Ген. Румен Радев командва Военновъздушните сили (ВВС) и e ръководител на интегрирания проектен екип за придобиване на нов модел изтребител. Завършил е Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия, Военната академия "Г. С. Раковски" и военновъздушния колеж "Максуел", САЩ. Доктор е на военните науки. Има над 1400 часа нальот. Владее английски, немски и руски.



- Ген. Радев, може ли да се каже, че авиошоуто на ВВС беше последната демонстрация на българските МиГ-29, или смятате да продължите да ги използвате и след покупката на нови западни изтребители?

- В никакъв случай не е последната. Вече е пределно ясно, че МиГ-29 ще се използва минимум до 2018-2020 г. Това зависи от доставката на нови изтребители. Но дори тази година да имаме решение, а догодина договор, новите изтребители не могат да застъпят в бойно дежурство по-рано от 2018 г. Така че МиГ-29 имат още живот в нашите ВВС.

- В едно интервю казвате: "Времето за чакане свърши".

- Времето за чакане отдавна изтече, и то по няколко причини. Те трябва да са ясни на всички, които взимат решения в тази област. Първата е, че геополитическата обстановка се усложни значително. Това налага да имаме съвременни способности, носител на които е един нов многоцелеви изтребител със съответното оборудване и въоръжение. Втората е чисто финансова. Навлизаме в периода, в който поддръжката на МиГ-29 ще се оскъпи неимоверно много. Ако досега успяваме да летим с ремонт на двигателите и на други важни системи, то до 2-3 години ще сме принудени да купим нови двигатели и други скъпи системи по самолета. Това е сериозна инвестиция.

- При тази ситуация, която има между НАТО и Русия, смятате ли, че ще се стигне въобще до евентуална доставка на двигатели?

- Работим с руската страна без някакви ограничения. Имали сме проблем единствено със забавяне на някои доставки, но те винаги са пристигали. Но какъв друг изход имаме? Може ли България още догодина да има нови изтребители? Няма такъв прецедент. Това са сложни преговори и договори, време за производство и доставки, за оборудване, за обучение, за подготовка на инфраструктурата. Доставката на една нова ескадрила самолети отнема най-малко 3 години. Затова казвам, че времето изтече. Ако сега не се вземе решението, ние навлизаме във времето на големи разходи за МиГ-29. Това се опитваме да избегнем. Защото, ако се забавим още малко, неизбежно ще трябва да купуваме нови агрегати за МиГ-29 поради изтичане на ресурса на сегашните, за да имаме въздушен суверенитет.

- Това ли е основният аргумент в дебата "Няма пари за здравеопазване и образование, а вие искате ново въоръжение"?

- Мисля, че това е доста повърхностен поглед върху развитието на една държава. Тя е сложна система и в нея всички сектори са важни. И здравеопазването, и образованието, и инфраструктурата са важни, но сигурността също е важна. Когато пренебрегнеш един от тези сектори за сметка на другите, то ти внасяш дисбаланс в цялата система. Защото, за да имаш здравеопазване, образование и култура, трябва да има минимално ниво на сигурност. В съвременния свят това се постига по най-ефикасен начин със съвременни ВВС. Да, проектът е скъп, но той създава по-добра сигурност, а оттам по-голямо доверие в България и по-големи инвестиции.

- Втора употреба, трета употреба или изцяло нов изтребител?

- Естественото, че новопроизведен изтребител.

- Това ли препоръчахте като ръководител на експертната група за избор на нов изтребител?

- Да. Въпросът обаче е какви са възможностите на страната. Ние също така казваме: "Не изтребител на всяка цена". Той трябва да отговоря на определени минимални военни изисквания, да има достатъчно продължителен жизнен цикъл и възможна поддръжка в нашите условия. Ние можем да вземем най-прекрасния самолет, но ако неговата поддръжка е скъпа и непосилна за нас, значи сме допуснали непоправима грешка. Така че дебатът "Нов или стар" явно тепърва пак ще се изостря. Нашето виждане е за нов. Има още нещо, което, за съжаление, не се отчита. На този проект все още се гледа единствено като на консуматорски, който ще изяде парите на държавата. Напротив, това ще бъде една инвестиция, която ще даде сигурност и стабилност в региона. При определени условия този изтребител може да даде и съществен принос за икономическото развитие на страната.

- Говорите за индустриално сътрудничество.

- Да, индустриално сътрудничество в областта на високите технологии. Нещо, което ни липсва в момента. Този проект може да открие нови работни места с гарантирани международни пазари на продукцията. Да вземем за пример Унгария и офсетната програма, която реализираха "Грипен". Те преместиха цял един сектор от своята икономика - заводите "Електролукс", в Унгария. В момента те дават 5% от БВП на Унгария и страната е един мощен и добре познат износител на бяла техника.

