С решението да отнеме лиценза на КТБ формално БНБ сложи край на продължила почти пет месеца агония. С този акт централната банка с въздишка на облекчение метна цялата отговорност на съда, синдика, Фонда за гарантиране на влоговете и на държавата, която е гарант за изплащането на парите на защитените вложители. С отърсването от огромния товар обаче БНБ олекна и в пряк, и в преносен смисъл. Защото вече не е уважаваната институция, която беше допреди лятото. Западните медии не пропуснаха да отбележат, че КТБ е първата фалирала банка в Източна Европа от 90-те години насам. С други думи, БНБ се издъни и допусна провал на търговска банка при първото сериозно изпитание. Но докато за БНБ това е "затворен случай", "аферата КТБ продължава" с пълна пара и множащи се съмнения и неизвестни в новата си фаза - сложната процедура по несъстоятелност.

А въпросите наистина са много - и финансови, и юридически. Наистина ли от банката са откраднати над 4 млрд. лева? Кои са виновните и ще бъдат ли наказани? Откъде точно ще дойдат всички пари за гарантираните депозити? Колко дълго ще се изплащат и през кои банки влоговете? Докъде стигна прокуратурата, която работи по няколко сигнала, какво ще извади на светло? Какви дела ще бъдат заведени срещу България от клиенти и кредитори на банката, ощетени от довеждането й до фалит? Какво ще стане с прехвърлянето и прихващането на депозити и кредити, кои сделки ще признае съдът и коя ще е фаталната дата, от която КТБ ще се смята за изпаднала в неплатежоспособност? Фондът за гарантиране на влоговете ще наеме ли фирма - преследвач на изчезналите милиони, както "препоръча" оня ден БНБ? Какъв ще е мандатът й? Ето две мнения по два от най-сложните въпроси.



Кога точно КТБ изяде капитала си



Според Калоян Стайков, анализатор от Института за пазарна икономика, "обявяването на КТБ в несъстоятелност е само началото". Според него от ключова важност е коя дата съдът ще определели като деня, в който банката е изпаднала в неплатежоспособност. Защото от тази датата зависят решения на съда в течение на производството по несъстоятелност. Съдът има право да обяви за нищожни всички сделки с активи и пасиви на КТБ, извършени след тази дата - вкл. и нашумелите напоследък цесии и прихващания.

Кога е изпаднала в неплатежоспособност КТБ? На 20 юни, когато бе въведен специалният надзор заради масирано теглене на депозити и недостиг на ликвидност на банката? Или към 30 септември - датата на последната надзорна инспекция на БНБ? А може би е много по-рано? В деня, в който отне лиценза на КТБ, централната банка отне и издаденото разрешение от 28 март 2014 г. за увеличение на капитала на КТБ чрез подчинен срочен дълг в размер на 35 млн. евро. Щом разрешението за увеличаване на капитала е отменено през март, излиза, че банката е работила с ниво на капитала под регулаторния минимум, разсъждава Стайков.

Освен това по закон съдът може да обяви за недействителни и сделки, извършвани години преди банката да изпадне в неплатежоспособност. Това важи за всяко действие, извършено в 5-годишен срок преди датата на неплатежоспособността, с намерение да се увредят кредиторите на банката; за безвъзмездни сделки в полза на акционери и администратори в банката; за залози, ипотеки или други обезпечения, учредени в едногодишен срок преди датата на неплатежоспособността в полза на необезпечено дотогава вземане. Тези и още подобни "точки" са записани в Закона за банковата несъстоятелност не случайно, а за да защитят кредиторите на банката, включително Фонда за гарантиране на влоговете, и трябва да бъдат използвани в максимална степен. Точка 5 например сякаш е писана за казуса "КТБ" (предвид установеното отпускане на кредити на свързани лица чрез заобикаляне на ограниченията на Закона за кредитните институции) - "сделка, извършена в 2-годишен срок преди датата на неплатежоспособността във вреда на кредиторите, страна по която е свързано с банката лице, администратор или акционер на банката, както и негов съпруг, роднина по права линия и роднина по съребрена линия до шеста степен включително съответно свързано с него лице".



