Станах поръчител за кредит. Човекът, който взе парите, е в чужбина, не знам точно къде. Оказа се, че бил забавил няколко вноски и сега искат всички пари с все лихви от мен. Може ли да търсят мен, преди да са направили всичко възможно да открият кредитополучателя? Могат ли да ме карат да плащам цялата сума, че и лихвите?

М.Л., София



За съжаление поръчителството не е просто още един подпис под един договор. В никакъв случай то не е единствено морален жест или демонстрация на близост или приятелско рамо. Поръчителството е чисто и просто едно много сериозно правно и финансово задължение, което може да повлече много сериозни проблеми, включително и за поръчителя. Често такива стават близки, колеги, приятели, познати. Последните години са белязани от истински бум на поръчителство. И след кратко затишие, случило се, след като много хора се опариха, то пак бележи възход.

И пак много хора започнаха да не могат да си покриват вноските и задълженията. Освен това много кредитополучатели отидоха да работят в чужбина и нерядко "забравят" да си покриват месечните вноски. И тогава, когато длъжниците спрат да плащат - без значение от причината, идва истинското изпитание за поръчителите.

Законовите разпоредби по темата са основно в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Там има специално отделено място за поръчителството като вид договор. Той се намира в раздела за обезпечения на вземанията и се приема като едно от основните подсигурявания при даването на пари назаем редом със залога и ипотеката. Според чл.138 от ЗЗД с "договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма". Това означава, че договорът за поръчителство всъщност се сключва между поръчителя и кредитора, било то човек или фирма, които дават пари, или пък банка, която отпуска кредит. Тук длъжникът не участва, макар че именно негов дълг се гарантира. Второто е, че договорът за поръчителство трябва задължително да е в писмена форма. Тя се изисква за неговата действителност.

Поръчителство може да съществува само за действително задължение, но то може да се поеме и за бъдещо и за задължение под условие - е записано в закона. То може да е и за част от задълженията на длъжника или да се поеме при по-леки условия, но не и при по-тежки. Изрично е посочено, че ако поръчителят се е задължил за повече от това, което длъжникът дължи, или при по-тежки условия, задължението му се намалява до границите на главното задължение. Това означава, че не може длъжник да се е задължил за главница от 5000 лв., а пък от поръчителя да се търси главница от 15 000 лв.

И тук се стига до конкретните задължения на поръчителя. Според чл.141 от ЗЗД поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник. Това означава, че кредиторът може да насочи искането си както към длъжника, така и към поръчителя. Именно това прави този договор поемането на този ангажимент много опасен. Защото дори на кредитора не се налага да доказва подробно, че длъжникът няма пари, за да насочи искането към поръчителите. Ако няколко човека са станали поръчители на един и същ длъжник и за едно и също задължение, то всеки от тях отговаря за цялото задължение. Единственото изключение е, ако има писмено споразумение за разделянето на задължението.

Важно е да се знае, че поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение - например и лихвите. Тук се включват и разноските по събиране на вземането.

По закон поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника. Например, че не дължи толкова, че не е минал падежът. Той може да направи дори прихващане с вземане на длъжника към кредитора. Необходимо е да се знае, че поръчителят не губи тези права и когато длъжникът се е отказал от тях или е признал своето задължение.

Доброволно или принудително, поръчителят ще трябва да плати задължението на длъжника. След това обаче поръчителят може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил. Той дори има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането. Длъжникът обаче не отговаря към поръчителя, ако е изпълнил задължението, преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя плащане. Ако поръчителят е изпълнил задължението, без да уведоми за това длъжника, последният може да му противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението. И в двата случая поръчителят може да иска връщането на онова, което кредиторът недължимо е получил. От всичко това става ясно, че е добре поръчителят и длъжникът да се уведомяват какво правят. Много често отношенията между тях обаче се изострят до степен, че изобщо не си говорят. Затова е добре поръчителят да провери сам дали не е платено вече от длъжника.

Едно е сигурно - поръчителството е много обвързващо и затова наистина трябва този риск да бъде поеман по изключение. И то след като хубаво се изследва финансовото състояние на длъжника и всичко, свързано с него, за времето на плащане на кредита. Какви рискове има, дали е възможно да настъпят колебания или финансови дупки.