Нефт газим, бедни ходим - тази мъдрост са родили жителите на град Долни Дъбник. И донякъде са прави. Какво би си помислил един американец, ако му кажеш, че в двора на имота ти има находище на нефт, което от 40 години се експлоатира? Сигурно би си помислил, че си поне милионер.

Българските "нефтени шейхове" обаче не взимат нито стотинка от това, че в бащиното им огнище е инсталирана сонда, която извлича черно злато.

За родните "петролни крале" се заговори пак след като стар сондаж неочаквано изригна и окъпа с нефт Долни Дъбник. Около 10 ч. на 25 август аерозолният коктейл от леки петролни фракции, вода и газ образувал 30-метров стълб, който в продължение на половин час ръсил къщи и дворове в крайния квартал на града.



Ако някой беше хвърлил фас



по това време, всичко щеше да се взриви, коментираха с ужас местните жители. Пострадали са 25 къщи, а вятърът е разнесъл мазния облак в около 50 двора.

Гражданска защита забрани на населението от засегнатия район да включва електроуреди и да пали огън. Експерти от екоинспекцията и РИОКОЗ изследваха цял ден щетите, за да дадат конкретни предписания за отстраняване на пораженията. И за неспециалист обаче е ясно, че плодовете и зарзаватът в дворовете ни вече не стават за ядене, вайкат се хората.

Собственик на сондажа е акционерното дружество "Нефт и газ". От фирмата заявиха, че изригването е станало, след като крадци отмъкнали шпилки от консервираното съоръжение. Съседи, между чиито дворове бликна нефтеният фонтан, обаче твърдят, че сондажът не е бил запечатан по правилата. Той е бил експлоатиран от 1965 до 1995 г., а след това е изоставен. Дълбочината му надхвърляла 2 км и за последно е бил напълнен с вода. Подобна е съдбата на повече от 70 сондажа в района, обясни след инцидента Милко Денчев, шеф на технологичния отдел на предприятието. Хората от засегнатия район настояха тогава пред "Нефт и газ" да ги компенсира финансово за нанесените вреди.

Злощастната сонда се намира в двора на 58-годишния Иван Иванов. "България според мен е най-странната държава. Представете си, че това чудо ми седи в двора години наред и пръска чернилка. Смрадта ни трови, а нямаме никакви дивиденти от това. Ами ако тръгна да продавам земята, за която имам нотариален акт. В обявата може би трябва да напиша като екстри, че



със земята вървят нефтено находище и сонда",



коментира Иван. Преди година той направил писмено запитване до фирмата "Нефт и газ" дали не е редно по някакъв начин да може да си уреди взаимоотношенията с тях и поне да получават наем за това, че сондажното съоръжение стърчи в средата на двора. Оттам му отговорили заплашително, че ако много се интересува от това, имотът му ще бъде одържавен. Собственикът обаче не се е уплашил и обмисля да наеме адвокат, за да види докъде може да стигне този правен казус. По закон държавата е изключителен собственик на подземните природни богатства. Тя има право да експлоатира и да дава право на експлоатация. Може да одържавява, но винаги обезщетява собственика.

В момента тези богатства се експлоатират от частна фирма, която е получила това право от държавата. По закона за собствеността обаче притежателят на имота има пълните права върху земята и всичко върху нея. Той дори има право да изгони частниците с тяхното съоръжение, ако нямат договорни отношения с тях, коментираха юристи.

В Долни Дъбник има няколко такива съоръжения, които се намират в частни имоти. Хората обаче живеят по инерцията на развитото социалистическо общество, когато срещу държавата не се вдигаше глава, а приказката за пари можеше да те изпрати в най-близкото място за лишаване от свобода.

Откритото през 1962 г. нефтено находище в района на Долни Дъбник и Горни Дъбник непрекъснато се експлоатира, но вече се намира в краен етап. През настоящата година се прогнозира добив на нефт и кондензат от около 3500-4000 тона. Те се използват изцяло за преработка в собствената рафинерия на ПД "Нефт и газ" АД.

Находището от природен газ е разработено на по-късен етап от нефтеното. Запасите са добри, твърдят специалисти. Добивът на природен газ в момента е около 2 700 000 куб. метра и се предполага, че ще се запази през следващите години.

"Спомням си,



като шурна за първи път нефтът,



че беше голяма радост и веселба. То беше голяма работа. Прегръщахме се и се целувахме, защото се радвахме, че България ще забогатее", споделя 70-годишният Здравко Вутов. Не знам дали тя забогатя, ама ние се одърпахме до голо, допълва Здравко.

Тогава местната социалистическа власт най-много се радва, че селото ще стане град. През 1964 г. Долни Дъбник първо става селище от градски тип, а през 1969 г. кметът вече поздравява жителите със "здравейте, граждани". Вдигат и паметник на мястото, на което за първи път е избил нефтът и е сложил основите на развитието на петролната индустрия у нас. Сега той е буренясал и по никакъв повод не е посещаван от "признателното население".

Няколко наборки, съседки на бай Здравко, споделят, че отначало, като инсталирали сондите, малко им шумяло, но с времето свикнали и с бръмченето, и с миризмата, и с черните петна по улиците и поляните. Плашихме децата, че ако не си изядат попарата, ще ги дадем на железните птици, които кълват земята, спомнят си бабите. Помпите, накацали по полето, наистина приличат на птици от сюжет на филм на Хичкок.

Дворовете и на бай Здравко, и на съседките му са били залети от избилата сонда. Фирмата вече им е



раздала по 50 лв. за нанесените щети



"Пак добре е, че мога да си купя с тия пари зарзавата, който ми се затри в градината, но дали замърсената почва няма да даде отражение по-нататък", кахъри се Стефан Мустака.

Повечето хора след инцидента изскубали от дворовете си всичката растителност и опитали да съберат замърсения слой от почвата. Дожаляло им да секат овощните дървета и дългогодишните орехи. Поне да пазят сянка, ако плодовете им занапред са негодни за ядене, коментират хората.

"Трябваше още през 1962 г. да ни изселят оттук, но тогава на властта не й беше до това. За тях беше важно да взимат големите заплати и почести. Една купчина медали и привилегии са изкарали тези сонди на една шепа хора, а ние лапахме мухите и нефтените изпарения", споделя Никола Петков.

Стефан Мустака го слуша критично и го сръгва да тръгват по работа, а да не плямпат празни приказки. Ако не си докараме някоя стотинка допълнително, няма какво да ядем с тия пенсии, казва Мустака. Здравко сам си е измайсторил машина за чистене на слънчоглед и заедно с Мустака и Никола по цял ден се въртят около нея. Взимат жълти стотинки за един чувал. По добре така, отколкото да седим и да чакаме като американците да станем милионери от нефта. Още по-лошо. Може даже да ни обявят война заради него, философстват старците.

Докато те чоплят семето, сондите кълват земята на дедите им и пълнят джобовете на частниците.