Сделки без кръчмар ли са цесиите



Друга много гореща и предизвикваща много противоречиви тълкувания и коментари тема са цесиите и прихващанията, които растат със скоростта на лавина. Едни експерти твърдят, че тези операции са напълно логични и съвсем законни, други ги намират за порочни, трети смятат, че ще увредят жестоко интересите на Фонда за гарантиране на влоговете. Пламен Донев, регистриран одитор, например твърди, че размерът на тази щета може да прехвърли 1 милиард лева. Той обяснява с примери своето твърдение така:

Представете си, че има един вложител с депозит от 10 млн. лв. При фалит на банката той ще получи от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) само 196 000 лв. - нека ги закръглим на 200 000, а ще загуби останалите 9.8 млн. лв. Представете се, че има бизнесмен, взел от банката 8 млн. лв., който предлага да купи депозита с отбив, да речем, 60% от номинала му, т.е. за 6 млн. лв. Така вложителят ще получи веднага 6 млн. лв. от своя контрагент вместо само 200 хил. лв. от ФГВБ, т.е. ще свие загубата си от 9.8 млн. на 4 млн. лв. Кредитополучателят пък ще има да дава на банката 8 млн. лв., но ще има да взима от нея 10 млн. лв. След прихващане заемът се счита за погасен, а бившият кредитополучател вече ще има вземане от 2 млн. лева и ще има право да получи като гарантирани 196 000 лева от фонда за влоговете 200 000. Така фирмата, получила 10 млн. заем, го погасява само с 6 млн. лева и печели допълнително 100 000 евро, изчислява експертът.

Но когато някой печели, друг губи. И големият губещ ще е Фондът за гарантиране на влоговете. Проблемът е, че ако наистина от КТБ са източени 4.2 млрд. лева под формата на необезпечени и несъбираеми кредити, в производството по несъстоятелност синдикът няма да може да събере достатъчно средства. Това означава, че Фондът за влоговете на свой ред няма да може да си "избие" изплатените гарантирани суми. Нещата допълнително ще се влошат заради зануляването на "добри кредити" с прихващания. Както е с горния пример, в който бизнесменът е читав, с работещ бизнес и надлежни обезпечения по заема. Това означава, че неговото задължение от 10 млн. лева би било плюс - актив в масата на несъстоятелността, но с цесията и прихващането задължението му става нула.

В прехвърлянето на депозити няма нищо лошо и незаконосъобразно. Проблемът е в последващото прихващане, тъй като с тях се "уреждат" вложители, които са на по-задни позиции, за сметка на Фонда за гарантиране на влоговете. "Не мога да правя юридически коментар, а само счетоводен, но смятам, че никаква част от прихващанията на депозити, които са били предмет на цесия, не следва да бъде признавана от БНБ. Несъстоятелност означава, че задълженията на банката са повече от нейните активи. Това означава, че банката не може да плати на своите кредитори (вложители, облигационери) пълния размер на сумите, които им дължи, и категорично не може да плати нищо на своите акционери. Ако обявената сума на обезценките е вярна, всъщност банката не може да покрие дори само разходите на Фонда за влоговете", коментира Донев.

Той също задава въпроса кога точно КТБ е изпаднала в такова състояние. Ако е вярно, че в банката са били извършвани измами в колосални размери чрез отпускането на необезпечени кредити, банката е била в несъстоятелност още в периода, в който е била отпусната основната част от тези заеми. В този смисъл финансовите отчети на КТБ за 2013 г. и предходни години, одитирани от КПМГ, не следва да се приемат като даващи вярна и честна представа за финансовото състояние на банката. Тоест КПМГ следва да оттегли одиторските си доклади и юридическата процедура по-нататък да не се базира на тези отчети. И никаква част от извършените прихващания не следва да се одобрява, тъй като при всяко положение ще са били извършени след датата на несъстоятелност, заключава експертът.



Големият виновник



"Независимо коя хипотеза е вярна, големият виновник за ситуацията с КТБ е Централната банка. Ако всъщност няма източени средства от КТБ и цялата история е една медийна война и политически манипулации, то БНБ е трябвало да се намеси адекватно още в самото начало и да спаси банката от целенасочената кампания. В този вариант одиторите, разбира се, нямат абсолютно никаква вина и не може да става въпрос за съществени пропуски в контрола. Ако ли тезата за източване на КТБ е все пак вярна, то тогава БНБ тотално не се е справила с надзорните си функции. Нещо повече, откакто КТБ е поставена под специален надзор, загубите за обществото са се увеличи. Всички сделки с цесии в КТБ са ставали в условията на специален надзор, т.е. на практика под носа на БНБ. Как ли?", пита риторично одиторът.