Снимки: авторът и Личен архив



Когато преди седем-осем години Чавдар Антов се връща от София в родното си село Меляне, на двадесетина километра от Монтана, хората го гледали с подозрение. Ама че чудак, оставя столицата, където има жилище, и идва тук, да се щура по горите. Все оглежда дърветата, пъновете, складираните по дворовете дърва за огрев.

"Какво работиш, бе момче?", питали го мъжете на мегдана. "Художник съм", отговарял им Чавдар. "Знаем, че си художник, ама какво работиш"?

Постепенно спрели да му задават такъв въпрос, защото виждали как от тези пънове и коренища изпод ръцете на художника излизали различни фигури - на жени, селяни, светци. Скоро майсторът превърнал запустялата детска градина в центъра на селото в артистично ателие. Освен чудновати дървета, в него внасял всичко интересно, което намирал по мазите и таваните на къщите. "Ами това за какво ти е?", пак го питали хората. "Ще направя музей. Искам в него да запазя всичко от бита и умението на селяните, което вече изчезва и се забравя", отвръщал той.

И докато в началото му давали неохотно старинните предмети и вещи, после започнали сами да го търсят и да му предлагат. Старите занаятчии дори му поверили майсторските си свидетелства. Така първоначалната идея да направи музей на бъчварството - занаят, с който Меляне е известно в цяла България, прераснала в музей на занаятите. Защото тук столетия се практикували грънчарство, дървообработка, обущарство. В коридора на ателието на Чавдар има и стан за ръчно тъкане на килими и черги, уреди за обработка на вълната, шевни машини. На специална маса са археологически предмети на бита от римско и тракийско време. Те ще поставят началото на бъдещия музей.

Всъщност 36-годишният Чавдар Антов е график. Тази специалност завършва в художествената гимназия "Илия Петров" в София през 1984 г. После шест години кандидатства в академията, но все напразно. Отказва се, убеден, че ако човек има талант, може да го развие и докаже и без академично образование. До 1990 г. урежда две самостоятелни графични изложби в Монтана и една в общинския център - с. Георги Дамяново, участва в окръжни и национални художествени изложби. Става член на СБХ, а от две години е председател на групата на художниците в Монтана.

Графиката е началото, прелюдията към творческото ми развитие, казва Антов. Тя ме привлече с рисунъка - с черната линия и щрих да създадеш усещането за живопис. Добрата професионална работа на графика звучи като картина. Черно-бялото не сковава, напротив - развива въображението. Това се отнася и за женските фигури, и за пейзажите. Забележете, че най-добрите живописци са и графици. Аз по принцип не приемам това деление, защото художникът носи у себе си природата и живота каквито са и ги пресъздава според своето усещане за цвят и образ. Преливането от един стил към друг става някак естествено, постепенно. Интересът ми към дървото дойде от гравюрата, която започнах да изпълнявам не на линолеум, а на дърво. Миниатюрите са близки до графичната техника, която изисква изпипване, подчертаване на детайла. Да речем - върху едно дърво с размери 8 на 15 см. правиш композиция с 20 фигурки. Затова трябва много търпение, прецизност, точна ръка, каквато има графикът.

Със завръщането си на село Чавдар Антов отново се среща с природата и магията на дървото. Истински се преоткрива като резбар след като изработва поръчаната му от тогавашния кмет на Георги Дамяново фигура на древногръцкия бог на медицината Асклепий. После идват иконите, женските фигури, резбованите тавани. Като предизвикателство приема участието си в пленера край берковското село Бързия. Първата му работа през 1996 г. е фигура на овчар. Ползва бук, ударен от гръм. После прави въртящо се земно кълбо от дърво с изсечени по него всички писмености. Всяко дърво подсказва фигурата, която Бог е заложил в него. Ние само трябва да я усетим, да я видим и да я домоделираме, за да й вдъхним живот, казва Чавдар Антов.

Веднъж при него дошъл ловец и поискал да му направи нов приклад на пушката. Художникът му обяснил, че не се е занимавал с това и не знае дали ще се справи, но след като човекът настоял, приел предизвикателството. Снабдил се с литература, изучавал този занаят теоретично и от собствената си практика. В началото допускал "фалове", имал и лоши приклади, но след стотния вече се слави като отличен майстор. Не съм обаче професионалист, това ми занимание е само хоби, бърза да уточни художникът и добавя, че точно дървото му носи усещането за живот, за съприкосновение с природата и нейните чудновати форми.

Най-хубавият приклад се прави от орех, и по-точно от коренище на орех, разказва Чавдар Антов. Като дърво то има свойството на буфер - поема отката, след като пушката гръмне. Като дървесина е много красива и доста скъпа, освен това съхне трудно. От едно коренище след разбичването му могат да се направят 2-3 заготовки. Майстори ползват още ясен, череша, бук, бреза, но аз предпочитам орех. Много добра за такава работа е и липата, и най-вече черната мура, която я има само в Пирин и е много скъпа. Всичко изработвам ръчно, с длета. По принцип съм перфекционист, но като правя приклади, съм още по-взискателен. Защото това е оръжие. Всичко трябва да е точно, да се напасне до милиметър, до стотна даже, желязото трябва да влезе идеално. Дължината на приклада определям според желанието на човека и според фигурата му - от 39 до 42 см. Дългият приклад е малко скършен, той е за високи хора, с дълги вратове и ръце. Късият е прав, за ниски и набити хора.

Чавдар така се специализира с руските пушки, че им прави приклад за два дни. Но и при тях има разлика. ИЖ-овките се работят много по-лесно от ТУЛ-овките. Времето и цената обаче зависят от желанието на клиента - да има обикновен, изчистен приклад, или богато резбован, с орнаменти. Такива прави по седмица до десет дни.

Чавдар Антов е определил минимални цени за приклад, защото клиентите му са повече хора от поречието на Огоста, не много състоятелни. Цената расте, ако човекът поиска нова или подобрена ложа, гравюри и орнаменти по приклада. Тогава пушката става произведение на изкуството. Като на Румен Калинов от с. Хърлец, община Козлодуй. С богато орнаментираната ловна сцена тя е едно бижу. "Румен си избра сам коренището, одобри и проекта. Но ме попита защо дивите прасета бягат към цевта, а не обратно. Защото идват към теб, а не бягат от теб, казах му. Това е за слука. И той се съгласи. Направих я по всички правила на една съвършена изработка", казва Чавдар Антов.

Сред стотината изработени приклада, резбарят се гордее и с няколкото старинни бойни пушки на български и чуждестранни колекционери.

Не може да откаже, когато го молят за приклад, защото в района няма друг майстор. Така и не му остава време да се потруди над собствената си колекция от старинни пушки. Да реставрира събраните предмети и оръдия на труда за бъдещия музей. Да довърши резбата и скулптурната фигура за механа "Бъчвите", както и резбования таван на къща в с. Радна. Да подготви проекта за иконостас в старинната църква на с. Бързия - бивше тракийско светилище, вградено в пещера. И най-вече да започне работа по иконостаса, който ще дари на бъдещия параклис в родното си село. Всеки понеделник събира в Монтана колегите си от групата на художниците. Вече не му липсва нито София, нито академичното образование. Защото е намерил себе си в топлината на дървото, в обичта и признанието на хората.





Текст снимки:

1. В подготовка за работа на поредния приклад на пушка. В дъното е фигурата на Богородица, първата от бъдещите скулптури, с които ще бъде населен малкия парк в центъра на селото



2. От тези чудновати коренища Чавдар Антов ще изработи различни скулптури и приклади.



3. Приклад - произведение на изкуството. Собственост на Румен Калинов от с. Хърлец.