Страните от Източна Европа остават предпочитана цел за мултинационалните компании и институционалните инвеститори от индустриалните страни. Макар вече по-бавно, отколкото през периода на инвестиционния бум на 90-те години, но чуждестранните инвестиции в нашия регион продължават да нарастват. В същото време прецизната банкова статистика на международните парични потоци отскоро показва интересна аномалия:



нетните постъпления от инвестиции намаляват



Причината е проста: освен вносители на капитал източноевропейските икономики са и износители на пари, а отскоро - и на инвестиции. И тъй като износът на капитали от региона расте, нетните постъпления от чуждестранни инвестиции намаляват въпреки ръста в абсолютната сума на инвестициите в Източна Европа. Вярно, че конвенционалната черно-бяла икономическа мъдрост засега пренебрегва този факт, но той говори за нови тенденции, за които е глупаво да мижим. Има най-малкото две обяснения за растящия износ на капитали от нашия регион и два модела на този износ, които ще наречем условно пасивен и активен. Към първия се отнася добре познатата и тъпо следвана у нас вече осем години поред политика



болен здрав носи



По странна логика на абсурда, наложена от Международния валутен фонд и безкритично приемана от нашите властници, всички валутни резерви на страната могат да се държат само в чужбина. Инвестирането на наличностите на валутния борд и дори на собствените финансови излишъци на правителството в страната е просто забранено. Същият резултат - задължителен износ на капитали от България, ще последва от наложените административни ограничения на кредита. След като на банките се забранява да влагат пари в страната, единственото, което могат да направят, е да ги изнесат. Към този износ на резерви в резултат на националната ни финансова политика трябва да прибавим и частния пасивен износ на пари - просто за да са на сигурно място далеч от Балкана. Съвсем бавно у нас, но твърде агресивно в другите страни с нашата историческа съдба се развиват активните чуждестранни инвестиции. Целта на



източноевропейските инвестиции на Запад



е свързана най-вече със създаване на пазарни позиции на перспективните европейски пазари. По същата логика (но засега не в същия мащаб), която накара китайският производител на компютри Леново да купи производството на персонални компютри IBM, стотици хиляди производители от източната част на континента създават дистрибуторски компании на Запад, купуват производства и фирми, познати на пазара, но с ограничени възможности за развитие. Така печелят шансове да продават по-успешно. Интересно развитие, което икономическата преса сигурно ще улови след 5-6 години, е и нарастването на финансовите инвестиции на източноевропейците в чужбина. Те се пораждат от две причини. Първата е



раждането на нови гиганти



в нашата част от Европа. Това са предимно бивши държавни компании, вече приватизирани, но запазили монопола на собствените си пазари. Типичните примери са най-голямата компания в Източна Европа по пазарна капитализация (цена на всички акции по борсовия курс) - "Телекомуникация Полска", най-голямата по размер на вложения капитал компания - "Газпром", най-голямата по обем на продажбите - РАО "Обединени енергийни системи". Бивши държавни, а сега частни монополи са и другите в десетката на най-големите източноевропейски корпорации - "Сургутнефтегаз", "ЛУКойл", "Чески телеком", МАТАВ (сега прекръстен "Магяр телеком"), полската придобивка на "Уникредит" - Банка ПеКаО, чешкият аналог на НЕК - ЧЕЗ. За разлика от корпорациите, ангажирани в производство на стоки, монополистите в услугите трудно намират приложение на свободните си финансови авоари и се превръщат в мащабни финансови инвеститори. За новородените гиганти от Изтока естествена стратегия е този набиращ сила



Drang nach Westen -



нахлуване на Запад, - което увеличава финансовата им стабилност, като намалява риска от възможните трусове на националния им пазар, от капризите и шамарите на местните им политици. Рано или късно стратегията за излизане на богатите и далеч по-устойчиви пазари на Запад ще последват и по-дребните икономически формации. За това естествено е нужна определена критична маса. Дребната семейна или чорбаджийска фирма с капитал до милион-два не може да поеме мащабните разходи,свързани с навлизане на чужд, висококонкурентен пазар. Затова не можем да очакваме скоро масирани активни инвестиции на български фирми в чужбина. Чудесата на българската икономическа политика успяха така добре да раздробят българския бизнес, че на пръстите на ръцете се броят онези, които могат да си позволят този поход на . Неслучайно няма нито една българска компания в стоте най-големи и водещи източноевропейски корпорации. И все пак, макар и бавно, тенденцията ще се развива - новородените източноевропейски корпорации ще търсят път към чужбина. Не е далеч времето, когато източноевропейските страни, България в това число, ще се превърнат от нетен вносител в нетен износител на капитал. За това си има дълбоки и доста нееднозначни причини.