В тази писаница ще ви разкажа как се родиха възгласите "Българи, юнаци!" и "Педерас'!". Ако никога не сте гледали мач, не четете тази моя писаница, няма да ви е интересна.

Децата в махалата знаехме, че педерас'ът е с черни гащета и бяла фланелка с дълги ръкави. Футболистите можеха да са с червени гащета или със сини, или в друг цвят, но педерас'ът е с черни.

Ние искахме нашите футболисти да вкарат гол, но другите футболисти непрекъснато им пречеха. Реферът, онзи с черните гащета, отсъждаше дузпа в полза на другите. Батковците викаха "Педерас'!" и ние маляците крещяхме заедно с тях. Батковците не можеха да къртят седалки и да замерят педерас'а, както правят сегашните фенове; тогава нямаше седалки, можехме само да крещим "Педерас'!", така че дървената конструкция на стадиона се тресеше. В земетресението онзи ден аз се обърках. Не съм като статуята на оня индийски бог с многото ръце. Аз имам само две ръце и не знаех коя чаша по-напред да придържам да не се разлее. Голямата като войнишко канче стъклена чаша с водата ли, чая ли във високата руска чаша на сребърна поставка с дръжка, уискито ли в чашата за уиски с дебелото дъно, а порцелановото филджанче с кафе трепереше в чинийката и аха-аха да се капичне. Извинявайте, че се отплеснах.

Сега отплесват децата с "европейски" програми за толерантност към сексуално различните, с брадати певици, а пък във в. "Сега" онзи ден излезе статия на Татяна Ваксберг по педерас'кия въпрос. Ние бяхме наясно по въпроса, когато крещяхме "педерас'!". Той е мръсник с черни гащета.

Ние се промъквахме под оградата от бодлива тел на стадиона "Юнак", който сега се казва стадион "Левски". На този стадион се роди възгласът "Българи, юнаци!". Над стадиона стърчеше статуята на юнака. За да стигнеш до статуята, тръгваш нагоре по стесняващата се спирална пътека без стъпала, но по-добре не тръгвай, понеже трябва да прескачаш безброй стари и пресни лайна.

Когато нямаше мач, играехме на топчета под юнака, понеже там калта не беше рядка да се окаляш, нито спечена, а беше полутвърда като пластилин, но по-хубава, понеже пружинираше, като ходиш по нея. Много е приятно да вървиш по такава кал. След като отъпквахме равно местенце, поставяхме там три топчета, настъпвахме ги лекичко и те оставаха във вдлъбнатините. В Пловдив децата казваха на топчетата "джамини", то вероятно идваше от джам, във Варна и в Русе не си спомням как ги наричаха. Когато четях Марк Твен, открих, че той ги нарича marbles. Когато Нели Доспевска превеждаше "Том Сойер", аз й обясних как се играе на топчета и тя ме обикна и ме посочи за неин редактор, и ми проправи път да превеждам романи за издателствата. Нели беше жена на Димитър Димов, анатом и ветеринар. Той беше мълчалив, пишеше научни книги, не казваше какви, не говореше за романите си "Осъдени души" и "Тютюн". Той носеше очила с дебели стъкла, през които ме гледаше снизходително, но доброжелателно. Не разговаряше с мен за неща, които не разбирам, а за неща, които разбирам, и той мълчеше, аз обяснявах.

Не можеше да целиш с твоя бияч друго топче, ако настъпиш линията в калта. Децата гракват "Педерас'! Ти буриш!". "Буриш" значи не е честно, не е спортсменско да прекрачваш линията в калта. Много думи на английски, а ние на български само с една дума го казвахме. След земетресението през 1977 г. във Вранча, Румъния, учени от БАН казаха, че Белене е в сеизмичен район. През 2007 г. геофизици от БАН казаха, че Белене е в сеизмично спокоен район. Аз казвам: един Бог знае. Учените "бурят." Международни съдийски журита "буреха", ощетявайки отбора на Нешка Робева, после и гимнастика Йордан Йовчев на олимпиадата в Атина. Старата Fed "бури", емитирайки долари. Банките "бурят", когато са прекомерно големи, за да фалират. US "бури", намесвайки се с наемници в Украйна, Украйна "бури", крадейки руски газ, Путин "бури", изнудвайки Европа. Подслушваната от US Ангела Меркел знае, че всички "бурят". US обеща някои работи на Горбачов, но "бури", когато НАТО прекрачи линията и през Източна Европа, включително България, пролази на изток към Русия. Медиите "бурят", когато се вайкат за пиклите Pussy Riot и се спотайват кой уби десетки украинци. Бойко Борисов отдавна "бури", ама ха да видим какво ще му се случи. Сега той се фъчка със смазваща победа, като че под стъпките му земята се тресе.

