Хиляди анонимни частни дарения осигуриха издръжката на бежанците от лятото на миналата година до края на февруари. Общата стойност на даренията от частни лица, направени само през Българския Червен кръст (БЧК), надхвърля 2 млн. лв. Отделно организацията събра по сметка и 109 099 лв., като 2/3 от сумата е използвана за купуване на храна в лагерите.

Направени са и множество дарения от неправителствени организации и граждани, организирали се през "Фейсбук" страницата "Приятели на бежанците" и занесли директно помощи в бежанските центрове. Немалки дарения, предимно от чужди посолства и организации, са описани и на сайта на Държавната агенция за бежанците (ДАБ).

По информация на БЧК с частни помощи са купени 6057 хранителни пакета. На кампанията на организацията се отзовали предимно млади хора, които дарили суми до 1200 лв. Много компании също се включили с финансова помощ. Благодарение на тези



хора, чиито имена няма да бъдат тържествено обявени,



чакащите за бежански и хуманитарен статут са получили: 10 000 л минерална вода, 1800 пакета кондензирано мляко, 4740 пакета спагети, 820 пакета бебешко мляко, 253 пакета зърнена каша и 299 пакета зърнена закуска. Раздадени са над 6000 броя хигиенни материали, 13 145 памперса, 3505 одеяла, 260 легла, 1138 възглавници, 900 броя спални комплекти, 4000 чифта зимни обувки и 3118 комплекта шалове, шапки и ръкавици.

"От 20 години работя с бежанци, но не бях виждала такава голяма солидарност. Доброволците помогнаха в критичен момент. Когато на Агенцията за бежанците й трябваше гратисен период, неправителствените организации и Върховният комисариат за бежанците към ООН го покриха. Буквално през ден от агенцията звъняха и казваха: "Моля ви, имаме нови хора, трябват ни хранителни пакети, нямаме средства", казва Марияна Стоянова, ръководител на Бежанско-мигрантската служба към БЧК. Тогава с дарени 20 хил. лв. са купени боб, яйца, олио, нахут и ориз. Към днешна дата повечето дарения в складовете на БЧК вече са раздадени. Все още има памперси, детско мляко, много домакински съдове и дрехи втора употреба.

Всички помнят пика през есента, когато на ден между 70 и 200 души минаваха границата. За цялата 2013 г. закрила са потърсили 7144 души, като само между 1 октомври и 31 декември броят им е 3167. "Тогава държавата ни получи подпомагане от 172 хил. швейцарски франка от Швейцарския Червен кръст за покриване на неотложни нужни", разказва Стоянова. През декември БЧК получава и 400 хил. лв. от правителството.

В БЧК могат да бъдат видени два типа чужденци. Само 15% са образовани специалисти. "Попадайки в страната ни, те започват от нулата, тъй като нямат документ, с който да докажат професията си", казва Стоянова. Държавата ги води като хора без образование. Останалите 85% са кюрди от селски райони. За тях не е важно децата им да ходят на училище, повечето от жените дори нямат завършен IV клас, а немалко от тях на 30 години имат вече по 7 деца.



Голям е броят на чужденците, които имат нужда от лекарства



Много от тях изпращат молби, написани най-често на арабски или фарси, много рядко на български. До 13 март БЧК е изпълнил 1024 рецепти за 101 души. "В момента имаме към 5000 долара пари от донор, с които можем да купуваме лекарства", казва Марияна Стоянова.

Често в центъра идват и хора, които разпитват как могат да се върнат в страната си. В същото време обаче нямат пари и търсят някой да им купи билет. "Проверяваме в международната организация по миграция дали набират хора за връщане в някоя държава, за да знаем дали има смисъл да ги изпращаме. Това не става постоянно, защото няма непрекъснато финансиране", казва Стоянова. Други пък искат да пътуват в чужбина или издирват роднини. По линия на международния Червен кръст до момента са събрани едва 4 семейства.

Екипът на БЧК цели да обхване повече хора на външни адреси, тъй като те стават все по-голяма група. Арабската общност много помага на бежанците да си намерят апартаменти извън столицата, където наемите са далеч по-евтини. До момента има установени около 100-тина семейства в Стара Загора и 50 в Пазарджик. Хазяите трудно дават апартамента си на чужденци. Причината е, че на бежанците се гледа като на несигурни хора. Те трудно намират и работа, тъй като в повечето случаи се изисква общуване на български. Затова БЧК организира курсове за хора, получили статут, а католическата фондация "Каритас" ще преподава български на хората в лагерите. Друг огромен проблем е, че от септември до сега на училище са записани едва 50 деца.

В момента в центровете на агенцията за бежанците има 3436 души. На външни адреси за собствена сметка живеят 3095 души. По действащата до миналия август национална програма на всеки се е полагал 6-месечен курс по български език, 170 лв. на месец, а за семейство - до 450 лв., пари за транспорт. След като бежанската вълна стана лавина, програмата е преустановена, казват от БЧК. Оттогава агенцията за бежанците дава на всеки новопристигнал петдневен пакет при постъпването му в приемателния център, а за децата - седемдневен пакет. От февруари държавата най-после започна да дава и два пъти дневно топла храна в лагерите. Отделно на всеки чакащ за статут се полагат 65 лв. на месец.



БЮДЖЕТ

На 11 ноември м.г. военният министър Ангел Найденов съобщи, че до този момент за бежанците са изхарчени 258 млн. лв. На 18 февруари ДАБ отчете, че миналата година е усвоила 9.9 млн. лв., от които 8.3 млн. лв. от националния бюджет и 1.5 млн. лв. от Европейския бежански фонд. Отделно през есента бяха получени чуждестранни помощи: 1 млн. евро бяха преведени от Чехия. Словакия дари 50 000 евро, а Върховният комисариат по бежанците към ООН - 3.6 млн. долара. На 25 март еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом съобщи, че досега ЕС е предоставил на България 15 млн. евро за бежанците. Еврокомисарят заяви, че още финансова помощ ще бъде отпусната, след като бъде готова стратегията на правителството за интеграция на чужденците. ДАБ съобщи, че с фондация "Ви Арт" работят по проект, финансиран 75% от Европейския бежански фонд и 25% от бюджета, за създаване на занималня за деца и интеграция на възрастни бежанци.