Всеки в България е борец с корупцията, стига да не участва в нея. Затова и държавата продължава да се проваля в справянето с този проблем. Шумните акции, когато наближава поредният доклад на Европейската комисия, не променят картината. Корупцията, заради която България е под лупа от ЕК и след приемането ни в съюза, продължава да е сред основните критики на Брюксел. В прав текст в последния доклад от края на януари бе отбелязано, че нито парламентът, нито прокуратурата са направили нещо съществено срещу това явление. След тази констатация бяха изредени куп държавни институции, издържани от данъкоплатците, които са неефективни или направо излишни, като специално беше откроен БОРКОР. Според ЕК само една институция трябва да координира борбата с корупцията.

Единственият показател, който може реално да измерва успехите в борбата с престъпността, са влезлите в сила присъди. Затова "Сега" прегледа двадесетината процеси за корупция, които през последните години са стигнали до най-високата съдебна инстанция - Върховния касационен съд (ВКС). Сред тях няма дела за т.нар. "висша корупция" и "бели якички". Става дума за процеси за месо и домашна ракия и няколко стотачки за чиновнически или лекарски услуги. С малки изключения те приключват с условни присъди, глоби и забрана да се заема дадена длъжност за известен период.

Ето и част от историите, както са разказани в съдебните решения на ВКС. Имената на подсъдимите и свидетелите са заличени в електронното деловодство на съда, затова са и само с инициали.

На 12 март 2012 г. върховният съд потвърждава осъждането на разследващия полицай от Разград Светлозар С. Той е признат за виновен, че в периода 13 февруари - 30 март 2010 г. приел като дар-



2 кг телешко месо и 4 л домашна ракия,



на обща стойност 28 лв. и предложение за още 120 лв., за да осуети наказателното преследване срещу младеж, катастрофирал пиян и без книжка. За това получава 2 години и половина условно и 1000 лв. глоба, както и 2 години и половина без право да заема държавна длъжност в МВР и да упражнява юридическа професия. От решението става ясно, че Светлозар С. е подучил катастрофиралия в крайпътно дърво младеж да обяснява, че е пил ракия и бира след инцидента, а не преди това. И след това е опитал да саботира подвеждането му под отговорност и да уреди да му се размине само с акт от КАТ.

В друго съдебно решение се разказва историята на лекаря от ТЕЛК в Пловдив И.И., който взел 100 лв. подкуп, за да изтегли за по-ранна дата освидетелстването на възрастна жена. Дамата поискала да се яви пред ТЕЛК по-рано, тъй като насроченият й преглед съвпадал с планирано пътуване в чужбина.

След като получила новата дата, жената благодарила на И.И. А той отговорил: "Благодарностите се изразяват в...". "В пари ли?", попитала тя, а лекарят й отговорил, че тя го е казала. Тогава тя попитала колко трябва да даде.



"Колкото ви е на сърце. Ние не дерем кожи",



отговорил медикът. Когато се прибрала вкъщи, жената разстроено разказала на дъщеря си и зет си, че вместо да си купи лекарства, трябва да даде пари на лекаря, който променил датата й на явяване пред комисията. Младото семейство й дало 100 лв. и я посъветвало да се обърне към полицията. Така и лекарят бил хванат, докато прибирал белязаните банкноти. На първа инстанция И.И. получава 3 години условно, глоба от 2500 лв. и петгодишна забрана да е лекар в ТЕЛК. Апелативният съд в Пловдив намалява присъдата на година и половина и лишаването от права на три години, но запазва глобата. ВКС намалява и нея на 1000 лв.

И.И. не е единственият лекар, осъден за подкуп. Гинекологът П.С. от Варна първоначално получава 1 година условно, 1000 лв. глоба и година без право да упражнява лекарска професия. Той е осъден, защото поискал 400 лв. от съпруга на родилка, за да й направи Цезарово сечение, въпреки че операцията се покривала от здравната каса. Лекарят започнал нужната операция едва когато получил парите. ВКС преквалифицира престъплението с аргумента, че лекарят не е длъжностно лице. Затова и с гласовете на двама от тримата върховни магистрати в съдебния състав лекарят е освободен от наказателна отговорност и само глобен административно с 4000 лв. Третият върховен съдия подписва решението с особено мнение, тъй като смята, че докторът може да носи отговорност за подкуп.

От 2011 г. присъди имат и лекари от ТЕЛК в Ловеч, които години наред срещу суми между 50 и 100 лв. издавали фалшиви инвалидни решения и така ощетили бюджета на общественото осигуряване с над 70 хил. лв.

Следователят от Стара Загора Светослав С. е признат за виновен, че през септември 2009 г. е поискал 100 евро подкуп, за да не нареди арест на обвиняем. За това е осъден на 3 години условно и 1000 лв. глоба, както и е лишен от правото да упражнява юридическа професия за 3 години.

И служител на столичното V РПУ е осъден за корупция. На две инстанции Г.К. е признат за виновен, че е търгувал с влияние - през пролетта на 2009 г. поискал дар 2000 лв. и приел 900 евро и 200 лв. от обвиняем, като му обещал, че ще повлияе пред дознателя за благоприятното разрешаване на полицейски преписки и разследвания срещу него, няма да разследва и да събира доказателства и



тенденциозно ще води висящото разследване



към прекратяване. За това Г.К. получава ефективна присъда от 3 години и 6 месеца затвор. Пред ВКС Г.К. пледира или да бъде оправдан, или присъдата му да бъде смекчена и направена условна. Върховните съдии обаче отказват да я променят, като се мотивират с обществената опасност на престъплението му и с "високия ръст на подобни посегателства, сериозно уронващи престижа на институциите".

Най-сериозното наказание за корупция срещу полицаи е наложено в Пловдив. Служителите на МВР В.В. и А.Г. са признати за виновни и осъдени за подкуп и престъпление срещу правосъдието, защото са поискали 5000 лв. от разследван за кражба на кола, за да саботират делото му. В.В. получава 4 години и шест месеца затвор, глоба от 15 000 лв., конфискация на една четвърт от имуществото и лишаване от право да заема държавна длъжност в системата на МВР за 7 години и половина. Съучастникът му е осъден на 3 години затвор, 7000 лв. глоба и лишаване от право да работи в МВР за 6 години.

Когато делото стига до ВКС, присъдата е изменена и наказанието на В.В. пада на 3 години и половина затвор и 6 години забрана да работи в МВР. Отменена е конфискацията. Не за друго, а защото в кориците на делото няма данни за имуществото на В.В, а в мотивите на първите две инстанции няма и дума за това една четвърт от какво имущество на виновния се конфискува. "Изследване на финансовото състояние на В. е следвало да се направи още на фаза досъдебно производство и ако е било необходимо и възможно, да се пристъпи към искане за обезпечаване на дължимите при осъждане на лицето глоба и конфискация", пише в решението на ВКС.

Друга група са срещу общински служители. В.Р., който е старши инспектор в столичния инспекторат, има присъда от 6 месеца условно и 600 лв. глоба. Освен това в продължение на 3 години той няма право да упражнява контролна дейност в държавни или общински органи. В.Р. е осъден, защото на 9 септември 2010 г. поискал 400 лв. и получил 300 лв. подкуп, за да не напише акт за нарушение на строителна фирма, която не била почистила пространството около сградата, чиято фасада правела.

Когато установил, че пространството около обекта е замърсено, В.Р. обяснил на представителя на фирмата, че за нарушение на Наредбата за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците фирмата му ще бъде санкционирана с до 5000 лв. Инспекторът допълнил, че може да направи компромис, ако строителната фирма достави



безплатно на вилата му един камион с павета



Представителят на дружеството обяснил, че това едва ли може да се организира. Тогава инспекторът заявил, че ще се върне на следващия ден, за да каже дали иска паветата или равностойността им в пари. На другия ден поискал 400 лв., за да не напише акт на фирмата. Представителят се обадил на собственичката на дружеството и й разказал ситуацията. Тя отсякла, че няма да позволи да бъде изнудвана и подала сигнал в полицията.

И във Варна чиновник от общината, главен инспектор "Ревизии, проверки и контрол", е осъден за подкуп. С.Д. е признат за виновен, че през февруари 2011 г. поискал от едноличен търговец 6000 лв. и получил 2000 лв., за да не определи правилната данъчна ставка за притежаваните от фирмата превозни средства. За това на първа инстанция С.Д. получава година условно, 1000 лв. глоба и година без право да заема длъжността. Апелативният съд във Варна увеличава наказанието, но го оставя условно - 1 година и 10 месеца, глоба от 2000 лв. и 2 години без право да е инспектор. Апелативните съдии поправят и още нещо - отменят конфискацията на 2000 лв., осигурени от търговеца, за да бъдат белязани и превърнати във веществено доказателство, и нарежда да бъдат върнати на собственика им. ВКС оставя в сила решението на втората инстанция.