За първи път 18 български депутати ще влязат днес като активни наблюдатели в Европейския парламент. Някои от тях вече са натрупали европейски опит като членове на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). Други ще бъдат за първи път на депутатска мисия в Страсбург. Само един ръкав на реката Ил дели Двореца на Европа, където заседава ПАСЕ, от Европарламента. Двете сгради са свързани с малък покрит мост. Преминаването между тях е лесно, ала много важно е да не бъде извършено лековато, защото ако нашите пратеници не си носят поука от гафовете в ПАСЕ, България бързо може да загуби шансовете си за членство в ЕС през 2007 г.

Какви са рисковете?

В ПАСЕ държавите са представени с национални делегации, които дори си имат ръководител с малки, но все пак обединяващи пълномощия. В Европарламента групата от 18 наблюдатели няма да се смята за национална делегация и няма да има ръководител. Щом получат пропуските си, нашите ще бъдат поети от съответните политически групи, които са с цвета на партийната им принадлежност. Те ще се грижат за всичко - от запознаването им с елементарни практични правила до разпределянето им в комисии и насочването им как да реагират по определени въпроси. Българите, както и румънците, няма да могат да гласуват и да бъдат избирани, но ще имат право да се изказват в групите и комисиите, тоест да съдействат за сформирането на едно или друго мнение за България, а и не само за нея.

Но като си спомним какво поведение имаха някои български депутати в ПАСЕ, могат тръпки да ни побият. Ако повторят сценария и в Европарламента, първата последица ще бъде отлагането на членството ни в ЕС поне с една година, както предвижда предпазната клауза в договора, подписан на 25 април. А след това може да ни кажат "ще видим". Защо близо 10 години България е под пряко и последващо наблюдение от Съвета на Европа, без да е ясно кога ще приключи? Защото си го изпроси. При това го изпроси по такъв начин, че и мониторингът, и постмониторингът бяха изобретени точно заради нея, а после бяха приложени и върху други държави. Проблемът бе, че наши депутати

пренесоха на международен терен вътрешнополитическата си краста.



Огорчени от внезапното падане на правителството на Филип Димитров през 1992 г., депутати от СДС започнаха да търсят реванш през 1993 г. срещу правителството на Любен Беров, а след това и срещу Жан Виденов, като събираха в Страсбург подписки срещу управлението в България. Имената им влязоха в документи на ПАСЕ. Това са бившите членове на българските парламентарни делегации Васил Гоцев, Аспарух Панов, Лъчезар Тошев и други, които носеха почти на всяка сесия тревожни декларации, подписани от Иван Костов като шеф на СДС и Йордан Соколов като лидер на парламентарната група на сините. Те биеха тревога, че в България има "прекъсване на демократичното развитие чрез отстраняването от власт на СДС" и че се "възражда тоталитарният режим". Тошев даже събра подписка, която постави под въпрос "легитимността на конституцията, на държавната система и на институциите в България".

При такива

драматични вопли за погазване на демокрацията

финландската депутатка (а сега президентка) Таря Халонен стана инициатор на две директиви "Халонен" (през 1993 и 1995 г.), които проправиха пътя на мониторинга. Комисията по наблюдението на ПАСЕ бе учредена през 1997 г., когато и Беров, и Виденов си бяха отишли от власт, а СДС бе поел държавното кормило. Като премиер Костов стана първият клиент на евронаблюдателите. Те го мъчиха с неудобни въпроси до края на управлението му и накрая през 2000 г. вдигнаха мониторинга, но с 9 забележки, заради които бе въведен постмониторинг, под чиято лупа си прекара мандата правителството на Симеон Сакскобургготски. Процедурата продължава да важи и при кабинета на Сергей Станишев, което означава, че България още не отговаря на изискванията на ПАСЕ.

Нищо не пречи страната да бъде взета на мушка и от Европарламента, ако депутатите ни продължат да се държат в чужбина по същия начин. Този път обаче вредата може да бъде прекомерно голяма. Разликата е, че Съветът на Европа постави страната под наблюдение, след като вече я беше приел, а Европейският съюз й пише мониторингов доклад още докато я държи пред вратата си.