В центъра на София, пред самото Министерство на външните работи откъм "Цариградско шосе", се е ширнала буйна зеленина. Тя прикрива ведомството от погледите на гражданите. След проливните дъждове тази растителност вече прилича на джунгла. Мушнеш се през храсталаците, и попадаш на сметище. И докато в министерството умуват над външната ни политика и най-вече как да се промушим в Европейския съюз, току зад стобора всичко си е по нашенски.

Тази гледка не би ме впечатлила толкова, ако не беше пресният ми спомен от Резово, най-южното ни черноморско селище. Мястото се оживи, след като олекна режимът в граничната зона. Сега всеки може да се разходи досами брега на река Резовска, а на десетина метра оттатък е Турция. Щом попадне там, погледът на туриста веднага се устремява към чуждата земя. Отсреща, на самия ръб на високия речен бряг, има табела с надпис "Република Турция" - на турски и на английски. Отдолу - цветни лехи. Съберат ли се повечко зяпачи, появяват се и граничари. Те застават мирно, в пълни униформи. Симпатична немска овчарка допълва картинката. Всичко е като за снимка.

След като обходи целия бряг на комшиите, погледът се връща в Българско. И на нашия бряг има табела. По-голяма. По-шарена. Какво ли няма там: нашето знаме, флагът на Евросъюза, българският герб, не е пропусната и Царевската община. Трета година стои и надписът "Република България. Община Царево" и трета година на гърба на табелата се чете "Minicipality Tzarevo" вместо "Municipality Tzarevo".

Гърбът на табелата всъщност е фасадата на българската територия, онуй, що се вижда с бинокъл от морските съдове и с просто око от плувците. Ето го българския път към Европа! Тази сбъркана чужда думичка е есенцията на всичките ни напъни след 1989 г. да се покажем различни пред света. Но защо оттатък е чисто и подредено, а при нас - грозно и пошло? Де да беше само грешката в надписа! Евротуристите се разхождат, снимат се. А под табелата се мъдри ръждясало водно колело. Няколко рибарски лодки стърчат обърнати в полуразпад на символичния плаж, осеян с нечистотии. По камънаците над речното пристанче цветовете на "Бенетон" преливат в натрупани дрипи, край тях се крепят непотребен хладилник, продънен варел, пластмасови каси... Нека сравним и граничните атрибути: турската вишка е масивна, измазана и на нея се вее националното знаме. Нашата зелена дървена колибка, кацнала на метален стълб, с неясното ветрилче на върха й, напомня само за близкото ни минало, от което се опитваме да избягаме. Българският граничар седи гологлав на сгъваемо столче и колчем се изправи, пъха ръцете си в джобовете. А съседът му по НАТО пази авторитета на родината си с войнишка стойка.

"Минито" не е само грешка в правописа. Комай свикнахме да мислим в миникатегории: от минимална заплата, минимална пенсия, минимални помощи, от минимум разходи та до минимум отговорност. Този минимализъм властва и в политиката. Изискванията към политиците са "мини". Затова е възможно бивш кмет с висящ депутатски имунитет да ни представлява в Брюксел. Затова три мандата се мъчиха три партии...

Но има ли също така и минимална възможност да се покажем кои сме, не си поплюваме. Вижте ни: "Булгар! Булгар!" - вечният Бай Ганьо отново е наоколо, цопа в басейна, пардон, вече в морето, тупа се в гърдите! Верни на Алековия герой, мнозина политици лансираха при опитите за съставяне на кабинет особения възглед - да си направим правителство до 2007 г., да влезем веднъж в ЕС, пък после европейците... да ни ядат цървулите.

Връщам се към зелената джунгла пред външно министерство. Едва страната ни излезе като болник след тежка операция от парламентарните избори и се зададоха частичните местни избори за кметове на столицата, на Русе, Разград, Велинград, Панагюрище, Пещера, Белово, Девня... Дали кандидатите пак ще подлъгват избирателите с много обещания, пък ще изпълняват програма-минимум? Дали новият софийски градоначалник ще успее да изкорени джунглите - из общинските терени и в общинските администрации? От години кметовете искат по-голяма финансова самостоятелност за общините си и децентрализация на местната власт. Чудесно! Само дето освен всичко друго на градските първенци са им необходими европейски манталитет и интелект. Нещо като премерената визия на турското крайбрежие. Иначе, както е тръгнало, миниположението на България в Евросъюза или около него не ни мърда.