Представете си, че фармацевтични продукти участват в борба свободен стил в Мексико. От едната страна на ринга е Kikuzubam (генеричен медикамент за лечение на рак, което се произвежда в Мексико), лекарството на бедните. А от другата е неговият скъп конкурент Rituximab, който е произведен от богатата фармацевтична компания "Рош". Преди мача Kikuzubam се надсмива над съперника си, като му заявява, че и той е издръжлив. Съдията му дава да спечели първия рунд, като заявява, че "няма нужда от клинични тестове".

Правилата обаче се променят във втория рунд. Съдията сега иска да бъдат направени тестове. На Kikuzubam започва да му става горещо. Публиката - феновете на Kikuzubam, които "го обичат, той е толкова евтин!" - освирква решението. По-късно се стига и до нокаут, когато съдията отнема разрешителното на Kikuzubam. Едно, две, три, четири... Шампионът на бедните не може да се изправи и да продължи битката. Поне засега Rituximab, скъпят швейцарски съперник, остава кралят на ринга.



Добре дошли в глобалната битка



между биотехнологията и генеричните лекарства, които започнаха да воюват в Северна и Южна Америка. Наградата? Огромен и разрастващ се пазар в битка с тежките заболявания.

Основният проблем е липсата на правила. Държавите са склонни да купуват евтини генерични лекарства с по-малко сертификати. Големите лаборатории се противопоставят, като дават на съд конкурентите си. Засега лаборатории, правителства и пациенти маневрират, за да защитават интересите си.

Доскоро големите компании смятаха, че фармацевтичните продукти не могат да бъдат копирани. Оказа се, че са сгрешили, а битката промени правилата, на базата на които правителствата трябва да наказват нарушителите, чийто продукти влизат на пазара, тъй като патентите им са изтекли в изминалите 20 години. Ето тук се намесват лобистите - още една област, в която липсват правила!

От страна на фармацевтичните компании лобирането води до отлагане на дебатите и на одобрението на правила, които да регулират генеричните лекарства, смята Хуан-Мигел Аная от Центъра за изследване на автоимунните заболявания към колумбийския университет "Росарио". Лобирането може да се осъществява по необичаен начин: посланикът на Колумбия в САЩ Луис Карлос Вилегас разгневи колумбийските законотворци, след като уведоми колумбийското Министерство на здравеопазването през юли 2014 г., че американски компании имат "притеснения" заради решение, взето от ведомството, предвиждащо да бъдат регулирани генеричните лекарства. "Лобира ли той за тези фирми?", попита един от сенаторите в Колумбия.



"Пий го, ако така се чувстваш щастлив"



Според Андрес Фелипе Кардона, ръководител на неправителствена организация за борба с рака, правителствата винаги искат да плащат по-малко. "Държавата не я е грижа дали едно лекарство е ефективно или не. За нея е важно да плаща по-малко. В някои държави, като Еквадор и Аржентина, режимът е напълно разхлабен и те позволяват на всички лекарства да влизат."

След нокаута на Kikuzubam през март лекарството бе напълно изтеглено от пазара. Междувременно компанията "Рош" изглежда ще възстанови разрешителното си. Това ли е краят на историята? Съвсем не. Оказва се, че има и трети играч, който също има своите претенции: Reditux - генерично лекарство, направено от индийската лаборатория Dr Reddy.

Reditux може да се намери в Еквадор, Перу, Чили и Боливия. Лабораториите, които го разпространяват, вече са обвинявани от "Рош", че се опитват с какви ли не трикове да държат лекарството далеч от регионалните пазари, въпреки че хората искат да го използват.

Заради липсата на дебати за генеричните лекарства много от лекарите в Латинска Америка не са наясно с техните качества. Когато Лаура Париля преминава в Мексико сити курс на лечение с химиотерапия заради рак на гърдата, роднини й препоръчват да взима Interferon, за да намали страничните ефекти. "Попитах лекаря, а той с пълно безразличие ми каза: "Няма нито да ти помогне, нито да ти навреди; вземай го, ако това те прави щастлива", разказва тя.

Много лекари "нямат представа" за разликите между патентованите и генеричните лекарства, обяснява Ричард Салватиера, който ръководи здравна фондация. "Понякога те сменят едно лекарство с друго, без пациентът да знае за това".



Всички погледи са насочени към Бразилия



Липсата на дискусии е нещо необичайно, като се има предвид колко много от лидерите на страните в Латинска Америка страдат от рак. Списъкът включва президента на Венецуела Уго Чавес, който почина през 2013 г., бившия парагвайски държавен глава Фернандо Луго, президентката на Аржентина Кристина Кирхнер, бразилските президенти Лула да Силва и Дилма Русеф. След като Русеф бе диагностицирана с лимфом и бе лекувана с Rituximab, пациентите в Бразилия се обърнаха в съда с искане лекарството да бъде достъпно в обществените болници. Страната се готви да започне производството на свой продукт, тъй като патентът на Rituximab изтече преди две години.

Бразилия в момента е най-големият пазар и най-големият производител на генерични лекарства в Латинска Америка, като това се осъществява с подкрепата на правителството. Фирмите са насърчавани да инвестират в производството на продукти, чиято покупка от обществените здравни власти е гарантирана чрез публично-частни партньорства. "Това ще позволи на страната да произвежда свои собствени фармацевтични продукти в Бразилия", обяснява Рейналдо Аркури от BrasilPharma.

Големите лаборатории наблюдават Бразилия, въпреки че и самите те започнаха да произвеждат генерични лекарства. Промяната на възгледите им е очевидна, след като одобриха държавните инициативи на Бразилия да развива генеричните лекарства. "Това е глобален и естествен ход", казва Вера Валенте, ръководител на отдела за генерични лекарства в компанията "Мерк". "Компанията реши да приеме тази кауза и направи специално свое подразделение. Ако ние не го направим, то друг ще го направи".

Първите правила, касаещи генеричните лекарства, бяха направени от Европейската агенция по лекарствата през 2005 г. Световната здравна организация издаде разпоредба през 2010 г., а американските щати използваха тези текстове, за да създадат своя регулация. Засега няма глобални разпоредби, нито пък орган, който да проверява продуктите и ефектите им върху пациентите. В Латинска Америка производството на генерични лекарства функционира главно по правилата, прилагани за патентованите медикаменти. "Попитайте някой в страната дали тези лекарства действат, и ще ви кажат: "Разбира се, никой не е умрял от тях", казва Ричард Салватиера. "Никой обаче не знае какви точно са ползите от тях".

Използването на генерични лекарства ще продължи. Когато онкологът Хайме де ла Гарса оглави Националния институт по онкологични заболявания в Мексико, той избра генерично пред патентовано лекарство заради цената му, която бе наполовина по-ниска. Той си спомня, че представителят на фирмата "Бристол-Майер Скуиб" дошъл, за да му каже, че генеричното лекарство, което си е избрал пред техния продукт, "не е добро". Години по-късно този представител работи "във фирма, произвеждаща генерични медикаменти, и аз го попитах защо. А той отговори, че пазарът се е променил".

Идва ред на третия рунд от мача...