Наскоро медиите оповестиха проучване на Евробарометър за параметрите на т.нар. недеклариран труд. За България особено впечатляващ бе високият процент потребители, мотивирани да ползват услуги или да закупуват стоки от "сиви", нерегистрирани производители. Според Евробарометър 41% от българите купуват храна от сенчестия сектор.

Разбира се, числата на статистиката дават само общата картина. Но не казват защо почти половината население у нас пазарува храна по този начин. Първото обяснение, което идва наум, е заради по-ниската цена. Звучи логично - "сивите" производители са извън регулация, те не подлежат на отчетност и контрол, не начисляват данъци, нямат разходи за регистрация и сертифициране. Те по правило са полупазарни, днес ги има, утре - не, произвеждат, докато има изгода или докато не ги спипа някой контролен орган, не инвестират в оборудване, не поддържат заетост по ведомост.

Изследването на Евробарометър потвърждава, че логиката за по-евтиното действа, но в Хърватия, Австрия, Дания, Гърция. За българския потребител обаче по-ниската цена на храните, произвеждани от сенчести фермери, се оказва с по-малка тежест, отколкото за богатите датчани. Как да разтълкуваме това неочаквано откритие? Очевидно



в българския пазар на стоки за трапезата има нещо много особено



За същинско фрагментиране и разнообразие на предлагането у нас е трудно да се говори. Веригата е доминирана от големи производители, частично присъстват средните, определяни на общия фон като бутикови, а малките се губят. Възможността за избор е имитативно поддържана - например чрез изобилие от търговски марки с един или няколко свързани собственика. Множат се лога и слогани, маскиращи липсата на същински качества на продуктите. За проследяване на произхода им може да се говори само на административно ниво и само доколкото са спазени условията на големите системи за контрол на безопасността.

Как това се отразява на потребителите? В последно време сме свидетели на растящ интерес към т.нар. наречените фермерски храни - определение за широка гама продукти, произведени в малки ферми по традиционен начин. В голяма част от случаите дори не става дума за биологично сертифицирано производство, а просто за земеделски практики, които са били прилагани в предни векове поколения наред. Купувачите търсят вкусни български домати, а не лъскави "пластмасови" пришълци, домашно пиле, а не бройлер, истинско бяло саламурено сирене, а не "иновации". Намират ги на фермерските пазари, при дребния земеделец, в близкото село.

Но законите в България са толкова взискателни, че



90% от малките производители на храни просто не могат да отговорят на високите изисквания



И на практика тези 90% работят извън правилата, покрай тях. За различните сектори процентът на "сивото" е различен. Не е тайна, че особено сенчесто е положението при производителите на мляко, сирене, млечни продукти, прясно месо и колбаси, или така наречените "малки количества суровини и храни с животински произход".

Забележителното е, че точно в тези сектори "сивите" производители не са еднодневки, не разчитат на бързи печалби и на единични "удари". Напротив, те инвестират, развиват стопанствата си и макар и "на черно", осигуряват поминък на членовете на семейството си, а и на други. Произвежданите от тях продукти са безопасни, вкусни и автентични и предлагат точно това, което пазарът иска - постоянно качество, отговарящо на традиционния вкус.

В България малките фермери и семейните ферми се превърнаха в хит. Въпреки законовите пранги намериха своя пазарна ниша. Постоянните клиенти на фермерските пазари не се интересуват от печати, документи и какви данъци и осигуровки плащат техните доставчици. Те купуват дълго търсеното качество и са готови да платят по-високата цена за това.

Накратко, 41% от българските потребители купуват храни от сивия сектор, защото 90% от производителите, които ги интересуват, са "нерегистрирани лица". Българският потребител пазарува от сивия сектор не защото търси евтиното (понякога цената е дори е по-висока от тази за подобна стока в търговската мрежа), нито защото там се предлага винаги по-високо качество, а защото сивият сектор - поне към този момент - поддържа многообразието и разширява границите на потребителския избор.

Напоследък



призракът на една наредба броди из България,



създавайки хаос от надежди и съмнения у производителите и потребителите. Наредба №26 за специфичните изисквания за директните доставки на малки количества суровини и храни от животински произход, приета през 2010 г., е особен документ. Близо две години тя съществува напълно безполезна, както и други подобни нормативи, създадени с добри намерения, но неработещи. Според статистиката за 2012 г. интерес към директните доставки няма?! Защо ли - защото наредбата поставя невъзможни условия.

Представете си например, че сте малка животновъдна ферма. Произвеждате сурово мляко и не искате да го продавате, защото имате възможност и умения да го преработите до кисело мляко или сирене, които да предложите на пазара. За целта трябва да се регистрирате по Наредба №26 и тук започва ходенето по мъките. Ако сте упорит и се справите с бюрокрацията и разноските, в края на процедурата по регистрация ще сте превърнали малката си семейна ферма в почти средна мандра от промишлен тип. По същия начин, ако искате да се регистрирате като дребен производител на домашни колбаси, трябва да внедрите в собствената си къща такива хигиенни правила и мерки за безопасност, че все едно преди тях сте правили суджуци, които само могат да ви докарат стомашни неразположения.

Става ясно, че капаните в наредбата са заложени на самия й вход. Специалистите по прилагането й дори спореха дали това е документ за малките производители или за малките доставки. Разликата е, че малки доставки могат да правят и големите производители. Започнаха дори да се чуват твърди гласове за малките преработватели да се състави съвсем отделна и различна наредба.

След Великден дребните фермери бяха заредени с нови надежди заради одобрени от Европейската комисия, но необнародвани в "Държавен вестник" промени в митичната наредба. Говори се за облекчени условия, за увеличаване количеството на доставките, за разширяване на обсега на директното снабдяване, за пътуващи мандри и за кланици във фермите. Но големите очаквания ми се струват неуместни. Капаните в наредбата си остават и ако има облекчения, те ще са в полза само на онези, които вече някак са успели да покрият високите изисквания.

При това положение може да прогнозираме какво ще покаже анкетата на Евробарометър за следващия аналитичен период - че над 41% от българските потребители са склонни да купуват храна от нерегистрирани производители, но не могат да открият такива! Защото и най-устойчивите имат граници на виреене и таван на търпение.

----------

Авторката е юрист, секретар и член на Управителния съвет на Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели