Бившият премиер Юлия Тимошенко, която също е кандидат за президент на Украйна, разговаря с украински военни в Днепропетровск. Тя се закани, че ако не бъде избрана, в страната ще има трета революция. |
Програма за бъдещето
За всички е ясно, че президентските избори в Украйна са преди всичко вот на симпатиите, "избор на сърцето", в който предизборните програми нямат съществено значение. А и самите лозунги на сегашните кандидати като цяло са обещания, че "всичко ще бъде наред". Голяма част от кандидатите използваха при това военна риторика и определяха като първостепенна задача засилването на отбранителните способности на Украйна. Но както сочат проучванията, украинците не търсят президент воин и за това прекалено радикалните кандидати нямат голяма подкрепа сред избирателите. Рейтингът на лидера на Радикалната партия Олег Ляшко е 3.7%, на председателя на "Свобода" Олег Тягнибок е с 1.2%, а на лидера на "Десен сектор" Дмитрий Ярош - с 0.7%. Социолозите обясняват това с факта, че обикновените украинци търсят президент, който да е икономист и да може да им осигури благосъстояние. Той обаче трябва да бъде принципен човек и да не търси подобряването на живота им чрез сделки за териториални отстъпки.
Почти всички кандидати развиват тезиси за разширяването на пълномощията на регионите. Това е очевиден отклик от събитията в страната - сблъсъците на изток, загубата на Крим, самопровъзгласяването на републики... Много от протестиращите искат решенията в областите да се взимат от местните органи на властта, а не да се спускат директно от Киев. При това кандидатите засега не са готови да обсъждат въпроса за федерализацията на Украйна, като почти всички подкрепят неделимостта на страната. Така че, ако се обобщят резултатите, портретът на кандидата за президент изглежда примерно така: патриот, който иска самостоятелност, преди всичко икономическа, повече права за регионите, подкрепя два държавни езика и евроинтеграцията на страната.
Едно кресло за двама
Почти през цялото време на президентската кампания електоратът предпочиташе депутата Пьотр Порошенко. Според проучване на Центъра "Разумков" за него заявиха готовност да гласуват 33% от украинските избиратели, докато за бившия премиер Юлия Тимошенко едва 10%. Според центъра при евентуален втори тур Порошенко със сигурност ще победи всички свои съперници - Тимошенко, бившия вицепремиер Сергей Тигипко, както и Михаил Добкин от Партията на регионите.
Порошенко и Тимошенко са съперници от много години. През 2005 г., при управлението на президента Виктор Юшченко, милиардерът стана секретар на Съвета за национална сигурност, но остана на поста по-малко от година. Юшченко уволни и двамата заради взаимни обвинения в корупция и лобиране за лични интереси. Градусът на дискусиите между сегашните конкуренти и тогава чупеше рекорди, но сега няма конфронтация от този тип. Пьотр Порошенко, както твърдят неговите съратници, нееднократно е заявявал, че не иска открит конфликт с Юлия Тимошенко, тъй като смята, че това е погрешно от гледна точка на кризисната ситуация в страната. Според него публичните нападки може да му костват допълнителни гласове, тъй като хората ще решат, че поредната караница между "оранжевите" ще доведе до нови "безредици и дърпане на пълномощия, както беше при Юшченко".
Тимошенко обаче не смята така. Всичките стрели, които тя изстрелва, целят да ударят именно Порошенко. Тя вече го нарече "компромисна фигура за украинската олигархия". По нейни данни през април във Виена се е състояла негова среща с бившия шеф на администрацията на сваления президент Виктор Янукович - Сергей Левочкин, както и с бизнесмена Дмитрий Фирташ, при което и двамата са решили да подкрепят Порошенко за президент. Той обаче опроверга това. Освен това Юлия Тимошенко даде да се разбере, че Пьотр Порошенко е свързан и с руските власти. "Русия разблокира целия бизнес на Порошенко в страната. Никой освен него в момента не може да работи в Руската федерация", заяви бившият премиер. Става дума за руските заводи на неговата компания за сладкарски изделия "Рошен". На 19 март всички негови сметки в руските банки бяха блокирани заради разследване на фабриката му за бонбони в Липецк, а строителството на трети завод в Липецка област беше замразено. Един месец по-късно работата на тези предприятия беше възстановена. "Аз няма да коментирам нито една от тезите на Тимошенко. Даже ако в тях има истина", каза Порошенко.
