обаче какво стои зад данните



Когато ГЕРБ дойде на власт, икономиката точно влизаше в рецесия. През следващите 3 години основната грижа на Дянков беше да се вмести в европейските критерии за бюджетен дефицит, за да стигне накрая до извода, че икономиите водели до растеж!?

Емоционалният товар върху Чобанов не е толкова голям. Като изключим спорадичните протести под прозореца в службата му, той се радва на добри времена. Еврозоната се върна към икономически растеж след 18 месеца рецесия. Европейският съюз излиза от кризата и, искаме или не, дърпа със себе си България напред. И това става не само по линия на износа, но и чрез регулациите. През март 2013 г. Европейската комисия прие нов регламент, с който се забранява забавянето на плащания от държавата към бизнеса с повече от 30 дни. И България като страна - членка на ЕС, трябваше да въведе промените в собственото си законодателство.

Касовата отчетност на ДДС също е европейска идея. Въпреки че регулацията не е задължителна, тя е част от проект на ЕС за облекчаване на малкия и средния бизнес, откъдето в българското законодателство се появи и горната граница от оборот в размер на 500 000 евро за участващите предприятия.

Ако изключим благотворното влияние от Европа, какво наистина свърши кабинетът на Пламен Орешарски?

Последно разбрахме, че т. нар. електронно правителство, което трябваше да е готово до края на мандата на ГЕРБ, ще стане реалност някъде през 2020 г. За въвеждане на електронни услуги държавата вече е изхарчила 320 млн. лв. официално, но ако добавим и пропуснатите ползи и имплицитните разходи, сумата набъбва до милиарди. А стратегията за електронно правителство е приета през 2002 г. За сравнение Естония реши да въведе електронно правителство през 1998 г. и беше готова през 2003 г., харчейки средно 20 млн. долара годишно за целта.



Както се казва - хубава работа, ама българска



Капиталовите разходи в бюджета на Чобанов за 2014 г. са дори по-малки от тези в бюджетите на Дянков. За сметка на това кабинетът на Орешарски планира рекордни социални харчове, за да удовлетвори потенциалните искания на електората на БСП.

Има ли някаква принципна разлика между сегашните и предишните управляващи? Не, няма. Последната голяма реформа на данъчното законодателство беше направена при предишния мандат на Орешарски във властта, когато той заемаше длъжността финансов министър - въвеждането на плоския данък. На този фон е трудно да се повярва на твърденията на Сергей Станишев за ляв завой в политиката на държавата. Нещо повече, Чобанов харчи в рамките на фискалния борд, въведен от Дянков, и никой не повдига въпроса за промяна на този факт.

Но спокойно, ако в Европа всичко е наред, и България ще върви напред. Точно както едно време пристъпваше, побутвана леко от Москва, под крилото на СССР.

Когато в ЕС въведат електронно правителство, такова ще има и у нас. Когато в ЕС въведат единни фискални правила, които едва ли ще включват плоски данъци, и в България ще променят данъчната система.

Въобще, когато Брюксел каже "хоп", в София скачат. Хубавото в случая е, че времето на приказките за бюджетни ограничения и намаляване на дълга в Европа отминава, което значи, че и в България държавата ще започне да харчи повече за стимулиране на икономиката. Лошото е, че политическата класа в страната остава все така инертна, което предопределя и мястото ни на последна дупка на кавала в ЕС.

Истинският въпрос е за какво са ни тези политици, които на практика не правят нищо, освен рейтингово реалити шоу в медиите?