През първите два месеца на 2014 г. данъчните приходи в консолидирания държавен бюджет възлизат на 3.25 милиарда лева. Звучи внушително, но само на пръв поглед. Реално увеличението спрямо същия период на 2013 година е 3.4 милиона лева, тоест само 0.1%.

В гласувания от парламента държавен бюджет за 2014 г. се залага увеличение на данъчните приходи от приблизително 2 милиарда лева (от 22.37 на 24.33 милиарда лева за цялата година). От два милиарда планирано увеличение на приходите са събрани само малко над 3 милиона - а вече е минала една шеста от годината. Ако това темпо се запази,



няма начин постъпленията да се съберат, както са заложени



Всъщност ситуацията е дори по-сложна, защото в проекта на бюджета за 2014 г. беше заложено увеличение на данъчните приходи от 1.5 млрд. лв. Сам по себе си този лъвски скок е достатъчно труден и нереалистичен. А освен това се оказа, че през 2013 г. данъчните приходи са изостанали с 500 млн. лева от прогнозата. С други думи, през 2014-а са планирани с цели 2 милиарда лева данъци повече от реално събраното през 2013 г. Това е невъзможна мисия, особено като си припомним, че през 2013-а увеличението на приходите спрямо 2012 г. бе само с 850 милиона лева.

Още няколко сравнения показват каква херкулесовска задача представлява "връзването" на бюджета за 2014 г. Наскоро правителството завиши прогнозата си за икономическия растеж на 2.1%. Това само по себе си е



доста оптимистично очакване,



защото означава България да постигне най-високия резултат от началото на кризата насам. Имайки предвид излизането на Европа от рецесията, такъв растеж не е съвсем невъзможен, но пак остава висока летва. Но дори при такъв растеж увеличение на данъчните приходи с 2 милиарда лева е трудно, много трудно - защото 2 милиарда означава 9% ръст на приходите, което е над 4 пъти повече от ръста (2.1%) на икономиката.

Допълнителен проблем е дефлацията през последната година, която самото правителство очаква да продължи и през 2014 г. (на средногодишна база), макар и със затихване през второто полугодие. Дефлацията означава по-ниски приходи в бюджета - при падащи цени се смалява базата за облагане. Парадоксалното е, че и самите управляващи имат сериозен принос за това - основно с намалението на цените на енергията. Тези намаления, от своя страна, пряко намаляват приходите от ДДС върху цената на енергията. В същото време се влошава финансовото състояние на доминирания от държавата сектор и се създават квазифискални дефицити.

Разбира се, енергетиката е търговски сектор, с компании, регистрирани по търговския закон - т.е. има разделение между финансите на държавата и финансите на енергетиката. Но това разделение е реално само доколкото има политическа воля за неговото поддържане. Нека си припомним, че и ВМЗ е частна фирма, но това не попречи на правителството да налее 30 млн. лв., когато компанията изпита проблеми. "Химко" - Враца също е (фалирала) търговска компания, но и в нея правителството планира да налее 50 милиона. Така е и с държавното предприятие "Напоителни системи", което наскоро получи 15 милиона от бюджета. Пощите също са търговска фирма, но неефективността й не доведе до реформи, а до наливане на милиони за покриване на загуби. Въобще става масова практика



загубите на държавните компании да се прехвърлят на държавния бюджет



- практика, добре позната от началото на 90-те години на миналия век, която в крайна сметка имаше катастрофални последици.

Подобен риск за бюджета има и сега, особено ако подпомагането на губещи и фалирали държавни фирми се разгърне в енергетиката. НЕК е бездънна яма с лавинообразно растящи дългове и огромни загуби и ако правителството тръгне да я "спасява", бюджетната ситуация лесно ще излезе извън всякакъв контрол. И този проблем би дошъл в най-неподходящия момент, когато приходите в бюджета също не се развиват добре.

Затова политиката в реалния сектор има силно влияние върху бюджета. И то не само по отношение на държавните предприятия. В последните години страната не успява да привлича много чужди инвеститори, а през последното тримесечие на 2013 г. общият приток на чужди инвеститори е едва 1.2 млн. евро - спрямо милиарди преди кризата. Защото колкото чужди инвестиции са влезли, толкова и са си тръгнали от страната. С недомислените си регулативни хрумвания парламентът не помага за прогнозируемост на бизнес средата. Това влияе и на местните инвестиции, които също спаднаха миналата година, а



кредитирането за бизнеса замря за първи път, откакто има статистика



Липсата на нови капитали и инвестиции директно ограничава възможностите за по-значимо увеличение на приходите в бюджета.

Слабостта на митниците - които дълго време бяха в безтегловност заради липса на постоянно ръководство, също е сериозен рисков фактор. В периода на безтегловност бяха разхлабени и изискванията за измерителни уреди за основните платци на акцизи, което няма да подпомогне борбата с избягването на облагане.

Изтичането на програмния период 2007-2013 г. за еврофондовете също крие рискове, особено след спирането на финансирането по програма "Околна среда" и в контекста на заплахата за още подобни мерки срещу България. "Рязането" на евросредства - финансовите корекции и неодобрените разходи, ще се запише директно на сметката на местния бюджет, т.е. ще увеличат разходите на гърба на българските данъкоплатци заради загубата на финансиране от ЕС.

Има все пак и по-оптимистичен поглед, споделян в средите на правителството. Слабите приходи през февруари се обясняват с отмяната на единната сметка от Конституционния съд и съответната корекция в закона, която се случи едва в началото на март. Според МФ това е довело до отлагане на плащания от февруари за март. По-навременното връщане на ДДС също се изтъква като причина за намалените приходи от косвени данъци, а това ще има по-скоро положителен ефект за бюджета за цялата година. Промяната в сроковете за плащане на данъци с миналогодишната данъчна реформа също ще има позитивен ефект върху приходите за 2014 г. (тъй като плащания от 2013-а бяха прехвърлени към 2014 г.). Бяха въведени обратното начисляване на ДДС за зърнените и техническите култури, както и мобилни групи за рискови стоки и това е надежда за поне някакви данъчни приходи от рисковите сектори. Да не забравяме и таксата върху зелената енергия, която се очаква да донесе 150 милиона лева в бюджета.

Реално обаче това



не улеснява кой знае колко задачата,



не е достатъчно да попълни дори спада на приходите от миналата година. При около два процента растеж и при дефлация си остава почти невъзможно да се постигне увеличение на данъчните приходи от 9% и да се изпълни бюджетът. Правителството или трябва да се фокусира върху рязко увеличение на събираемостта и привличане на инвестиции, или да признае проблема с приходите и да начертае план какво ще прави към края на годината, за да не се отвори фатална дупка в бюджета.