The New Republic каза за събитията в Украйна следното:
Why is Putin doing this? (Защо Путин прави това?) Because he can. (Защото може.)That's it, that's all you need to know. (Това е то, това е всичко, което ви е нужно да знаете.)
Мисля, че не е лошо и други работи да знаем; някои от тях ще се опитам да кажа в писмото, което започвам. Но The New Republic ме накара да се почеша по главата и още се чешех, когато ме посетиха двама издатели. Те питаха, аз отговарях.
- Защо ни подслушват, защо САЩ подслушвали канцлерката Ангела Меркел?
- Защото могат - отговорих. - Политиката е изкуство на възможното. La politique est l'art du possible, казвали и Дьо Гол, и Гамбета, и "Въведение към политиката" на Морис Дюверже започва така. Ама най ми харесва как го е казал Пашич.
- Кой?
- Никола Пашич. Съвременник на Фердинанд и Стамболов, премиер на сърбо-хърватско-словенското кралство. Той казвал: "Политика се ради со пари и со дупе. Пари немаме."
- Как се ради политика со дупе знаят комунистите - каза единият издател. - От първенците на българското комунистическо котило до техните шофьори и ченгета. - Защо продължават да са на власт?
- Защото могат - отговорих, все още опиянен от новопридобитата си способност да отговарям на всякакви въпроси. - За тях марксистът Желю Желев беше по-удобен от д-р Петър Дертлиев. "Царят" беше най-удобен по едно време. - Той, изфирясалият, събра царедворска свита, антураж от юпита, Меглена Кунева. Защо сега бягат при Бареков?
- Защото могат. И не наричай "царя" изфирясал.
- Да, бе, да - и той като теб много езици може.
- Може. Искаш ли да ти покажа как мога да мълча на португалски? Или на патагонски? Шушукаха, че "царят" играел хазарт, но аз не го вярвах и не го питах. Той ако беше играл вабанк и ако с царствен жест презрително бе отритнал всякакви имотни претенции, при един референдум република или монархия българският народ, който го посрещна толкова любвеобилно, щеше да гласува за монархия и Симеон щеше да сложи исторически прецедент на реставрация. Но "царят" излъга Кеворк, че нямал имотни претенции, после ги предяви, съдейки България. Оказа се играч на дребно. Комунистът ТЖ (Тодор Живков) подкупи "царя" дистанционно, без да се среща с него. С един автомобил, нищо работа. Е, не беше нищо като автомобил, а президентска лимузина "Рено". На ТЖ му я подариха, като беше във Франция и се срещна с Дьо Гол, ТЖ я прати в Мадрид, подарък за "царя". Ако не ми вярвате, вървете в Панчарево и питайте Павел Писарев, той тогава беше кореспондент в Париж.
- Защо ти не беше кореспондент? По си франкофон от Писарев, да не говорим за Желю. Не си искал в комунистическата да влезеш.
- Напротив. Исках, но не можех. И началниците ми искаха. Ходатайстваха ми. Но в градския комитет на партията - не и не. Баща му на Димитри е национализиран, бил в лагер, майка му дошла от Белгия, въобще неблагонадежден. Да се хваля ли сега, че не съм бил комунист? Имах много близък и много умен приятел евреин. Алфед Криспин. Той ми казваше: По-добре, че не те пускат в партията. Утре ще стане една чистка, ще гонят врага с партиен билет и първо теб - заради баща ти и майка ти.
- Ама виж им бащите и майките на сегашните декомунизатори. На Ирина Бокова в ЮНЕСКО баща й беше шеф на "Работническо дело". Хвалипръцкото Бойко Борисов - млад комунист, син на полковник от МВР. Цецка Цачева беше партиен секретар на Плевен. Президентът Плевнелиев - син на партиен началник в БКП в Благоевград. Цветан Цветанов, син на шофьора и най-довереното лице на началника на ДС Григор Шопов. Николай Младенов - син на номенклатурно ченге шифровчик.
- Не "тъй нататък", а "так далее и тому подобное".
- Ти, Джимо, и руски знаеш.
- Не знам. Това го знам от баба ми Венета, която освен турски, гръцки и френски и руски говореше, защото живяла в Одеса, защото едни българи избягали в Украйна да не ги заколят турците. Хохлите, като чуеха с какъв акцент казвам: и так далее и тому подобное, питаха: "Вы одессит?" Не враждебно, а някак си насмешливо. Не знам защо насмешливо. Може би понеже гледахме кърлинг по телевизията и се смеехме.
