Всеки път, когато български политик обещае, че държавата ще направи нещо "електронно", като че ли всички са задължени да ахнат от възторг и тутакси да видят розовото си бъдеще - в електронното правителство, правосъдие и разни други клонове на виртуалното блаженство, където няма опашки и груби чиновнически обноски. "Електронното" обаче все се отлага - през 2010 г. за 2013 г., през 2014 г. за 2020 г. Има и фрапиращи примери като Единната информационна система за противодействие на престъпността или ЕИСПП, която стартира през 1996 г. и все още не е готова. Колко милиона са похарчени за нея сигурно вече никой не помни.

Тези неуспехи обаче не пречат на всеки нов премиер или министър с аплобм да обявява предстоящото електронно нещо. В началото има шум, после всичко утихва. Така най-вероятно ще се случи и с последната електронна инициатива на правосъдното министерство - гривните за следене на предсрочно освободени от затвора и такива с пробационни мерки. Което ще бъде лошо, защото в крайна сметка въвеждането на подобна практика доста ще облекчи пробационните служби, МВР и държавния бюджет.

Тази практика се прилага в цивилизованите държави от години, и то успешно. У нас още не е проходила, ако не броим един реализиран проект. Инициативата за въвеждане на електронни гривни бе представена от правосъдното министерство преди две седмици, но докато влезе в истинска употреба, ще минат може би две години и чак тогава, евентуално. Толкова е срокът на проекта, чиято реализация започна ведомството на Зинаида Златанова. Едва ли някой ще предложи следенето с гривни да се превърне в държавна политика, преди този проект да бъде завършен.



Срещу 598 886 евро



министерството трябва да приложи следенето с електронни гривни върху 180 човека. По време на проекта трябва да се напишат и предложения за законови промени. Последното се налага, тъй като в момента електронните гривни не фигурират в основните закони, по чиято сила би трябвало да се прилагат - НК и НПК. Има ги само в една наредба на правосъдното министерство от 2009 г., която е изготвена, за да може да се осъществи първият експериментален проект. В нея обаче е записано, че електронното наблюдение се осъществява само след изричното съгласие на всеки един. Така е и в момента. Т.е. за да могат електронните гривни да се прилагат масово, трябва да бъдат описани в закона. В момента има работна група с участието на НПО-та, която анализира законодателството и готви проектопромени.

Накратко казано - системата за проследяване с електронни гривни се състои от самата гривна, устройство за приемане на сигнала от нея, което се монтира в дома на носещия гривната. Въпросното устройство, което прилича на телефон, се нагласява на една и съща честота с гривната. То държи и връзка с контролния център. Такъв в момента има фирмата G4S, която е и доставчик на гривните. Според запознати с технологията в случая се използва радиочестотен сигнал. Обхватът е 150 м от устройството за приемане на сигнала. След като човекът с гривната напусне този периметър или жилището си, се изпраща сигнал в контролния център, който пък го предава на съответната пробационна служба. Оттам насетне служителите на пробацията трябва да предупредят човека, че нарушава мярката, наложена му от съда. Няма възможност за GPS-проследяване, което значи, че след напускане на 150-метровия периметър не се знае къде е човекът, носещ устройството на глезена си. Според информация на министерството гривните издържат на удар до 30 кг, устойчиви са на вода и всеки опит за свалянето изпраща сигнал до контролния център.



Проектопромените са едва първата стъпка



Към момента никой не знае колко точно ще струва въвеждането на електронното наблюдение. Правосъдният министър Златанова вече спомена една цена - 2.55 лв. на ден, което е доста по-евтино от цената, която държавата плаща, за да издържа един човек зад решетките. Оказва се обаче, че 2.55 лв. струва гривната и нейната експлоатация при варианта, в които има 180 човека и над 500 хил. евро за харчене. Т.е. това е цената за всеки един от 180-те човека. Не е ясно обаче колко пари ще са нужни, ако се сложат гривни на 2000 или 20 000 души. "Колкото е по-висок броят на хората, толкова по-ниска става цената. Началната инвестиция винаги е висока, но се изплаща с течение на времето", казва адвокат Даниел Стоянов, председател на Асоциацията за реинтеграция на осъдените лица.

"Не мисля, че ще се чака цели две години, за да се въведе тази практика. Реалистично е да се въведе и по-рано, защото има много силен тласък в тази посока", казва Борис Гоначров, който е управляващ на проекта от страна на G4S. По думите му има възможност и за въвеждане на GPS следене, но практиката показва, че когато се започне с него, често има провали, защото трябва да има период на адаптация на хората към новата система. Цена към момента не може да се даде, тъй като всичко зависи от броя на хората, които ще бъдат обхванати.



При електронните гривни възниква още един проблем



Във варианта, в който предстои прилагането им в България, с радиочестотен сигнал те могат да се използват в два случая - при наложена пробационна мярка, която ограничава свободното движение, като например забрана да се напуска жилището през нощта, или при домашен арест. Второто обаче също не е изчистено от нормативна гледна точка. В момента домашният арест се контролира от МВР по разпореждане на съда, но няма наредба, по която това да се случва. На практика това значи, че дали "арестантът" ще стои вкъщи, зависи от неговата добра воля, тъй като полицаите минават на проверка един-два пъти на ден. През останалото време няма кой да те спре да напуснеш дома си, а МВР няма достатъчно пари, за да сложи 24-часово дежурство пред къщата на всеки с такава мярка. Пробационните мерки пък се изпълняват от служителите от пробационните служби. Т.е. трябва да се реши как точно ще се направи координацията между двете министерства, за да не се стигне до изграждане на два центъра за наблюдение и харчене на пари два пъти за едно и също нещо.

Въпреки добрите резултати, постигнати при наблюдението с електронните гривни, системата има своите слабости. На първо място схващането, че гривната не може да бъде свалена е просто легенда. Доста хора са успявали да го направят. Включително българинът Юлиан Цолов, бивш брокер на "Уолстрийт", който след 8 месеца носене на гривната един ден я свали и изчезна. По-късно той бе открит и арестуван в Испания, но случаят е добър пример, че гривната може да бъде свалена, стига човекът да поиска. И не единствен пример.

Според Гончаров идеята на гривната е просто да съобщи, че се случва нередност, и тя е насочена към хора, извършили не толкова тежки престъпления. "Става дума за нискорискови профили - млади хора, стъпили накриво, без рецидив. Идеята е да насочва хората към реабилитация и да не им налага ограничения при търсене на работа например", казва той.