Най-яркият момент на това противопоставяне в сегашната кампания се случи по време на посещението на Юлия Тимошенко в град Николаев. "Аз повече не искам да нося отговорността за провала на революцията. Но ако страната избере друг президент, а аз имам само един конкурент, аз мисля, че ще трябва да направим трета революция. Защото в тях
(в действията на Порошенко), аз не виждам шансове за каквито и да е било промени. Аз просто познавам тези хора", заяви тя по време на пресконференция. "Ние настояваме за разяснения как и защо Юлия Тимошенко действа в полза на Партията на регионите и партията на комунистите, които искат да разцепят страната и за пореден път да въвлекат страната в хаос", възмути се Виталий Ковалчук, шеф на предизборния щаб на Порошенко.
Имаше евентуална възможност вотът да се провали заради въвеждането на извънредно положение в Украйна, но почти всички политици отхвърлиха този вариант. Освен проруския депутат Олег Царьов, който наскоро оттегли кандидатурата си за президент, но преди това беше казал, че основната му цел е да предотврати президентските избори. Нещо повече, той може скоро да не се появи отново на украинска територия. Върховната Рада (парламентът) разреши на и.д. главния прокурор да предлага да се сваля имунитета на даден народен представител (преди това можеше да го прави само главният прокурор) при разследване срещу него. Срещу Царьов в момента има няколко заведени дела за сепаратизъм. Ако той бъде признат за виновен, може да бъде осъден от 3 до 5 години ефективно. Както заяви в свое интервю шефът на ЦИК Михаил Охендовский: "най-важното в момента е избирателите във всички региони на Украйна да вземат участие в изборите и това да намали напрежението, а не да доведе до отцепването на някои региони от държавата". За това в Киев бяха убедени, че няма друга панацея освен провеждането на президентските избори. А за това какво ще стане след това, засега никой не иска да говори. Освен, разбира се, Юлия Тимошенко на пресконференцията в Николаев.
През цялата кампания Пьотр Порошенко отказа да отговаря на нападките на бившата съпартийка Тимошенко. |
Върховната рада е в агония и умира заради постоянния разпад на партиите
Върховната рада в Киев в момента е много съмнителен "източник" на закоността на новата власт. Изпълняващият длъжността шеф на парламента и президент Олександър Турчинов е "плод" на един вид "народна коалиция", която беше формирана набързо през февруари. Не минаха и 100 дни и Радата на практика се превърна в откровено политическо блато, което функционира, ако може така да се каже, в режим на полуразпад. Пленарните заседания са рядко явление. И това е обяснимо, тъй като в парламента всъщност не съществува устойчиво и "демократично мнозинство". А и откъде да се вземе? И не става дума за отказа на Партията на регионите и комунистическата партия да гласуват в пленарната зала. Формално фракцията на регионите има 103 представители, а комунистите - само 33. Останалите депутати всъщност би трябвало без проблеми да осигуряват кворума в залата за т.нар. нов европейски курс. Но заседанията постоянно се провалят, дори когато трябва да се гласуват важни за новите власти законопроекти и постоянно се искат оставки на ръководството на парламента. Представителният орган просто е в агония и умира.
Тази политическа смърт започна естествено с Партията на регионите. Това е уникален случай, когато водеща политическа сила само за няколко седмици изгуби на практика целия си електорат. И тя няма никакви шансове да си го върне, тъй като получилият се вакуум в традиционния за нея източен регион зае Русия. Самата парламентарна група се разпадна на три части - партийна фракция (103 депутати), както и новите групи "Икономическо развитие"(38) и "Суверенна европейска Украйна"(35), както и голям брой независими депутати - цели 74 души.
"Баткившчина" (88 депутати) неформално се разцепи на "Свидетели на последното пришествие на Юлия Тимошенко" начело с Андрей Кожемякин, друга фракция начело с и.д. премиера Арсений Яценюк и групата около кандидата за президент Пьотр Порошенко. Има също така няколко по-малки формации, събрани по финансов и дори полов признак.
