За протестите, започнали през лятото на миналата година, имаше много определения. "Умните и красивите" срещу "грозните и глупавите", "отвратените срещу отвратителните", "жълтите павета срещу провинцията", Орлов мост (географски център на по-лъскави софийски квартали) срещу Лъвов мост (символ на по-бедните райони на столицата)... В този дух се упражняваха политолози, социолози, журналисти, блогъри. Най-точното определение обаче неволно го дадоха депутатите с последните поправки на Изборния кодекс - протест на квадратчетата срещу кръгчетата.

По предложение на ДПС в последния момент бе прието, че в интегралната бюлетина номерата на партиите ще бъдат оградени с квадратчета, докато номерата на кандидатите, чрез които ще може да се упражнява преференциален вот, ще са в кръгчета. Идеята е да не се създават предпоставки за



объркване на избирателите



И да им се обяснява, че задължително трябва да отбележат номера, ограден с квадратче, докато номерът с кръгче е само по желание. Някои партии, разбира се, открито ще обясняват, че номерата с кръгчетата изобщо не съществуват. И в това отношение подозренията към вносителите на поправката "Кръгче" са повече от основателни.

Предложението на ДПС бе подкрепено от ГЕРБ и БСП и бе прието в нарушение на парламентарния правилник. По-важното обаче е, че с това предложение депутатите за пореден път очертаха разделителната линия между себе си и протестиращите. Протестират тези, за които квадратчетата в бюлетината няма да създадат проблем при гласуването. А отсреща са онези, които имат нужда от кръгчета, за да е по-сигурно, че няма да се объркат. Квадратчетата са с различна политическа принадлежност и симпатии и това се видя най-добре на 14 юни 2013 г., когато се събраха пред МС, за да се противопоставят на избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Кръгчетата също са от всички парламентарни партии и това стана ясно в средата на ноември миналата година, когато БСП и ДПС свикаха национален митинг в София, а ГЕРБ направиха същото в Пловдив.



Поправката "Кръгче"



е не по-малка провокация към общественото мнение от номинацията на Делян Пеевски за евродепутат. Още повече че зад кръгчето застанаха всички големи партии, докато инициативата "Европеевски" идва само и единствено от Боянските сараи". Ясно е, че под благовидния предлог за загриженост за избирателите, за улесняване на тяхното гласуване ГЕРБ, БСП и ДПС изнамериха още един начин за намаляване на тежестта на преференциалния вот - единствения мажоритарен елемент, който плахо си проправи път в Изборния кодекс. Не може да се отрече, че консенсусът между трите партии в това отношения е последователен. Той съществуваше и при самото приемане на кодекса, когато бе гласувано, че на парламентарни и местни избори бюлетините с неотбелязани преференции ще се броят като преференция за водача на листата. Така мястото на водача на практика е бетонирано и е почти невъзможно той да бъде изместен, с което преференциалният вот почти се обезсмисли.

Факт е, че въвеждането на образователен ценз за гласуване, каквито идеи се чуват понякога, не е демократично. Но поправката "кръгче" реално създава условия за диктатура на неграмотността, което е чудовищно. От консенсуса в парламента излиза, че за депутатите са най-важни гласовете на онези, които не могат дори да прочетат името на партията, на която симпатизират.



Квадратчето е хубав символ на протестиращ човек.



То е ръбесто и по-трудно вписващо се в конюнктурата. Кръгчето също е добър символ на статуквото - гладко, носещо в себе си послание за гъвкавост. А и повечето от представителите на статуквото са си доста окръглени. Във всяка една държава кръгчетата са мнозинство и това е основният дефект на демокрацията. У нас в България обаче квадратчетата са прекалено малко и на всичкото отгоре са много слабо организирани. За това нямат почти никакво политическо представителство. Техният глас се чува по улици, площади, социални мрежи, медии, но не и в парламента. Квадратчетата у нас нямат почти никакви различия помежду си и спорят единствено за това кои точно от окръглените са по-големите маскари. Този спор на пръв поглед изглежда малък и незначителен. Но именно той е един от факторите, поради които окръглените от ден на ден стават все по-нагли. Те са уверени, че докато квадратчетата се карат помежду си, властта им е сигурна.