Земетресението на 4 март 1977 г. във Вранча, Румъния, беше по-силно от онзиденшното между островите Самотраки и Лемнос (Лимнос). Вкъщи се пропука една стена, но не видях как се пропуква, понеже бях в БТА, превеждах информациите на Ройтерс, диктувайки на Мариана Кадийска, която, същинска пианистка, пишеше светкавично с десет пръста на канцеларската пишеща машина "Континентал", мерцедесът на механичните пишещи машини. Когато затресе, "Континенталът", поставен на кече, за да обезшумява тракането на машината, взе да се пързаля по машинописната масичка заедно с кечето. Какво става, запитахме се и заедно си отговорихме - земетресение. Излязохме на прозореца, той гледа към "Цариградско шосе". Софиянци бяха тръгнали с колите си за Пловдив. После научихме, че в същото време пловдивчани тръгнали с колите си към София. Появиха се милиционерски коли. "Защо?", запита Мариана. "За да арестуват земетресението", обясних. Прихнахме да се смеем. Но на свищовлии не им било смешно. В Свищов загинали 250 души, на площад "Велешана", където било общежитието на химическия комбинат "Свилоза", олекотена конструкция на соцстроителството, има над сто паметни плочи на загиналите под развалините. Планината Вранча е в Карпатите между България и Украйна; в Одеса сеизмолозите се боят от строителство, уязвимо при евентуален нов трус. Не знам колко са били жертвите в Румъния, но румънците намериха сили да се смеят - земетресението било Божие наказание, задето румънците гледат тъпа българска телевизия. При Чаушеску тяхната беше още по-тъпа. Не знам как е при тях сега; нито знам как е в България, понеже си изхвърлих телевизора. Да кажат троловете, които ми се натрапват на масата, пардон - натрапват ми се под писаниците. Ама и те какво да кажат, горките, като са глупави. Ако им плащат за троленето, те са средно глупави, ако не им плащат, са много глупави. И в двата случая са педерас'и. Бурят и лъжат. Не съм бил превеждал зад кадър по телевизията, когато "Аполо" прилуняваше", не съм първи в Източна Европа, казал, и то в кадър по "Всяка неделя" при Кеворк за аварията в Чернобил. Шегите им са плоски. И моите бяха плоски. Купил си бях в Япония джобна торба смях - A Bag of Laughter. Като натиснеш играчката - неистов смях. Директорът на БТА ми се обади по телефона и аз пуснах смеха в слушалката. После той разправяше: Димитри Иванов, културен човек, а се смее като идиот. После взех много да се фъчкам, той ме уволни, аз преведох "Музика за хамелеони" на Капоти, където хамелеоните слушат музика и има зомбита, после преведох "Времетръс" (Timequake) на Вонегът. Пак диктувах на Мариана, с която заедно се смяхме при земетресението, понеже тя ми остана вярно приятелче, а приятелството е най-важното. Пък вие си гласувайте за политическите хамелеони. Сега Classical Music NY пуснаха "Порги и Бес" на Джордж Гершуин. Тази опера е "народна", защото е по музика на негрите в Чарлстън. Порги пее, че има много нищо.

I got plenty of nothing

And nothing is plenty for me.

Folks with plenty of plenty

They got a lock on the door

Afraid somebody's gonna rob them while

They're out making more

What for?

Политиците и икономистите са зомбирани от растеж, а Порги не е.

DI copyright