Силистренският Форест Гъмп - Момчил Неков, е на път да се превърне в емблема на БСП. До вчера никому неизвестен, днес 27-годишният младеж, най-младият кандидат за евродепутат в листата на столетницата, се радва на национална популярност. Любуват му се свои и чужди, но най-вече чужди. Поставеният под номер 15 Неков събра 34 000 преференции на евровота и е на път да детронира президента на ПЕС и лидер на БСП от челното място в листата. Унижение, което минава отвъд границите на поносимото. Поредното за Станишев - след 10-те поредни изборни загуби. И зашеметяващ бумеранг за авторката на новия Изборен кодекс, с който бяха въведени преференциите - Мая Манолова. Демократичните правила, въведени с кодекса, задължават БСП да признае първенството на Любимец 15, независимо от причините, довели до неочакваното му изкачване. Казусът изправя социалистите пред трудна дилема - или трябва да признаят, че избирателите им са дебили, сбъркали масово номера на партията с номера на кандидата, или да признаят Неков за свой кадрови шедьовър. В първия случай задължително ще загубят - електоратът трудно ще понесе още обиди. Във втория само ще спечелят, като си припишат заслугата за Неков, но не могат. Грешката е изцяло в рамките на Изборния кодекс. Дето се вика, с тоя номер 15 БСП би себе си на тези избори.

Парадоксът щеше да е само смешен, ако от пренареждането не произтичаха някои горчиви последици за т. нар. "сигурни" евродепутати. Преференцииите се оказаха непростим пробив в схемата за партийно трудоустройване. Затова съществува голяма вероятност на късметлията да му бъде оказан натиск от "Позитано" 20 да сдаде победната фланелка. Процесът вече е в ход. Към Неков моментално бе спусната



"опорна точка" да си затваря устата пред медиите,



преди случаят да бъде обсъден "по другарски". Най-вероятният развой на събитията е преференциалният евродепутат да се оттегли срещу изкушението да получи избираемо място в листите за следващи парламентарни избори. Този алъш-вериш на зелено вече тече в партийните среди, особено при очертаващата се перспектива за предсрочен вот. Ако ли пък Любимец 15 се заинати и пожелае брюкселския пост, от ЕП ще изпадне смятаната за сигурна евродепутатка Достена Лаверн. Тя заемаше петата позиция в листата с тенденция да се озове четвърта след отказа на Сергей Станишев. Щеше да е заслужено наказание за интелектуалката, която преотстъпи за ползване личния си авторитет на една фалшива левица, нуждаеща се от идеен лифтинг. Неков с неговите 34 000 преференции зашлеви плесница и на харизматика в листата на БСП Александър Симов, който се считаше за безспорен фаворит на червените гласоподавателки. В духа на общото веселие социалните мрежи излязоха с призив младият Неков да заместни Станишев и в партията предвид очертаващата се лидерска криза след изборния погром. Какво пък?! Младежът едва ли би издържал 10 загуби без да си подаде оставката, тъй че сигурно ще е за добро.

Горчива драма с преференциите се разигра



и в синьото кукувиче гнездо,



където в духа на сектантската дисциплина десебарите спретнаха вътрешнокоалиционен преврат на Меглена Кунева. Непростима наивност бе от нейна страна да повери политическата си съдба на тези хора. Както можеше да се очаква, сектата линчува другопартийката. Пуснаха Кунева да им изтегли листата над чертата, а после я удариха в гръб с преференцийки за втория в листата - Светослав Малинов. Не за първи път партията, изповядваща драгалевския макиавелизъм, спира дъха на изтънчените ценители на коварството.

Ако Кунева познаваше по-добре историята на костовизма, нямаше да сглупи така. Прецеденти - бол. Малцина помнят, че през 1996 г. костовисткият седесариат вкара Желю Желев в капана на първичните избори за президент и така го елиминира от надпреварата, като избра никому неизвестния тогава Петър Стоянов. С този ход на Желев му бе отнета възможността да се кандидатира от друга формация и да конкурира седесарския избраник. Впоследствие Костов заплати за коварството си с Петьовото "Иване, кажи си", но това е друга история.

Най-пресният пример е от миналата година, когато ДСБ извъртя номер на съюзниците си от "Синьо единство" и в последния ден за регистрация реши да се яви на парламентарните избори само с наследниците на легионерите от БДФ. В резултат хората на Надежда Нейнски и Мартин Димитров изпаднаха изобщо от вота.

От същия мръснишки характер бе и номерът, който Костов извъртя на собствената си партия СДС през 2004 г., като й открадна част от симпатизантите, за да учреди личната си секта ДСБ.



Така че случаят на Кунева е само част от статистиката



Само едно не разбирам. Защо ликуват костовистите от седмия ден, като номерът, който извъртяха на Кунева, рано или късно ще доведе до разпад на Реформаторския блок и ще им затвори пътя към парламента? Толкова ли да са късогледи? Повече от наивно е да се мисли, че Кунева и обкръжението й ще преглътнат изборното предателство. Недоверието между разните формации вече е посято и РБ тепърва ще плаща за греховете на ДСБ. Оставям настрана моралната страна на въпроса - не върви да продължиш да морализаторстваш, когато си се отнесъл така с най-близките си съюзници. Смело може да се заключи, че духът на Костов погреба костовистите по същия начин, по който Станишев довърши социалистите. Преференциално и перфидно.

Всичко, казано дотук, обаче не значи, че е крива преференцията. Напротив. На тези избори хората засвидетелстваха голям интерес към възможността да избират личности. Поне 30% по данни на социолозите са задраскали кръгчето с техния фаворит въпреки упорития отказ на големите партии да популяризират мажоритарния елемент. Той бе въведен по стара традиция в 12 без 5 с новия Изборен кодекс и с тайното намерение на БСП и ДПС да го отменят след изборите като неработещ. Да, ама преференцията взе, че сработи и оттук нататък на политиците ще им бъде много трудно да ни убедят, че е ненужна.