|
| Любен Петров |
- Господин Петров, вие сте заместник-министър в едно министерство на реформаторите. Какви реформи всъщност започвате?
- Подготвяме цялостен пакет от реформи, които до дни ще бъдат представени от министър Лукарски. Идеята ни е да помогнем на фирмите да работят в по-добри условия, отколкото са до момента. Каквото и да си говорим, ние сме малка държава и ако не създадем такива условия, че в България да се работи по-лесно, да имаме по-обучени кадри, по-добра инфраструктура и комуникации, ще продължим да бъдем на опашката в ЕС.
- Как ще отговорите на критиките, че отделно министерство на икономиката е излишно?
- Да, чух такива коментари. Аз се радвам, че енергетиката се разделя от икономиката. Истината е, че енергетиката заради всичките си проблеми и скандали винаги е пречела на икономиката. Хубаво е, че сега ще можем да се съсредоточим основно върху работата с фирмите. Някои казват, че като няма държавна собственост, не е нужно и министерство на икономиката, но това е грешна позиция. Икономиката не бива да се дели на частна и държавна. Ако искаме нещата да се случват, министерството трябва да се занимава с бизнес средата. Затова работим по конкретни предложения, които смятаме да предложим на Министерския съвет. Искаме да кажем какво е полезно за бизнеса. Имам предвид основно административната тежест, режимите, които пречат на фирмите.
- Вицепремиерът Румяна Бъчварова обяви, че ще изисква от всяко министерство поне по 5 предложения за облекчаване или премахване на регулациите. Какви са вашите предложения?
- При нас основно сме наблегнали на премахване на административната тежест. Правим обширно проучване по отношение на регулациите и лицензите. Става въпрос за това къде може да минем от разрешителен към уведомителен режим. Учудващо за мен, колеги от министерството твърдят, че това нямало как да стане, защото всичко било изчистено. В тази връзка съвсем скоро започваме срещи с бизнеса и със синдикатите, за да видим какво реално може да се промени.
- Казвате по-малко регулации и край на административния рекет, но как?
- Виждал съм това още като кмет, а тук със сигурност този рекет има още по-тежки последици. Надявам се, като направим цялостен преглед на това какво се е случвало в министерството и работим на пълни обороти, тези неща да се спрат. Истината е, че всяка администрация твърди, че всичко е изчистено, а фирмите са облекчени. Реално обаче нещата не стоят по този начин. Затова е важна обратната връзка. Тук проблем е и бюрокрацията, затова имаме предложения и за общините. Те трябва да намалят и облекчат всички разрешителни, които отнемат много време на фирмите.
- Например?
- Например разрешителните за въвеждане в експлоатация на обекти, сгради. Това трябва да отнема много по-малко време, отколкото е в момента. Сега се изискват много документи - в България те са над 130, докато средно в ЕС са около 90. Трябва да има баланс между общинска и държавна администрация, обществен и частен интерес.
- ГЕРБ заговори за превеждане на част от данъка върху личните доходи на общините. Добра идея ли е това според вас?
- Принципно аз подкрепям тази мярка. Важното е да се намери балансът между централния и общинския бюджет. За мен това ще подпомогне общинските администрации, които ще могат да правят собствена политика. Да, предложението липсва в бюджет 2015, но може би ще влезе в бюджет 2016. Бюджетите на държавата и на общините трябва да бъдат обвързани с всеки един закон, а той да бъде оценен по неговата икономическа ефективност. Сега това невинаги се случва.
- Точно това предвижда и Законът за нормативните актове, където оценката е задължителна. Наскоро дори от Реформаторския блок бе предложен проект без каквато и да било оценка за ефективността...
- Да, реално не знам дали изобщо е правена оценка на въздействието за това, което бе предложено за цесиите в КТБ например. Това може би ще налее пари в Гаранционния фонд, но според нас то ще отнеме пари от бизнеса и ще намали оборота в икономиката като цяло. Какво от това, че фондът ще е стабилен, като спреш оборота в икономиката. Това ще е мярка тип "Дянков 2", подобна на ситуацията, при която той спря плащанията. Държавата е най-големият инвеститор и когато ти спреш да плащаш, цялата верига нататък започва да се задъхва, а поръчките спират. На този фон синдикатите казват, че трябва да се увеличи минималната работна заплата. И каква полза от това, като всеки се е свил, знае, че го чака криза, и къта парите си вкъщи или в банка.
