Въпреки скорошните добри данни за пазара на труда броят на наетите отчита спад на годишна база във всеки от първите три месеца на 2014 г. Спадът е най-вече в бедните области на страната и е придружен с покачване на нивото на заплащане - тенденция, която заслужава внимание.

Според данните на НСИ заетите през първото тримесечие на годината са с 39 хиляди повече от същия период на миналата година. В същото време броят на наетите по трудово и служебно правоотношение в страната продължава да намалява, достигайки 2.216 млн. души към края на март 2014 г. - при 2.231 млн. души година по-рано.



Разминаването на двата индикатора се дължи на различния обхват на данните



В тримесечната статистика за работната сила влизат всички работещи и изследването е извадково - прави се на база на анкети сред извадка от цялото население. Докато данните за наетите по трудово и служебно правоотношение са на база на извадка от предприятия в частния и държавния сектор. Те включват наетите с действащи трудови договори, но не обхващат т.нар. самонаети, работещи по граждански договори, с авторски възнаграждения и други подобни (Графика 1).

По тази причина броят на наетите по трудово и служебно правоотношение винаги е по-малък от този на заетите в икономиката като цяло. Все пак и при данните за наетите през първото тримесечие е налице известно подобрение. Броят на наетите лица през първото тримесечие спада с едва 0.6% на годишна база, което е най-положителният резултат от години.

През първото тримесечие на 2014 г. на областно ниво се забелязва значителна негативна връзка между ръста на средната работна заплата на наетите и нейното ниво през първото тримесечие на 2013 г. В областите, където заплатите са по принцип по-високи, те са нараснали с по-малко, отколкото тези в области, където традиционно заплатите са ниски. Това е донякъде очакван резултат от увеличаването на минималната работна заплата от началото на 2014 г. В по-бедните области, където доходите са по-ниски, увеличаването на минималното заплащане оказва натиск в посока увеличаване на средната работна заплата.

Данните за динамиката на броя на наетите по трудово и служебно правоотношение и техните доходи дават възможност за някои интересни наблюдения.



София е единствената област, в която доходите са се понижили



на годишна база през първото тримесечие на годината (Графика 2).

Ако изключим столицата от сметките, средната заплата през първото тримесечие на миналата година е била не 778 лв., а 641 лв., а средното за страната увеличение на годишна база през първото тримесечие на 2014 г. е не 2.3%, а 5.4%.

Сред другите области с традиционно високи заплати, но сравнително ниско увеличение са Бургас и Стара Загора. Това означава, че в три от областите с най-високи заплати в страната увеличението на средното заплащане е под средните за страната 2.3% на годишна база. В същото време в някои от най-бедните области се наблюдават и най-сериозните увеличения на заплатите. Такива са Видин (12.1%), Разград (11.1%) и Силистра (10.1%). Във всяка една от тях обаче броят на наетите по трудово и служебно правоотношение продължава да намалява. Ръстът на средното заплащане, съпроводен от спад на наетите, може да означава, че последното повишаване на минималната заплата е принудило работодателите да продължат да съкращават от най-нископлатените си работници. Това води до статистическо изместване нагоре на средната заплата в предприятията със съкращения, а оттам - и средната за съответните региони.

Вижда се, че в 10 от 14-те области, в които увеличението на средната работна заплата на персонала е по-високо от средната за страната (ако изключим ефекта на столицата), а нивата на заплащане са по-ниски, се забелязва



спад на броя на наетите в три поредни месеца



Сред тях са три области от Северозападния регион на страната - Видин, Ловеч и Монтана, където през март работят с около 5% по-малко души в сравнение със същия период на миналата година. Подобни развития се виждат и в други по-слаборазвити области, като Силистра и Разград.

Търговище, Ямбол, Смолян и Велико Търново са 4-те области, в които покачването на доходите на наетите с темпове, по-бързи от средните за страната, не е съпроводено със спад на техния брой.

В същото време в областите с традиционно по-високи доходи, където увеличението е по-ниско или в унисон със средния темп (като изключим ефекта на столицата), пазарът на труда се представя сравнително добре, като на повечето места има плах ръст или минимален спад на наетите. Такива области са София, Пловдив и Варна.

Възможно обяснение за процеса е въвеждането на данъчни преференции за хората с ниски доходи - възможността работещите на минимална заплата през пролетта на 2015 г. да поискат връщане на платения данък общ доход за 2014 г. В същото време нямаме ръст на наетите по области в огромната част от бедните области (дори напротив), а средната заплата там се вдига. Тоест може да се предположи, че част от нископлатените работници биват освобождавани или минават в сивия сектор. Предстоящото публикуване на данните за заетите на регионално ниво, според наблюдението на домакинствата, ще позволи по-нататъшното разглеждане на този въпрос.

Подобна значителна негативна връзка между двата фактора - покачването на заплащането в областите и ефектът върху доходите в местата, където трудът не е толкова добре заплатен, се наблюдава за пръв път от началото на кризата. Това може да е признак за достигането на границата на възможностите на бизнеса в някои области да заплаща по-високо минимално възнаграждение. Въпреки че данните за наблюдението на работната сила дават известна надежда, че повишението на минималната работна заплата е било понесено сравнително добре, всяко последващо увеличение трябва да бъде обект на внимателен анализ на случващото се на пазара на труда в по-малките области.