- Наскоро НАТО излезе с тревожно съобщение за активността на руските самолети по границите на алианса. Продължават ли вдиганията на български изтребители заради полети на руски самолети?

- Продължават вдиганията на наши самолети по линията на Air Policing. Руската стратегическа авиация си провежда своите рутинни полети и учения и ние сме длъжни, като участници в интегрираната система за ПВО на НАТО, да осъществяваме контрол и охрана на това въздушно пространство, което е делегирано на България. То се простира далеч навътре в Черно море, извън нашите териториални води. Изтребителите ни действат по сигнал и указания от обединения център за въздушни операции на НАТО в Торехон, Испания. Така че за нас това вече е рутинна дейност.

- Наскоро се чу, че се е провалил ремонтът на хеликоптерите Ми-17, на авиошоуто не видяхме Ми-24?

- В момента се удължава летателният ресурс на Ми-17 в Терем, тези доказали се хеликоптери ще продължат да летят. Ремонтът на Ми-24 обаче е проблемен. Има дейности, за които заводът трябва да използва подизпълнители от Русия или Украйна. Там вече нещата стават по-сложни.

- Има ли вълна от напускания на офицери от ВВС заради предложението за промяна на пенсионната възраст?

- Има вълна. Тя вече придобива тревожни мащаби, застрашаващи нашата дейност и способности. Този проблем повече не може да бъде пренебрегван. Нужна е спешна намеса на държавното ръководство, внасяне на яснота и отчитате на спецификата на военната професия. Надявам се в най-скоро време да се вземе разумно решение, да се внесе спокойствие в личния състав и да се прекратят упражненията в пенсионната област, които могат да имат изключително негативен ефект върху системата за национална сигурност.

- Можете ли да кажете броя на подалите рапорт?

- Мога да кажа, че за последните 3 месеца има рязък скок на напусналите, който се увеличава прогресивно. Това са хората с опит. Особено тревожно е положението в изтребителната авиация, където само трима летци нямат право на пенсия. Можем да си представим какво става, ако летците с право на пенсия си тръгнат. България ще загуби не само въздушен суверенитет, но и национално достойнство. Нека, преди да се напъваме да вдигаме възрастта за пенсиониране, първо да помислим дали сме създали на хората необходимите минимални условия за работа и бит, гарантиращи работоспособност до преклонна възраст. Да помислим дали на посочената преклонна възраст хората ще са в необходимата физическа и умствена кондиция да изпълняват натоварена и рискована дейност, каквито са летателната и обслужването на сложна авиационна техника във всякакви неблагоприятни условия. И как ще се отрази това на безопасността на полетите и ефективността на задачите.

- Какво става с младите летци? Споменахте, че има затруднения и там?

- Налице е тревожно застаряване на летателния състав, особено в изтребителната авиация, където средната възраст на носещите дежурство летци е 41г. Поради липса на ресурси през последните години не сме подготвяли млади летци. Още по-голям е проблемът, че курсантите, които завършват Националния военен университет, излизат с крайно недостатъчно количество летателни часове и способности за приучване на изтребител. Практиката е да ги връщаме обратно в Учебната авиационна група, където да натрупат необходимите 200 часа на учебен самолет преди да се качат на изтребител. Това обаче отнема години и „младите” придобиват право да се приучат на изтребител чак на 33-34 г. – крайно неефективно и опасно. Още повече, в тези 200 часа те трупат нальот, но не и достатъчно способности.
За съжаление, в близко бъдеще не очакваме съществено подобряване на ресурсното осигуряване. В така очерталата се тежка ситуация предприемаме тотална трансформация на летателната подготовка. На 11 ноември в Долна Митрополия стартираме нова програма за летателна подготовка с 10 избрани млади летци – лейтенанти и старши-лейтенанти. Амбициозното обучение има за цел да развие у пилотите широк спектър от способности за кратко време и с минимален ресурс. По време на интензивната летателна подготовка те ще придобият квалификация „летец-пилот първи клас” и ще усвоят най-сложните видове подготовки по профила на изтребителната авиация като удари по земни цели, свободен маневрен въздушен бой поединично и в група, тактически прехват, прехвати по Air Policing и то по съвременни тактики, техники и процедури. Цялото обучение ще се извършва на по-евтините учебни самолети Л-39 и PC-9M и впоследствие младите летци бързо и ефективно да продължат полетите на изтребител с високо ниво на подготовка.
Длъжни сме да успеем. В настоящите тежки условия това е единствения начин да развиваме съвременни способности, да осигурим приемственост и бъдеще за ВВС – поне докато получим ресурси, адекватни на сериозните задачи, които изпълняваме.