|
| ----- |
На съда в Страсбург му дотегна от еднообразни жалби на затворници, че българските "места за лишаване от свобода" са претъпкани, студени, мръсни, опаразитени, болестотворни, безчовечни и неподатливи на цивилизованост. Търпението му се изчерпа с делото "Нешков и други срещу България", за което обяви, че ще го превърне в пилотно. Досега срещу нашата страна са издавани само
две пилотни решения заради общ проблем - бавно правосъдие
Едното е за съдийска мудност в наказателните дела ("Димитров и Хамънов"), а другото - в гражданските дела ("Фингер"). Двете излязоха едновременно през 2011 г. Пилотните решения означават, че съдиите са установили системен проблем в държавата, защото жалбите не се ограничават до отделни казуси, а сочат хронични нарушения на Европейската конвенция за правата на човека. Те задължават държавите да променят правосъдната си практика под заплаха, че ако еднообразните казуси продължат да заливат Страсбург, ще им навлекат засилени санкции.
В момента пред евросъда висят 20 дела на затворници срещу България. 43-годишният Светломир Нешков, който от 2002 г. излежава 30-годишна присъда, е във врачанския затвор, но е опознал също варненския, ловешкия и старозагорския затвор. Неговото дело е съчетано с жалбите на още четирима затворници, оплакващи се поотделно от условията в бургарския, софийския и плевенския затвор, както и от филиала в Троян на ловешкия затвор. Всички са дали основание на съда да направи преглед на многобройни проверки и констатации за условията във всички български затвори и да ги прати обобщени за размисъл на българските власти, които от 20 март умуват как да отговорят на въпроса
все така ли ще я карат
Ако обещаят сериозни поправителни мерки или започнат да се самонаказват за нехуманните и деградиращи условия в затворите, Страсбург ще им върне за национално разглеждане всички висящи дела на затворници, които в момента са замразени, и няма да пристъпи към каскада от осъдителни решения.
Така че да не се помайваме, а да започваме ударно да санираме затворите. Достатъчна е фина настройка на предизборното обещание на Бойко Борисов и ще се справим. Панелките ще почакат, защото никоя европейска институция не ни извива ръцете заради тях. А и целта на управниците изглежда не е да подобрят живота на обитателите им, а да насочат европейски пари за усвояване от правилни фирми. Затова Борисов е готов да санира и "безплатно". Същите пари обаче могат да зарадват подходящите фирми, ако държавата им възложи работата по други проекти. Нима затворите, в които вее през счупените стъкла и температурата не надвишава 14 градуса през зимата, нямат нужда от енергийна ефективност? Може дори да си изберем европейски модел за по-голяма убедителност при внасяне на проекти в Брюксел.
Като "Белгия на Балканите",
както се самоопределя България след Освобождението, логично е да използваме белгийския опит. Не друг, а държавната агенция БТА забеляза положителния пример и съобщи тези дни, позовавайки се на местни медии, че "килиите във всички затвори в Белгия ще бъдат оборудвани с душ, телефон и интернет". Най-новият затвор в страната вече предлагал тези удобства, но промяната щяла да обхване и останалите. Смисълът бил не само да се покаже хуманно отношение към затворниците, но и да се облекчи работата на надзирателите, за да не се налага често да извеждат от килиите обитателите им по неотложни нужди.
Оправянето на затворите не означава, че ни е домъчняло за разбойниците вътре. Да си седят зад решетките, щом са заслужили. Но оттам би дошъл важен сигнал дали най-сетне би тръгнала съдебната реформа, за която толкова ни натиска Еврокомисията чрез своя Механизъм за сътрудничество и проверка. На разбираем език реформата се състои в следното: законите да започнат да се прилагат и по отношение на управляващата клептокрация, което означава в затворите да влязат не само кокошкари, но и крадливи банкери, министри, корумпирани прокурори и съдии, факири с митнически измами и източвачи на ДДС, главатари на престъпни групировки и всякакви герои на прехода, които и без това живеят зад високи зидове и под засилена охрана. Голяма част от онова, което определяме като национален елит,
е втасало за затвора,
защото не е способно да обясни смислено откъде са му парите. Но безгрижието му за условията в затворите е показател за неговата безнаказаност. Мнозина от тази категория са наследници на хора, които в други времена са лежали в затворите заради своите идеи. Днес синковците дори не допускат, че могат да ги заключат заради кражби. И си вземат каквото и колкото си поискат според потребностите, сякаш са влезли в комунизма, мечтан от предците им. Те нямат усещането, че вършат нещо нередно, защото няма съд, който да им го каже.
Санирането на затворите би било първият белег за промяна в мисленето на крадливия ни елит. Ако знаеш, че има риск - колкото и да е малък, - някой ден да се озовеш там, би се погрижил, докато си на власт да направиш нещо за подобряване на условията им. И в по-цивилизованите държави се краде, но с едно на ум - че не всички внезапно забогатели ще прекарат старините си под палма на екзотичен остров. Въпросът е дали ще те хванат, защото не е изключено по принцип да те потърсят. Дори най-големите италиански мафиоти знаят, че някой ден може да им се наложи среща с правосъдието в компания с авери от високите етажи на властта, които няма как да извадят всички зъби на закона. Напоследък се наложи да дава показания като свидетел срещу мафията президентът на Италия Джорджо Наполитано. Можете ли да си представите такова нещо в България, която реагира учудено, когато Брюксел я пита как смята да се справи със своята мафия? Допускате ли, че Борисов като премиер или като обикновен гражданин би свидетелствал един ден в съда срещу някоя от прочутите трибуквени групировки, за които е получавал информация от първа ръка? В държава, която не може да обясни загадъчното поглъщане на милиарди в някакви банкови черни дупки, няма как да функционира и здравомислещо правосъдие.
Като крачка към здравия разум санирането на затворите би показало, че те са направени не само за малцинства с ниски хигиенни навици, но и за по-взискателни хора. В Румъния отвориха врати, за да приютят един премиер, неколцина министри, десетки депутати, прокурори, съдии, кметове, бизнесмени и пр. Не бива да изоставаме. Все пак сме в тандем с нея. За да свърши преходът, както настояват някои социолози, трябва в един момент да се сложи черта между крадци и окрадени. По принцип тя е начертана на входа на всеки затвор, но нашата криминална революция я заличи. Санирането може да я опресни.
