Марк Джонстън твърди, че не е виновен за загубата на 500 000 долара на хазарт, защото е бил мъртво пиян. Той съди казино в Лас Вегас и иска да му бъдат върнати проиграните пари. Това е поредното безразсъдно дело, заведено в САЩ срещу казино. Игралните домове никога не губят. Те развиват най-ефективният бизнес модел в историята: клиентите получават безплатен алкохол, за да забравят реалността. И никой не е по-добър от Лас Вегас в прилагането му.

За тези, които никога не са посещавали казино - една игра на блекджек преминава по следния начин: избирате си маса и слагате пари в брой. Крупието (дилърът) бързо обръща банкнотите в чипове и усещането, че губиш парите си, не е толкова реално, както е и при харченето с кредитна карта. След по-малко от 5 минути се появява сервитьорка, която пита какво ще си поръчате за пиене. Хазартът сам по себе си е вид забавление и човек има добра възможност да се наслаждава на нещо, което прилича на ваканция - така че винаги се започва с поръчка на питие с лед или голяма бира. Няма значение колко е часът... в повечето от казината не влиза слънчева светлина, нито пък има часовници. И откакто мобилните телефони не са разрешени,



понятието за време изобщо не съществува



И така, играе се с фалшиви пари (въпреки че всичко се случва съвсем истински), сервират се безплатни напитки, като се изключат бакшишите, които се раздават и са винаги в чипове, и липсва представа за времето - дали е 17 часът, или е 5 часът сутринта. Бягство от реалността... И както обикновено се случва в курортите, които предлагат ол инклузив, лесно е в подобна ситуация човек да прекали с поръчките. Крупиетата не са бармани, а сервитьорките - ако играете достатъчно дълго - се сменят. С други думи, никой не се грижи за вашите интереси. Изпаднали сте в тежко положение? Проиграли сте наема за следващия месец или вноската за ипотечния кредит? Както казва Хенри Хил в "Добри момчета": "Майната ти. Плащай!"

Да се върнем към историята на 52-годишния Марк Джонстън, който изкарва незабравим уикенд, когато в началото на февруари решава да отиде в Лас Вегас. На летището в Бърбанк, щата Калифорния, той изпива "между две и четири питиета". Една напитка изпива по време на 45-минутния полет до Лас Вегас. След това се черпи още веднъж, докато си чака багажа. Още едно, докато пътува към хотела, и "още няколко", след като се настанява в хотела... Това са 10-12 коктейла преди вечерята. Не е толкова трудно да се предвиди, че Джонстън изпада в безсъзнание - това ужасно състояние, при което тялото и умът продължават (някак си) да функционират, но



всички спомени спират да съществуват



И точно тогава започва истинското забавление: Джонстън стартира 17-часов маратон с хазарт и алкохол, който завършва със загуба от 500 000 долара. През това време той вече е изпил 20 питиета, а от момента на пристигането си в Лас Вегас от Бърбанк погълнатите напитки са станали поне 30.

И както днес е модерно всеки да завежда дела за почти всичко, Джонстън решава да даде на съд казиното The Downtown Grand, в което е загубил половин милион долара. В съдебния иск той твърди, че бил толкова пиян, че не е могъл дори да различи раздаваните на масата карти, нито пък да държи чиповете. Законът в щата Невада забранява на видимо пияни клиенти на казината да играят, както и да се предлагат безплатни напитки, ако посетителят изглежда, че вече добре се е почерпил. Въпросът е... колко е прекалено много? Някои хора умеят повече от други да се прикриват, че са прекалили с алкохола.

Марк Джонстън не е първият комарджия, загубил голяма сума, който решава да даде на съд казиното. Преди 25 години например федерален съд в Ню Джърси позволи на ищец, загубил 250 000 долара в казино, докато играе пиян, да съди игралния дом, че го е насърчавал да залага, въпреки че е бил



във видимо нетрезво състояние



Според съдебното решение: "Докато е под влиянието на наркотици или алкохол, в различна степен човек страда от липса на познавателни способности като умението да разсъждава разумно, да преценява опасностите от дейностите, с които се заема, и/или да има трезва преценка". Добри новини за комарджията, нали? Е, почти... Въпреки благоприятното процедурно решение съдебното жури преценява, че комарджията от Ню Джърси не е показал, че е чак толкова пиян, че да не знае какво прави.

Други пияни любители на хазарта постигат по-добри съдебни резултати, като успяват да се договорят извън съдебната зала. Един от тях е мъж, който през 2000 г. губи 1 млн. долара и се споразумява с казиното за обезщетение, чийто размер остава тайна.

Най-известната съдебна битка на пиян комарджия срещу казино, води през 1993 г. тогавашният собственик на отбора по американски футбол "Филаделфия Ийгълс" Ленард Тоси. Той не успява да убеди съдебното жури, което трябва да се произнесе по заведения от него иск срещу Hollywood Casino Corp. Тоси настоява, че толкова се напил в салона за залози, че изобщо не знаел какво прави и така е изгубил милиони. Решението обаче не е в негова полза и той е принуден да плати на казиното 1.2 млн. долара - дълг, който натрупал при игра на хазарт.

Марк Джонстън е убеден, че неговият случай е много по-различен и той ще спечели. Пред Си Би Ес той казва: "Представете си, че си вървите по улицата и сте пиян, когато някой се навежда, бръква ви в джоба и ви открадва парите. Смятате ли, че това е правилно?" Ищецът е убеден, че казиното е направило точно това с него. Според Джонстън "те се опитаха да вземат предимство... На пияните хора не е разрешено да играят хазарт. Предполага се, че те ще ги спрат". Но крупиетата не го спират и той трупа огромна загуба. А ако беше спечелил, дали щеше толкова да настоява, че е бил пиян и не е знаел какво прави, пита правният експерт Рики Клайман, който работи за Си Би Ес.

Марк Джонстън твърди, че казиното му е предложило да се споразумеят извънсъдебно, като му предлагат по-малка сума от тази, която е загубил. Той е отказал и продължава да води делото, за да не плаща натрупания дълг от половин милион долара.