Фракцията УДАР(41 депутати) в момента се намира в тежка депресия. Нейните представители разчитаха да получат цялата власт в страната и вече дори бяха разпределили всички длъжности, а неочаквано останаха извън борда на управлението на държавата. Нейният лидер - боксьорът Виталий Кличко се бори за поста кмет на Киев, където обаче в местния парламент са се самонастанили героите от Евромайдана, които са се впуснали в междуособна война за по-голямо парче от тортата.
Групата на "Свобода"(35 депутати) осъзнава факта, че на предстоящи парламентарни избори най-вероятно няма да прескочат 4-процентната бариера. Особено след като проучванията показват, че дори в бастиона им Галичина подкрепата за тях едва надвишава 1%. Те повтарят съдбата на Партията на регионите, само че в по-извратена форма.
За групировките с абсолютно идиотски имена, които бяха измислени по време на февруарския страх, въобще не си струва да се споменава. Трупът в Киев още мърда, но това са само конвулсии. Ясно е, че подобен парламент не може да извършва важни дейности. Но най-големият проблем е предстоящото въвеждане на пропорционалната избирателна система. Тоест ликвидиране на мажоритарните окръзи, като избирането на бъдещите депутати ще става изключително по партийни листи. Това ги плаши най-много. Половината от сегашните народни представители - 225 души, са мажоритарно избрани. Те с голяма любов ухажваха своите области, влагаха в тях бюджетни средства, разпределяха свои хора на ръководните постове. И сега изведнъж рискуват да изгубят всичко, което са спечелили с "непосилен труд". Именно затова те с такава ярост се съпротивляват срещу всякакви нови избори.
Тази политическа смърт започна естествено с Партията на регионите. Това е уникален случай, когато водеща политическа сила само за няколко седмици изгуби на практика целия си електорат. И тя няма никакви шансове да си го върне, тъй като получилият се вакуум в традиционния за нея източен регион зае Русия. Самата парламентарна група се разпадна на три части - партийна фракция (103 депутати), както и новите групи "Икономическо развитие"(38) и "Суверенна европейска Украйна"(35), както и голям брой независими депутати - цели 74 души.
"Баткившчина" (88 депутати) неформално се разцепи на "Свидетели на последното пришествие на Юлия Тимошенко" начело с Андрей Кожемякин, друга фракция начело с и.д. премиера Арсений Яценюк и групата около кандидата за президент Пьотр Порошенко. Има също така няколко по-малки формации, събрани по финансов и дори полов признак.
Фракцията УДАР(41 депутати) в момента се намира в тежка депресия. Нейните представители разчитаха да получат цялата власт в страната и вече дори бяха разпределили всички длъжности, а неочаквано останаха извън борда на управлението на държавата. Нейният лидер - боксьорът Виталий Кличко се бори за поста кмет на Киев, където обаче в местния парламент са се самонастанили героите от Евромайдана, които са се впуснали в междуособна война за по-голямо парче от тортата.
Групата на "Свобода"(35 депутати) осъзнава факта, че на предстоящи парламентарни избори най-вероятно няма да прескочат 4-процентната бариера. Особено след като проучванията показват, че дори в бастиона им Галичина подкрепата за тях едва надвишава 1%. Те повтарят съдбата на Партията на регионите, само че в по-извратена форма.
За групировките с абсолютно идиотски имена, които бяха измислени по време на февруарския страх, въобще не си струва да се споменава. Трупът в Киев още мърда, но това са само конвулсии. Ясно е, че подобен парламент не може да извършва важни дейности. Но най-големият проблем е предстоящото въвеждане на пропорционалната избирателна система. Тоест ликвидиране на мажоритарните окръзи, като избирането на бъдещите депутати ще става изключително по партийни листи. Това ги плаши най-много. Половината от сегашните народни представители - 225 души, са мажоритарно избрани. Те с голяма любов ухажваха своите области, влагаха в тях бюджетни средства, разпределяха свои хора на ръководните постове. И сега изведнъж рискуват да изгубят всичко, което са спечелили с "непосилен труд". Именно затова те с такава ярост се съпротивляват срещу всякакви нови избори.