- Как гледате на идеята министерството да отвори първите схеми по програма "Иновации и конкурентоспособност", преди още тя да е одобрена, за да не се губи време?
- Предложението за предварително стартиране на схемите, преди одобрението на новата програма, за бизнеса е добро. Фирмите се надяват на тези пари, чакат ги и затова е важно да ги облекчим максимално. Засега обаче ще трябва да изчакаме малко - докато не приключи пълното разделяне на администрацията, за което имаше известни спорове.
- Какви?
- Идеята на правителството е да се правят съкращения. Ние се срещнахме с дирекциите и отделите и мнението на хората е, че през годините се правят само и само съкращения и се вменяват нови задължения.
- Това го твърди всяка администрация...
- Така е, аз като кмет съм имал същия проблем, но все пак преди това е добре да се направи един коректен преглед. Все пак като ново ръководство имаме нужда от малко време. Някои дирекции се оплакват, че вършат много повече работа от останалите и т.н. Дали това наистина е така, може да се засече само в процеса на работата.
- В управленската програма се предвижда борба с т. нар. монополи. Какво точно се предвижда в тази посока?
- В програмата става дума основно за енергийните монополи. Проблемът при хипермаркетите е друг - те имат изисквания за качество и количество, на което малките български производители не могат да отговорят. Решението е едно и то е ясно от години - ако искат да постигнат нещо, те трябва да се сдружават. Фирмите искат да си върнем старите пазари в Русия. Но оттам им казват - искаме еди-колко си тона или вагона стока, която нашите производители просто не могат да осигурят. Затова и малките производители не могат да се върнат на този пазар. Ние им казваме - трябват ви единни стандарти, единна марка, обединете се в един район. Възможности има, но българската психика е друга - ние сме се опарили от разни съвместни бизнес начинания с приятели, роднини. Затова сдружаването все още върви много трудно у нас.
- В този смисъл каква е ролята на Агенцията за малки и средни предприятия, която в последните години се занимава единствено с изложения и писане на излишни стратегии?
- Да, знам за тези оплаквания от страна на фирмите, но искам да чуя и другата страна. Предпочитам три пъти да премеря, отколкото веднъж да отрежа и това да се окаже грешно.
- Ще има ли приватизация?
- Сега реално са останали малки предприятия или части, в които държавата има миноритарни пакети. Това тепърва ще се обсъжда, но идеята е да се търси форма за продажба през фондовата борса. Това за нас е най-прозрачният начин.
- А ВМЗ "Сопот"?
- Това е стар проблем, за който тепърва ще трябва да се търси решение. Не мога да кажа. Много институции ще трябва да се наемат в решаването на този казус.
- В кабинета "Орешарски" думата "реиндустриализация" беше много модерна...
- Аз съм за реиндустриализацията, но е важно кой как разбира понятието. Това, което се коментира - приоритетни сектори - електроника, машиностроене, да, добре. Но за мен не може държавата да казва какво ще бъде реиндустриализирано. Ние трябва да създадем условията, а бизнесът сам ще я направи. Фирмите най-добре ще преценят дали ще инвестират в електроника, в биотехнологии... Както и се случва.
- В този смисъл не е ли излишна компанията "Индустриални зони"? Докато държавата се мъчи да направи такива зони, бизнесът сам се справя - като в частната зона Раковски край Пловдив.
- Знам, че в доста напреднала фаза е зоната в Божурище. Там има голям интерес от страна на голяма немска компания, но сякаш процедурите вървят бавно. Доколкото знам, проблемът е по-скоро административен. Научих, че чиновниците са започнали да разиграват тази компания с изваждането на разрешителни, на други документи. А компанията е първокласен инвеститор. Наложило се чак министерството да се намеси, да пише до кмета и до други институции. Така казусът се решил. Но винаги ли трябва да става така? България е разположена на възлово място в Европа и ние имаме шанса да направим една добра, конкурентна среда, а не да се топим един другиго - като в стария виц за българите, които се дърпали обратно в казана. Трябва да дадем възможност на хората - българи или чужди инвеститори, които знаят и могат, да работят. Винаги съм казвал, че България лесно може да се оправи, но за целта просто трябва да си внесем швейцарци. Ако заработим като тях, може дори за един мандат да постигнем целите си.
