Весела Иванова е директор на 171-во ОУ "Стоил Попов" в Нови Искър. Магистър е по биология и химия, има над 20-годишен опит като учител. Начело на 171-во ОУ е от август 2012 г. В момента в училището се обучават 204 деца от I до VII клас, както и деца от подготвителен клас, които са на целодневно обучение. 171-во ОУ е едно от 16-те най-стари училища в страната - скоро ще отпразнува 150-ата годишнина от създаването си.
За каузата да си учител
Да си учител днес е кауза - да се справиш с предизвикателствата на времето и да предадеш знания и опит на подрастващите. Имам късмет с колектива, който ръководя, защото всички са дългогодишни учители, отдадени на каузата, наречена образование. Те никога не ми задават финансови въпроси, включват се с прекрасни идеи в мероприятията, които организираме, и работят всеотдайно с децата.
За липсите
Нашето училище изцяло е изпълнило своя капацитет. Бюджетът не е голям, но в сферата на образованието работят много хора, които ни помагат и при проблеми ни дават много практични съвети, така че бюджетът се разходва планово, разумно и рационално. Доста от ремонтите, които направихме, бяха с пари от резерва. Освен това отделям средства, защото нямаме училищен стол, а с целодневното обучение това е наистина много необходимо. От тази година започваме строеж на училищен стол благодарение на инициатива на няколко родители, които събират недостигащите средства за целта чрез грандиозен благотворителен концерт на 05.06.2014 г.
Времената в глобален мащаб са изключително променени, а и учениците също се променят. Затова и от министерството, и от инспектората по образование непрекъснато се организират квалификации за учителите, за да се справим с нарастващия интерес на учениците да учат по модерни и нови технологии. Не е тайна, че има и достатъчно агресия, която ни притеснява, затова и организираме обучения за овладяване на агресията и стреса както на учениците, така и на учителите. Квалификациите са един от пътищата, които ще ни помогнат да се справим със ситуацията.
За мотивацията
Към мотивацията на учителя пътят е един-единствен - да покажеш, че им вярваш и че те са важни за теб като работодател и за децата, които учат в това училище. За учителя наистина е важно да се чувства пълноценен за развитието на всеки ученик. Колкото и странно да звучи, една морална благодарност върши много повече работа, отколкото допълнително материално стимулиране.
Средната възраст на колектива, който ръководя, е в диапазона 45-55 години. Малко са младите хора, които искат да бъдат в училище. Назначих двама млади преподаватели, които работят с толкова много ентусиазъм, че радват всички. На фона на заплатите им този ентусиазъм е интересно събитие. Добре, че съществува вариант да работят по проекти или по различни дейности, които ще им донесат допълнително възнаграждение и така си осигуряват по-добро заплащане. Смятам, че именно тук трябва да насочим младите хора - работата по проекти. Трябва да навлязат в професията от всички фронтове и така ще разберат, че учителската професия е в много посоки, както и голяма отговорност. Сигурна съм, че това ще ги мотивира и да останат.
За позора от международните изследвания
Прекалено много вина за това се прехвърля на учителя. Напоследък хората са изключително изнервени от напрегнатото ежедневие и много малко време обръщат на децата си. Ако ние като преподаватели искаме наистина да постигаме високи резултати, трябва да разчитаме и на самоподготовката на детето. Преподавателят обаче няма контрол за това, което се случва вкъщи, там трябва да контролира родителят. Моето наблюдение е, че точно тук се къса нишката - липсва контролът от страна на родителя и съответно детето не се справя добре със самоподготовката. Не изключвам и другата причина - не във всички часове се прилагат разнообразни и ефективни методи за овладяване на знанията.
Разбира се, има причина и в учебниците, но специално в моето училище, което е основно, учебниците са избрани от преподавателите по определени критерии. Да, има много терминология, но няма как в днешно време да няма терминология, иначе детето няма как да се справи с днешното забързано време.
Липсва практическа насоченост на образованието. Напоследък доста инициативи имат за цел да се прилага наученото на практика. От миналата година в началния етап въведохме СИП по предприемачество, сега продължаваме с прогимназиален етап и смятам, че ще имаме резултати, защото при малките ученици вече са факт. Например децата не знаеха какво е "поточна линия", мислеха, че става дума за горско поточе. Но след посещение в шоколадова фабрика по линия на този предмет, те вече са подготвени. А ние продължаваме към следващото предизвикателство.
За новия закон
За да стане наистина кардинална промяна, трябва задължително да има нов закон. Сега всичко се решава за определения казус, а тогава малко или много по едно и също време ще тръгнем всички в една посока. Всички очакваме закона, но не очаквайте с магическа пръчка да стане промяната. Да, ще тръгнем в една посока, но системата е консервативна и промените ще стават бавно. Затова се надявам всички да работим с наистина много усърдие и да върнем полагащото се място на образованието в живота на всеки.
--------------
Записа Ванина Стоянова
Къде е магазинът, в който плащат с морална мотивация?
Огледайте се - живеем в битпазарна демокрация. Всичко се оценява с пари. Така е модерно, казват ни.
Добре, но защо всички живеят в ХХI век, пазар, само даскалите трябва да са възрожденци?
И при положение, че младите са по-практични, трябва да са съвсем балами или хептен некадърни за добре платена работа, та да се хванат на въдички с морални мотивации...
Но - да се залъгваме... Не, че си вярваме...
---------------------------
Сайтът на Генек