Малко след като започнаха протестите срещу правителството, управляващи и опозиция превърнаха предстоящите евроизбори в разделителната линия, от която ще зависи съдбата на кабинета "Орешарски". Вотът на 25 май от традиционно безинтересна за гражданите тема изведнъж придоби изключително значение за вътрешнополитическия живот у нас. Управляващите използваха случая, за да усмирят превъзбудените протестиращи и да си осигурят необходимото спокойствие с признанието, че ако не постигнат достатъчно добър резултат и ако нямат повече гласове от онези партии, които се заявяват като тяхна алтернатива,



въпросът за предсрочен вот ще стане актуален



В обратния случай той ще се отдалечи до есента, а защо не и до края на мандата.

Последните размествания в парламента обаче могат да провалят сметките на властта. Защото кабинетът вече не зависи само от златния пръст на "Атака". Досега националистите на предвидимия в политическата си безпътица Волен Сидеров оставаха на ниво патетични речи от трибуната на НС, но когато ставаше напечено, влизаха в отредената им роля. Какво показват сегашните сметки? Към момента БСП и ДПС имат общо 119 депутати. Двама народни избраници - Румен Йончев и Светлин Танчев, заявиха, че ще представляват "България без цензура". Още един - Красимир Стефанов, също гравитира около тази партия, но засега не е обявил истинските си намерения. Дори да приемем, че партията на Бареков има изгода да тупа топката и да крепи кабинета, докато се подготви за изборите, мнозинството от 122 мандата е изключително крехко. Пък и бившият журналист не е човек, на когото може да се разчита - току-виж си е повярвал, че е готов за битката. Четвъртият независим депутат Георги Марков засега се изявява като свободен електрон и не допринася особено за стабилността на мнозинството. Но на него едва ли може да се разчита. Дори и с неговия глас мнозинството няма да стане кой знае колко по-стабилно.

Ако по-някаква причина управляващите загубят подкрепата на т. нар. независими, ще трябва да разчитат - както и досега - на 23-мата от "Атака". Заради драматично спадналия си рейтинг Волен Сидеров чувствително втвърди тона към правителството и мнозинството през последните седмици. Приближаващите евроизбори са допълнителен фактор, заради който Сидеров трябва да се разграничи от кабинета. Ето внесъл в парламента

предложение заплатите в България да бъдат индексирани до 700 евро. В очите на избирателите на "Атака" Сидеров е борец за благоденствие.

А всичките му изяви напоследък имат една-единствена цел - ако е възможно, поддръжниците му да забравят, че именно с негова помощ ДПС в момента е на власт. Лидерът на националистите не се свени да използва дати като 19 февруари и 3 март за партийна пропаганда, та какво ли остава за политическите му партньори. Активността му напоследък обаче издава известна несигурност, което е напълно основателно предвид поведението на "Атака" в този мандат на парламента. Въпросът е дали процесите ще стигнат до там, че до месец-два Сидеров да спре да осигурява кворума в НС. Веднъж вече имаше случай, в който показа зъби след изказването на Хюсеин Хафъзов от ДПС във връзка с използването на чужд език в предизборната кампания. Емоционалната реч на Хафъзов



взриви търпението на т. нар. националисти



Разбира се, Сидеров има много поводи да крепи парламента до последно, тъй като твърде вероятно е неговата партия да не успее да влезе в следващото Народно събрание. Лидерът на "Атака" предпочита поведението на куче, което лае, но не хапе. Що се отнася до "България без цензура", тази партия е отроче на същите онези олигархични среди, които настоящото правителство обслужва, доколкото гражданското общество му позволява. Очевидно е, че Николай Бареков няма как да предприема самостоятелно едно или друго действие, освен да си сложи театрално бронежилетка, като дава пресконференция. Резки движения от страна на депутатите, които припознават "България без цензура", ще означават само едно - покровителите на правителството са решили, че този кабинет и това мнозинство вече са ненужни.

Прогнозите на социолози, политолози и общественици за бъдещото на политическия живот в България се различават в някои детайли, но по един въпрос постигат консенсус. Твърде вероятно е настоящата политическа нестабилност да продължи и в следващия парламент, независимо коя точно партия или партии успеят да съставят правителство. ГЕРБ не е онзи мастодонт, който беше, а Реформаторският блок ще има твърде слабо присъствие в НС, ако въобще успее да прескочи бариерата от 4%. ДПС е постоянна величина, но БСП продължава да се срива в очите на избирателите. Единственото, което би могло да задържи на повърхността настоящите партии в НС, е ако отново много партии останат на ръба на 4-те процента и не успеят да влязат в парламента. Така БСП, ДПС и ГЕРБ ще получат мандати, които не са спечелили. Както всъщност стана и на последните парламентарни избори.