Ще се опитам да дам някои отговори на въпроса защо социалистическата партия загуби евроизборите. Без увод и без заключение.

Първо, защото заради коалиционна култура и солидарност не можа да обясни казуса "Делян Пеевски". Възникването му не бе по желание на БСП, но тя пое всичките негативи от него. Само БСП ги пое.

Когато се видя, че заедно с ДПС не ни стига глас за съставяне на правителство, трябваше да отидем на избори и тогава партията щеше да има и по-голям резултат. Уплахът от това, че коалиционният ни партньор можеше да се извърти и да състави правителство с ГЕРБ, надделя. И тук сбъркахме!

Не успяхме да обясним в прав текст трудността, даже невъзможността да изпълним поетите предизборни обещания. И пак, заради коалиционна култура, поехме ударите върху себе си!

Голяма част от членовете на партията са русофилски настроени и очакванията бяха твърдо да застанем за Русия, забравяйки, че цялостната позиция на Европейския съюз е различна от настроенията ни. Даже и да бяхме заели такава позиция, щяхме



да загубим от Европа и да не спечелим нищо от Русия



Русия вече не е Съветският съюз, а силна, мощна икономическа сила, чиито интереси не са идеологически, а капиталистически. Хората ни не можаха да преглътнат гнусната ръчичка на изтрещели политици, които осигуряваха кворум и крепяха правителството. И така станахме заложници и на "Атака". Те вилнееха из страната с хулигански изстъпления, биеха и нападаха нещастни бежанци, а ние не можехме да ги спрем, както се очакваше от нас.

Георги Първанов направи това, което се очакваше от него. Създаде клуб "Съзидание", употреби левите интелектуалци и ги захвърли като ненужна вещ, когато не му трябваха вече. БСП ги загуби. Първанов създаде "Да съхраним българското". Употреби младите хора, които тъкмо бяха започнали да ни припознават, и ги натири, когато вече нямаше полза от тях. БСП ги загуби. Събра около себе си леви политици в АБВ с лъжата, че ще приобщава обидените в годините от политиката на партията и ги употреби. БСП загуби и тях. Така той не приобщи никого, а в името на себелюбието си откъсна плът от партията, която го направи президент. Така помогна на Бойко Борисов не за първи път. Нека си спомним позицията на Първанов при месните избори, когато Татяна Дончева бе кандидат за кмет на София. И тук напира въпросът: "Каква е цената на некандидатирането на Борисов при втория мандат на Първанов за президент". Явно сега се отплати.



Социолозите. Тези душеприказчици лъжеха,



че имат пълни изследвания, получаваха пари и продължаваха да лъжат. Заблудиха ръководството на БСП, членовете на партията, че и симпатизантите и така помогнаха на ГЕРБ.

Дотук с външните фактори. Вътрешните не са по-малко

Сергей в името на стабилността на партията не успя да се пребори с феодалите в нея. Вярно е, започна ги, но за всеобщо съжаление не ги довърши. Вкопали се във властта, независимо дали е партийна, държавна или местна, те се борят само за собственото си оцеляване. Обградени от близки малки душици и прости натегачи, се радват на победите си над по-кадърните и умни от тях в партията. Стигна се до там, че са мразени не само сред народа, но и в редиците на партията. Единствената им цел е да останат, да назначат близки и роднини в удобни кресла във властта и с това да си въобразяват, че кадруват.

Група интелектуалци предложи, натисна и назначи на избираемо място дама в листата на БСП, за която никой не бе чувал. Няма да описвам отношението й към "вмирисаните бабички", които я избират, или безобразните закъснения за срещи с "изкопаните от гробовете" избиратели или пък с "нещастните списвачи" - журналисти. Нашите избиратели не успяха да разберат каква е причината



трима от пет възможни евродепутати да нямат нищо общо с партията.



С какво го заслужиха пред членовете на партията, които се бореха за достойното представяне на БСП повече от двадесет години. За това се получи и този преференциален глас, с който прогониха поне един.

БСП не съумя да направи кампания от врата на врата така, както поискаха Сергей и ПЕС. Мързеливите феодали и кликите им изчерпваха предизборната си дейност с традиционните срещи с членовете на партията. Това обаче е като да чукаш на отворена врата. Единственото, което може да получиш при подобни срещи с хора, които са ти капарирани, както Татяна Дончева казва, е да не харесат твоя реплика, или как си облечен, или да ти зададат въпроси, на които феодалите нямат отговори. И така да ги загубиш. Партията не успя да стигне до голяма част от симпатизантите на БСП, които някога, макар и веднъж, са я припознали като изразител на волята им, защото повечето от тези, от които се очакваше да "слязат" при тях, са висши началници, пръснати из властта. Не им остана време да изцапат обувките си в калта при миньорите или, макар и с погнуса, да стигнат при най-бедните в селата.



Феодалите ползваха младежкото обединение



на БСП само за слугинаж. Тези млади, дейни, много умни и можещи хора прахосваха времето си, за да разнасят листовки, да лепят плакати, да са в първите редици пред камерите, за да изпъкнат оядените и самозабравили се партийни величия, които ги гледаха и им казваха: "Бъдещето е ваше", и се подсмихваха под мустак, казвайки си: "Но настоящето никога!"

Сбъркахме и с медиите! Все още битува разбирането, че с даването на пресконференции изчерпваме медийния глад. Там едни и същи хора говорят едно и също с дълги тотално изчистени от смисъл изречения, защото се страхуват да не кажат нещо, което би ги дискредитирало в очите на началството. Журналистите в повечето случаи даже добронамерено си смучеха от пръстите какво да напишат и как да оправят бъртвежите на величията. На същите партийни функционери не им стига интелекта да създават събития, вероятно защото няма кой да им обясни, че фактът все още не е събитие. За тях журналистите са длъжни да ги харесват по презумпция и за това си позволяват да ги наричат и "нещастни тъпи и прости списвачи".

Всички тези медийни корифеи, съюзили се с феодалите, хапвайки по една партийна чорбичка - разбирай от хайвер и на горе, се вторачиха в Сергей, очаквайки той и тяхната работа да свърши. А той, не знам защо, им уйдиса на акъла и обиколи осемдесет общини, като през това време можеше да помогне с друго, което да отговаря на интелекта и нивото му. И за да му се подмажат, същите тези умници спуснаха окръжно да се гласува с единица за Сергей, сякаш той има нужда от това, като така покажат колко много подчинените на феодалите обичат лидера си и как те са си свършили работата. Същите тия седяха на президиума в НДК до Сергей и умно гледаха ли, гледаха. На тях нищо не им се случи, тяхното не се губи. Този, който трябваше да се оправя, бе Сергей.



Дали БСП загуби?



Да, загуби една битка, но мисля, че спечели много от шамаросването! Искат оставката на Сергей, прехвърляйки цялата отговорност само и единствено върху него. Аз пък се надявам не той, а тези, които не си свършиха работата, да помолят да бъдат освободени от постовете си в партията, държавата и местната власт, да си отидат и така да дадат шанс на социалистите и искащите стабилна, силна, модерна и лява партията да бъдат такива! А Сергей да свика конгрес и тогава партията да реши има ли по-достоен и по-качествен лидер на социалистите!

Знам от опит, че след подобно шамаросване БСП става по-силна. И сега ще стане, напук на гробокопачите.