Наскоро водеща консултантска компания публикува проучване, според което България попада в Топ 10 на световната класация за най-атрактивни аутсорсинг дестинации. Така наречените изнесени услуги представляват отдаване на част от функциите на един бизнес към друг, като най-често целта на тези операции е съкращаване на разходите. В това подреждане компания на България правят предимно развиващи се икономики като Индия, Китай, Тайланд и Египет, които въпреки бурния си растеж далеч не могат да се похвалят с висок стандарт на живот. Сред основните предимства на страната ни са добрата подготовка на кадрите, евтината работна ръка, ниските данъци и добрата телекомуникационна инфраструктура. В публичното пространство новината за челното класиране предизвика положителен отзвук, а коментарите се обединиха около мнението, че България рядко заема призови места в позитивна класация. Никой обаче не зададе въпроса



защо в Топ 10 не намираме друга европейска държава?



Истината е, че няма друга страна в ЕС, която да е готова да продаде най-талантливите си млади хора за 500 евро на месец. Преобладаващо изнесените услуги у нас са т.нар. колцентрове, в които служителите обслужват клиенти от цял свят по телефон, мейл или чат. Профилът на работещите в тези компании най-често е следният - висшисти на възраст между 20 и 30 г., говорещи два чужди езика, компютърно грамотни. Смята се, че в бранша са заети над 20 хиляди души, като очакванията са до 3 години броят им да се увеличи двойно, а секторът да е сред най-бързо развиващите се в страната.

Това вероятно ще е и една от малкото индустрии в България, която все пак ще привлича по-сериозни чужди инвестиции в близко бъдеще. Преди началото на кризата страната ни приемаше огромни капиталови вложения от чужбина. През пиковата 2007 г. преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) достигнаха близо 30% от родната икономика (около 18 милиарда лева), докато в момента този процент е около 3 на сто.



Само през декември 2007 г. притокът на капитали към България се е равнявал на инвестициите за цялата 2013 г.



След това чуждият бизнес се отдръпна от страната и в последните години удобно сме се настанили на дъното, привличайки около 2 милиарда лева годишно под формата на ПЧИ. Към момента изглежда, че и през настоящата година положението няма да се промени особено. Към септември сме привлекли инвестиции за около 2.2 милиарда лева, като най-вероятно те ще останат на това ниво до декември. Традиционно през последните години наблюдаваме изтичане на капитали през зимните месеци, индикации за което има още в данните за септември.

Най-отчетливата тенденция в статистиката по индустрии е големият отлив на инвестиции в производството. Докато за първите 9 месеца на 2012 г. чужди инвеститори са вложили 640 милиона лева в родната промишленост, през следващата 2013 г. сумата пада на 480 милиона, а през тази година притокът на капитали се е свил с още 60% до 190 милиона лева. Огромен спад има и в инвестициите в търговията, където вместо традиционните около 700 милиона лева - влезли в страната през предходните две години, отчитаме отлив в размер на 70 милиона. Сериозно понижение има и в минната индустрия, където губим над 200 милиона лева спрямо миналата година.



За сметка на това силно се представят именно сектори, свързани с аутсорсинга



След като през последните години наблюдавахме отлив, през тази инвестициите в недвижими имоти, отдаване под наем и други бизнес дейности надхвърлят 500 милиона лева и водят класацията по привлечени средства. Освен към имотните операции и бизнес дейностите чуждите капитали се насочват и към сектор "Транспорт и комуникации", като съвкупно в двата сектора са влезли повече от половината от ПЧИ в страната.

Макар и не силно негативни спрямо предходните години, данните за потока на капитали към България очертават няколко ясни тенденции. Инвестициите в производството заплашително намаляват, а тези в сектора на услугите се фокусират предимно върху бизнеси, които не изискват висока квалификация. Но това не би трябвало да изненадва никого. За четвърт век пазарна икономика България не излъчи приоритетни области, към които да насочи чуждите капитали и по този начин да тръгне по пътя на устойчивото развитие. По отношение на чуждестранните инвестиции, а и в много други отношения България няма нито ясни цели, нито ясни амбиции. България е двойкаджия. А в класа на двойкаджиите дори отличниците имат малък шанс за успех. Така докато съседите ни в Румъния продават над 400 000 автомобила годишно в Западна Европа, а Истанбул е на път да се нареди сред глобалните финансови центрове, ние продължаваме да се бием в гърдите, че в село Мусачево шием кожени седалки за скъпи немски возила, а най-образованите ни младежи са професионални телефонисти.