Новият проектозакон за МВР предизвика много спорове, но те се съсредоточиха главно върху няколко текста. През последните две седмици, в които проектът бе приет от правителството и бе внесен за гласуване в Народното събрание, се обсъждат най-вече правомощията на главния секретар и зам.-министрите, предстоящата девоенизация и обединяването в една мегаструктура на всички полицейски сили. А въпросният закон е от 286 члена и в него се уреждат още куп "по-деликатни" правомощия за вътрешното министерство, които е добре да се знаят не само от служителите на МВР, а и от гражданите. Защото едва ли има човек, който да не е се е "срещал" поне веднъж с МВР - дали за оплакване от кражба, шумен съсед или просто за да си извади документ за самоличност.

Оценките за закона също са твърде субективни. Вътрешният министър Румен Петков смята, че той ще реши всички проблеми, които досега са спъвали битката с престъпността. Доскорошният главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов го използва като повод и аргумент за оставката си. Трети пък правят аналогии с новия Наказателно-процесуален кодекс - и двата документа са спорни, но пък са сред задължително исканите от Европейския съюз.

Още в самото начало трябва да се отбележи, че не са прави онези, които лансират версията, че има промяна и намаляване на правомощията на главния секретар за сметка на увеличаване на възможностите на зам.-министрите. Правата са дословно преписани от сега действащия закон. Всъщност още с големите промени в последния закон от 2003 г. бяха разширени правомощията на политическия кабинет на министъра и на зам.-министрите. Тогава тези хора получиха правото дори да подписват за използването на специални разузнавателни средства - подслушване, следене, наблюдение, да дават разрешения за ползване на хеликоптери и барети и т. н. Разбира се, след като са били упълномощени от вътрешния министър. Проблемът по-скоро е



защо се запазва видимият дискомфорт



между цивилното и професионалното ръководство на системата. Защото е наистина странно вътрешният министър и целият му политически кабинет, които би трябвало да осъществяват своеобразен "цивилен" контрол върху системата, всъщност да я ръководят изцяло. И в сегашния, и в бъдещия закон в това министерство нищо не може да стане без благословията им - наказания, дисциплинарни производства, обществени поръчки, в които се разпределят стотици милиони левове, кадрово движение, подслушване, следене и т. н.

Но това са висшите партийнополитически пилотажи в МВР, които винаги ще се дискутират.

Далеч по-важно е обаче какво ще стане със служителите в системата. Една от най-важните промени е свързана с девоенизацията. Тя беше частично извършена още през 2000 г., когато пагоните свалиха едни от най-възловите служби в системата - архивът, оперативно-техническата информация, оперативното издирване и др. В момента военизирани са контраразузнаването, полицията, гранична полиция, пожарната, жандармерията, НСБОП, т.е. всички национални служби. А цивилни са централните структури - т. нар. обща и специална администрация. Сега се предвижда дори полицията да е девоенизирана. Нещо повече. В един от текстовете е записано, че "МВР е цивилна институция с йерархичен характер и централизъм на управлението, чиято дейност е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред".

Това автоматично поставя и следващия проблем - всички служители на МВР ще са подсъдни на цивилните съдилища, ако евентуално извършат престъпление. Този преход ще е изключително труден. Преди 10 години вече бе правен подобен експеримент. Тогава делата, които бяха образувани срещу хора от МВР за близо година, се брояха на пръсти. Проблемът е, че полицаите са много обвързани с цивилните прокурори и съдии, което често пречи за обективно разследване.



Кадровото развитие ще върви по нова схема,



в която ще дублира положението в останалата държавна администрация - ще има категории служители и степени, ще се прилага същият подход при назначенията, кадровото развитие, наказанията и поощренията. Въвеждането на конкурсното начало при всички случаи заслужава адмирации, защото така ще се премахне пълният субективизъм при назначенията в системата на МВР.

Другата по-драматична промяна е обединяването на всички полиции в една обща национална служба с директор. В нея ще влязат националната полиция, гранична полиция, жандармерията, НСБОП и сегашният пряко подчинен на министъра Специализиран отряд за борба с тероризма. Една от неразискваните поправки, които се правят чрез новия закон, е, че и на полицията се дава възможност да прикриват свои служители и агенти в държавни учреждения и дружества, както и в частни фирми. Досега това можеха да правят само контраразузнаването и НСБОП.

Интересно е да се отбележи, че пожарната получава нови функции. Тя вече ще се казва Национална служба "Пожарна безопасност и защита населението". Така службата ще отговаря за всичко, което прави МВР не само при пожари, но и при всякакви аварии, бедствия и катастрофи.

Важно да се отбележи, че



се запазват всички екстри за пенсиониране



- 20 заплати, години и т. н. Дори се дава основа и за изравняване на заплатите в МВР и в армията, които след промените в закона за отбраната преди година станаха различни. Сега в армията някои постове вземат до 200-300 лв. повече от колегите си във вътрешното министерство.

В общи линии правомощията на МВР не се намаляват. Всъщност те и сега са огромни. Така например остава в пълна сила полицейската регистрация, при която при извършено престъпление съответните лица се водят на специален отчет. При тази регистрация се вземат личните данни, отпечатъците и се правят фотографии. Вземат се и образци за ДНК профил. Всичко това може да се прави без съгласие на лицето.



Останал е и един гаф от сегашния закон



- при последните големи промени в закона през 2003 г. бе направен опит да се вкара текст, според който полицията може да взема автомобили и мобилни телефони от гражданите - нещо, което сме гледали в американските филми. След негативната обществена реакция това не бе прието, но в административно-наказателните разпоредби бе оставен текст, според който, ако лице "не предостави на орган на МВР без уважителни причини превозно или съобщително средство, се наказва с глоба от 100 до 200 лв.". Явно авторите на новия закон са наясно с този текст, защото са добавили, че телефоните и колите трябва да се дават при осъществяване на правомощията не само на полицията - както и сега, но и на пожарникарите.

Запазват се и всички правомощия на МВР по обработването на лични данни, по събирането на информация - то ще се превърне в най-големия информационен център за използването на специални разузнавателни средства, сила, помощни средства и оръжие.

Новият закон за МВР отново ще е демонстрация на доверието, което дава обществото чрез своите представители в парламента на огромната 60 000 "армия" на най-голямото силово ведомство. Време е то да докаже, че заслужава всички тези екстри.