- Браво на теб, ти и от кърлинг разбираш.
- Не разбирам. И хохлите не разбираха. Смеехме се, понеже едни шашкъни замитаха и лъскаха леда да мине онова нещо, камък ли е, шайба ли е, де да знам.
- Ти си безнадежден. Сега за Украйна всички се позовават на Бжежински, на "Голямата шахматна дъска". Той е обрисувал къде се пресичат интересите и влиянията.
- Да, бе, да. Нарисувал едни картинки, едни елипси къде се припокриват на картата, къде се пресичат интересите и влиянията, къде са конфликтните зони. Всички пишман политолози - Бжежински, та Бжежински. Бжежински не е меродавен.
- Защо?
- Не знам защо. Може би защото е поляк, роден във Варшава. Или защото живее на околовръстния "Вашингтон белт" и каза, че там е политическият фокус на света. Или защото не може да язди, а има в яхъра си четири ездитни коня.
- Ама дава насоки в дипломацията на САЩ.
- Дипломацията започва как източен сатрап писал на друг - всъщност той не можел да пише, но първото дипломатическо послание било на глинена плочка и на нея пишело "Привет на теб, на конете ти, на колесниците ти и на жените ти, на всички вас голям привет". Това не е нон-пейпър, това е на глинена плочка. Естествено, единият сатрап искал да забие ножа в гърба на другия сатрап. Бжежински го видях първом на Хайберския проход между Афганистан и Пакистан как се провикваше по мегафона "Аллах е с вас" и после те треснаха кулите близнаци и тъпкано им го върнаха на САЩ. Така става, като правиш кърлинг на ислямистите.
- Ама и ти като Бжеженски едни картинки рисуваш. Нищо не липсва в твоите картинки.
- Липсват ми евреите.
- Те пък какво общо имат? Какво знаят?
- Те знаят разни работи отпреди шест хиляди години. Знаят как сега Арабската пролет стана зима. Знаят, че акъллиите като Бжежински насъскваха ислямистите и после ислямистите им го върнаха тъпкано. Акъллиите насъскваха и финансираха украинците да направят Оранжевата революция. Ама тя стана кафява. С щурмоваците, които са като нашите щурмоваци, дето онзи ден направиха "Луков марш" в София. Евреите знаят за белия терор и за червения терор, и за Хитлеровия терор. Знаят за Бабий Яр. Украинците му казват Бабин Яр. То е един пролом край Киев. Украинците мразели Сталин, сталинистите мразели Хитлер и едните и другите мразели евреите. Украинците помагали на Хитлер да ги освободи от Сталин, от Западна Украйна, дето сега превърнаха украинската оранжева революция в кафява и хленчат НАТО да им помогне, щото били демократи, сформираха навремето дивизия Галиция, на украински е дивизия Галичина плюс батальоните Нахтигал да помагат на есесовците и те помагали. НКВД, SS и помагачите изтрепали киевските евреи - към двеста хиляди само от Киев, башка в СССР по време на Втората световна война.
- А защо евреите мълчат?
- Защото могат.
- Само затова ли?
- Защото правят кърлинг на Вашингтон, щото Вашингтон да прави кърлинг на евреите.
- Джимо, не ти правя кърлинг, ама много хора ти четат есетата, дето им викаш писаници. Макар че не си съгласен, ще ги издам.
- Не можеш. Аз в това отношение съм точен като германец, пиша всяка сряда вече 20 години, това прави над хиляда писаници. Башка предговори и послеслови към книги.
- И телевизионни интервюта като онова с Бжежински - додаде той.
- Да. Писаниците са неделими от отзивите, които те са предизвикали. Значи и отзивите трябва да издадеш. Айде сега да сметнем колко страници прави това. - На него му се зави свят от числото. - И сто пъти съм ти казвал, че не съм писател, а читател.
- Ти за моя седмичник ми напиши статия за Украйна - каза другият издател.
- Какво да напиша? За картината на Репин как запорожките казаци пишат писмо до турския султан или как Тарас Булба имал двама сина, дето били силни като братята Кличко? По-добре прочети "Тарас Булба" на Гогол.
- Ти, Джимо, по-добре прочети какво става в Украйна. Бил си там, знаеш украински.
- Не знам украински, украинките говореха руски по-добре от мен и бяха хубави и много се смяхме.
- На руснаците ли? Те пък се смеят на хохлите.
- Смяхме се, щото по телевизията даваха кърлинг.
DI copyright
Бръм, бръм, аз пчелица съм!
Слабовато този път, за разлика от предишните две есета.