Карибската общност "Кариком" разкри наскоро плановете си да поиска репарации от бившите колониални европейски държави заради вековната практика на търговия с роби. Ръководителите на 15 страни членки са приели програма, включваща редица искания. Сред тях са формално извинение от някогашните колониални държави, че на практика са причинили страдания на над 10 милиона роби. Както и отменяне на дълговете, натрупани от някои от държавите към техните бивши колонизатори, по-големи помощи за развитие, както и неуточнени финансови репарации за нанесени "психологически травми" от времето на робството в плантациите. Исканията ще бъдат отправени най-вече към Великобритания, Франция, Испания, Португалия и Холандия. Ако те не се съгласят, то карибските страни са готови да сезират Международния съд на ООН. Това беше уточнено на среща на карибската общност при закрити врати, проведена на остров Сейнт Винсент и Гренадини миналия месец.

През следващите месеци ще бъде създадена специална карибска репарационна комисия, председателствана от барбадоския историк Хилари Бекълс и съставена от учени, адвокати и икономисти от всички националности в организацията, които да дадат ход на съдебното производство. Коалицията вече е наела британската адвокатска кантора Leigh Day & Co, която успя да спечели 24 милиона евро компенсации за кенийците, измъчвани от колониалните британски власти по време на въстанието на движението "Мау Мау" през 50-те години. Дебатът за репарациите се води отдавна в карибските държави, където мнозина обвиняват робството за днешните си проблеми - от неконкурентните икономики до епидемиите от диабет, за които се твърди, че са причинени от лошото хранене на някогашните роби. "Кариком" иска и повече техническа помощ от Европа. Обяснението за това е, че по време на индустриалната епоха европейските сили са задържали развитието на карибските държави, като са ги принуждавали единствено да произвеждат и изнасят суровини, най-вече захар. Планът предвижда и увеличение на помощите за здравеопазване и развитие на образователни и културни институции. Друга идея е да се създаде "програма за репатрация", която да помага за връщането на членове на растафарианското движение в Африка - една от основните цели на карибския култ.

Представителят на Leigh Day & Co Мартин Дей ще потърси среща с представители на някогашните колониални държави с цел постигане на извънсъдебно споразумение, но не изключва възможност случаят да стигне до съда. "Великобритания нееднократно е заявявала, че съжалява за страданието, причинено по време на робството", заяви представител на външното министерство на Обединеното кралство. "Не смятаме обаче, че репарациите ще помогнат. Вместо това трябва да се съсредоточим върху решаването на глобалните проблеми, пред които нашите държави са изправени в XXI век", допълни той. "Ако извършиш престъпление срещу човечеството, трябва да го поправиш", коментира от своя страна историчката Верен Шепърд, председател на комитета по репарациите в Ямайка. "Плантаторите получиха компенсации, нито цент от тях обаче не отиде при освободените ямайци", припомня тя. Според "Кариком" търговията с роби е била едно от най-печелившите начинания в историята на Европа и е време тя да плати за историческите си престъпления.

Все още не е фиксирана общата стойност на желаните компенсации. Най-близкият във времето подобен иск датира от 1999 г., когато африкански организации, започнали кампания за репарации и репатриране, настояха Западът да заплати на държавите им 777 000 млн. долара заради робството по време на колониалния период. Между 2004 и 2011 г. някои карибски държави като Ямайка, Гвиана и Антигуа и Барбуда направиха безуспешни опити да получат обезщетение от Европа заради трафика на роби.



---------------------------------------------------------------------

Списание "Шпигел" разговаря с британския адвокат Мартин Дей от адвокатската кантора Leigh Day & Co за плана от 10 точки на лидерите от "Кариком".



"Шпигел": Вашата адвокатска кантора представлява карибските страни. За какви искания става дума почти два века след края на робството?

Дей: Между XVI и XVIII век западните сили извършиха своята индустриална революция, но парите за нея дойдоха основно именно от търговията с роби. В същото време общностите в Карибския регион и в Африка бяха подложени на ужасни мъчения. Карибските страни се оплакват, че те все още страдат от последствията на тази епоха. Например, те никога не са имали ресурсите да построят музеи или да създадат специална културни програми по този въпрос, което да позволи на самите тях да разберат своето историческо наследство, за да се справят със своето минало. На второ място, има доказателства, които показват, че случилото се преди 150-300 години е причина за редица здравословни проблеми в региона в наши дни. Случаите на хипертониите и инсултите са много високи на Карибите в сравнение с други общности и те са убедени, че това е свързано с ерата на робството. На трето място, западните сили не са инвестирали големи средства в образованието по време на тези ужасни колониални времена и карибските нации е трябвало да почнат от нищото, когато станаха независими. Техните образователни системи са много зле и в наше време. Основният въпрос е дали Западът е готов да помогне на Карибите да развие тези сфери.

"Шпигел": На среща в началото на март карибските лидери одобриха план от 10 точки с искане за репарации. Какво точно искат те?

Дей: Има редица изисквания, като първото е едно искрено извинение. Второто е помощ на желаещите от Карибите да се завърнат в Африка. Това особено засяга т.нар. движение Растафари (религиозно учение въз основа на Библията, възникнало през 30-те години на миналия век, чийто най-популярен представител си остава реге певецът Боб Марли). То е основано и много популярно в Ямайка, но и в други страни на Карибите. Другите точки касаят финансови въпроси, свързани с щетите, нанесени от робството. Някои от тях са политически въпроси като извинението и въпросът за репарациите, но има и точки, които касаят благотворителни акции, здравеопазването и образованието, като става въпрос за сериозни суми пари. Ако европейците не отговорят на тези искания, страните - членки от "Кариком" са готови да сезират Международния съд в Хага.

"Шпигел": Как тези страни могат да бъдат съдени за нещо, което се е случило преди векове? Защо сегашните страни да бъдат принуждавани да отговарят за престъпления, които са извършени преди толкова поколения?

Дей: Става дума за морална, политическа и юридическа отговорност. Ние на Запад масово сме спечелили от робството и продължаваме да правим това, но оставихме Карибите в ужасно състояние. Това е най-опустошителният епизод в човешката история. Фактът, че той все още разтърсва Карибския регион, означава, че Западът не може да игнорира това.

"Шпигел": Но редица карибски страни вече получиха компенсации във вид на помощи за развитие.

Дей: Съществуващите програми за помощ са само много малка част от това, което наистина е нужно за възстановяването на тези региони.

"Шпигел": Колко трябва да платят Великобритания и другите западни страни?

Дей: Не съм готов да отговоря на този въпрос. В момента нямам никаква идея за колко пари може да става дума.

"Шпигел": Какво ви кара да мислите, че вашият случай може да спечели в Международния съд на ООН? Великобритания не веднъж е декларирала, че признава юрисдикцията му само за събития след 1974 г.

Дей: Ние не казваме, че искаме компенсации за всичките ужасни 200 години робство, а твърдим, че днес има проблеми, които произтичат от този период. Става дума за належащи неща, не за исторически въпрос. Карибските нации предпочитат да участват в един правилен диалог, вместо да замесват съдилищата. Те искат добри взаимоотношения с Европа и се надяват, че европейците ще прозрат какво точно им се предлага. Ние вече направихме предложение да се свика конференция през лятото с участието на западните нации и лидерите на страните - членки на "Кариком", които да разгледат тези важни въпроси.