|
| Продължителните протести миналата година бяха не само срещу лицето Пеевски, а срещу задкулисието на олигархията, която качва и сваля каквито си иска правителства и раздава висши постове комуто й е удобно. |
БМБ е германски уред (въпросник)
на фондация "Фридрих Еберт"*, който продължава традицията на медийните барометри, измерващи от 2004 г. медийната свобода в Африка, Азия и Европа. Включен е за първи път на Балканите през 2011 г., когато дава на Босна оценка 2.6 от максимална 5.00. След това е приложен в България, където през 2012 г. медийната свобода е оценена с 2.7. После е измерил в Албания свобода за 3.2, в Македония - за 2.2, а през 2014 г. се върна в България, която първа на Балканите бе подложена на повторна проверка. Резултатът е смайващ: 2.9, или подобрение с 0.3 пункта през последните две години. Авторите на изследването се застраховат, че промяната е в рамките на статистическата грешка, но забележителното е, че грешката е в посока нагоре, а не надолу, както можеше да се очаква. Така излиза, че най-яркото медийно явление в България през последните години - растежът на империята на Ирена Кръстева и Делян Пеевски (който официално няма медии), финансирана през КТБ на Цветан Василев (който официално не само няма медии, но и няма нищо общо с Делян Пеевски), не е навредил на свободата на словото, а точно обратното. Следващия път, като хукнете по улиците да протестирате срещу Пеевски, по-добре е да се засрамите и ръка да му целувате!
Защо германският инструмент, който не е измислен специално за България и би трябвало да е обективен за различните държави, прави такова грешно измерване у нас? Първото подозрение пада върху участниците в изследването, защото е важно не само какъв е инструментът, но и кой работи с него. "Доколкото е възможно, участниците са избирани внимателно с цел да се гарантира справедливото представяне на столицата и провинцията, на етническото и религиозното разнообразие в обществото, както и на мъжете и жените", заявява директорката на българското бюро на фондацията Регине Шуберт. Няма причини да не й вярваме, защото огласеният състав от 12 професионалисти не буди усещане за пристрастие. Излиза, че опитни специалисти използват точен инструмент, но постигат неточни резултати.
Къде е проблемът?
Германците са калибровали уреда си според своите представи за нормално поведение на медиите в държави с различна степен на развитие на демокрацията, където има ясно видими публични институции. Те определят като основен фактор за медийна свобода поведението на властите, които могат да я ограничават чрез законодателството и чрез начините на прилагането му. Властите пък според тях са парламентът, правителството и съдът, защото е нормално всяка държава да има законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Барометърът не е настроен да измерва инверсия на властта, каквато се наблюдава в България, където публичната власт е фигуративна, а основните въпроси се решават задкулисно от лица, които никой никога не е избирал на публични постове. Медийната империя, "концентрирала 90% от медиите в ръцете на един човек" според бившия министър на културата Вежди Рашидов, е създадена през 2006 г. "на една маса, там където много пари се въртят". Заедно с това си спомняме, че продължителните протести миналата година бяха не само срещу лицето Пеевски, а срещу задкулисието на олигархията, която качва и сваля каквито си иска правителства и раздава висши постове комуто й е удобно.
При това положение въпросникът за медийна свобода, приложен в България, е трогателно наивен. Така например, България е шампион по медийна свобода при оценяване на нейното законодателство: Конституцията и другите закони гарантират ли свобода на изразяване? - оценка 4.3; Съществуват ли законови ограничения чрез прекалена строгост за тайна и клевета? - оценка 4.8; Може ли да се публикуват печатни издания без лицензиране? - оценка 4.9; Не ограничава ли законът започването и практикуването на журналистическата професия? - оценка 5.00! По-нагоре - небе. Участниците видимо не са искали да си кривят душата и са направили уговорка: "Закони има, но не се вземат мерки, за да се прилагат". Което ни препраща към
възловия проблем на българската демокрация
Държавата с охота пише закони в духа на развитите демокрации, постоянно ги усъвършенства под чужда диктовка, но си я кара, както тя си знае. Превърнала се е в нарицателно за организирана престъпност и корупция на високо равнище не защото й липсват подходящи закони, а защото няма желание и смелост да ги прилага. По принцип законът за конкуренцията забранява концентрацията и на медийния пазар, но ако питате официалните власти, ще ви отговорят, че не забелязват нищо нередно в поведението на медийната империя. А тя завладя най-големите централни и местни печатни издания, много интернет сайтове, телевизии и радиостанции, рекламния пазар, разпространението на печатни издания, мултиплексите и какво ли не още. Направи го с пари с неясен произход (главно държавни), наливани в нарушение на други закони.
Фактическите собственици се изпокриха зад офшорки и подставени лица, а най-ярките фигури от империята дори се ентусиазираха да прокарват закони срещу офшорките и порочните практики в банковия сектор. Колко му е да приемеш един-два закона повече - дума дупка не прави. Същото може да се каже и за етичния кодекс - Пеевски и компания се обявиха за носители на висок медиен морал чрез свой кодекс, който дублира съществуващия от 2004 г. Етичен кодекс на българските медии, като нарекоха своето творение "Професионално-етичен кодекс", сякаш другият е любителски. Тия нямат задръжки да се обявят и за
носители на ценностите на непорочното зачатие,
стига да получат достъп до църковни фондове, както етичният кодекс им е нужен, колкото властта да има право да им налива еврофондове, отпускани само за медии с общовалидни в ЕС професионални стандарти.
Авторите на изследването са усетили, че задължителните индекси в БМБ ги сковават, и са приложили коментари, които са верни: "На фона на опасността от монополизиране и концентрация правителството продължава да не предприема мерки за поощряване на разнообразието в медийната среда. Държавата изглежда по-скоро заинтересована да държи големите и влиятелни медии в зависимост (...) Ролята на правителството като рекламодател остава централна. То разпределя средства за популяризиране на оперативните програми на Европейския съюз и за рекламиране на публични проекти (...) В крайна сметка все повече медии се оказват субсидирани. Цената обикновено е политическа зависимост."
Коментарите обаче не стигат до извода, че в скритото одържавяване на медиите чрез субсидии българските правителства, които са сменяеми и политически разнородни, не вземат решенията на своя глава, а изпълняват волята на едни и същи несменяеми суфльори. Те назначават и отстраняват медийните "собственици" и решават какви публични средства (държавни и европейски) да се насочат към тях. Този съществен пропуск е причина за противоречие в изследването. От една страна, то установява "липсата на достатъчно прозрачност в медийната собственост", а от друга - отбелязва, че "медийните собственици продължават често да се намесват в редакционното съдържание". Как са установили, че се намесват, като не знаят кои са?
Очевидно медийният барометър има нужда от фина настройка. Но докато германските специалисти го усъвършенстват, ще мерим свободата на словото по класически начин, защото в България много неща се виждат с просто око. Например липсата на отговори по някои от основните въпроси в журналистическата информация, като въпроса "Кой?".
__________________
*http://www.fes.bg/?cid=78&NewsId=1181
