Колко трябва да е голямо детето, за да може да бъде разпитано от съд по дело по Семейния кодекс? Има ли някакви специални изисквания и процедури?

Ю.Ф., София



Има много дела, включително и предвидени в Семейния кодекс, по които може да се наложи да бъдат изслушвани деца. Такива може да са производства, свързани с упражняване на родителски права, с осиновявания, при настойничество и други. Обичайно в СК се определя, че в такива случаи, ако се налага изслушване на дете, то това става при условията на чл.15 от Закона за закрила на детето.

Именно това е основната разпоредба, която в общи линии определя изискванията и процедурите за изслушване на деца, било то от съд или пък някакъв административен орган. Така според чл.15, ал.1 от ЗЗД "във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси". Това означава, че съдът не само има право, но и дори има задължението да изслуша детето - например ако става дума за определяне на това на кого от развеждащите се родители ще се възложи упражняването на родителски права. Възможно е обаче едно такова изслушване да повлияе силно негативно на психиката на детето. Ако има такова указание на психолог например, то съдът тогава ще трябва да мине и без изслушването на детето, дори и то вече да е навършило 10 години.

Иначе според закона, когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. В тези случаи решението за изслушване трябва да се мотивира - например, че от него ще има някаква полза. Или че няма да навреди на детето.

Законодателят разпорежда, че преди изслушването на детето съдът или административният орган трябва задължително:

- да осигури необходимата информация, която да му помогне да формира мнението си;

- да го уведоми за евентуалните последици от неговите желания, от поддържаното от него мнение, както и за всяко решение на съдебния или административен орган.

Съдебните и административните органи са длъжни и да "осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст". На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист.

Изслушващият съд или административен орган, който може да е например социалният работник, разпорежда "изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник, попечител, друго лице, което полага грижи за детето, или друг близък, когото детето познава". Законът предвижда само едно изключение - "случаите, когато това не отговаря на интереса на детето". Ако например става дума за насилие от родител - естествено не се налага той да присъства.

Специално е изискването, според което при всяко дело съдът или административният орган трябва да уведомят дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Важно е да се знае, че за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад.

Необходимо е да се знае, че социални работници може да представляват детето. Това са случаи, предвидени в закон. Отделно от това детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси.

През 2006 г. бе създаден, а през 2009 г. бе дори и изменен чл. 15 "а" в закона за закрила на детето. С този текст бе разпоредено, че при упражняване на правата си детето трябва да зачита и уважава правата на своите родители, настойници, попечители, на другите лица, полагащи грижи за отглеждането му, както и на другите членове на обществото. Освен това трябва и "да спазва обществения ред, морала и изискванията за опазване на общественото здраве".

Задължително трябва да се отбележи, че "всички сведения, получени в административни или съдебни производства, засягащи детето, не могат да бъдат разгласявани без съгласието на родителите или законните представители". А пък ако детето е навършило 10-годишна възраст, то задължително трябва да има и негово съгласие.

Съдът все пак може да разреши на органите по Закона за закрила на детето да ползват сведенията и без съгласието на родителите и децата, но само ако това се налага от интересите на детето и за предприемане на мерки в негова защита. В законът има и специален текст, че социалните работници и длъжностните лица се задължават да спазват нормативните изисквания за защита на личните данни, "станали им известни при или по повод осъществяване на мерките за закрила на детето, както и да зачитат честта и достойнството на личността".

В закона има и общ текст, според който "всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси". Отделно от това е записано, че всяко дете има право свободно да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес. Допуска се и децата да са информирани и консултирани от органа за закрила на детето и без знанието на родителите му или на лицата, които полагат грижи за отглеждането и възпитанието му. Това обаче става, "ако това е необходимо с оглед защита по най-добър начин на неговите интереси и уведомяването им би засегнало тези интереси".