Старата госпожа БСП е в разклатено здраве. Как ще е иначе, след като избирателите й се стопиха до 500 000. Чуваме, че се търсят рецепти за оздравяване. Доколкото като доктори се явяват пловдивският бизнесмен Георги Гергов, вечният опозиционер Георги Кадиев и обитателите на едно домакинство (Ангел Найденов и Мая Манолова), то лечението има изцяло оперетен характер. Лекар, разбира се, трудно може да бъде и Михаил Миков - дългогодишен представител на статуквото, сгромолясало партията.

Вътрешните крамоли са неизбежни и не толкова важни. По-важно е дали БСП схваща цялата сложност на ситуацията, в която се намира. Проблемите й, до някаква степен, са исторически. За първи път БСП загуби голяма част от своя традиционен електорат (възрастни хора и в малки населени места), за



първи път няма откъде да го възстанови



До 2001 г. българското ляво събираше на парламентарни избори около 2.2-2.3 млн. гласа, лъвският пай от тях бе за БСП. При ликвидиран двуполюсен модел впоследствие и намалена електорална екзалтация, таванът на левите гласове опря в 1.1-1.2 млн. Сега е не повече от 700 000 - 800 000. Защо? Ами защото през това време избуяха националистически формации, които прибраха леви гласове. А за капак се оказаха трайно явление (подобно на Франция и Великобритания). БСП не забеляза този проблем - докато национализмът строеше къща в нейния двор, тя се коалираше с ДПС.

Сега гласовете на БСП и АБВ общо са обидно малко (към 640 000), прибавяйки другите малки формацийки, стигаме до размерите на лявото. Има ред предпоставки националистите да се развиват, което затваря БСП - откъде да дойдат избиратели? В една реч пред дискусионен клуб "Възраждане" лидерът Миков посочи колкото шаблонно, толкова и вярно източника - гражданското общество, гласове извън лявото. Само че БСП изключително грешно си представя пътя, по който ще се случи.

БСП си представя, че съюзът с ГЕРБ ще убие АБВ, сложното дясно правителство ще се изпокара и самодискредитира, нарастващата бедност при рестрикциите на десните, плюс заемите, натоварващи поколения напред,



ще върнат махалото вляво,



т.е. към нея. За да го засили, БСП смята да демонстрира категорично лява политика (лесно е, когато си в опозиция). Затова и първото, което направи в новия парламент, бе да предложи връщане изцяло на прогресивния данък. Такива мисли споделя социалистическият актив из клубовете в момента, такава надежда очертават и водачите й в медиите.

Тази сметка обаче е изключително грешна. Тя показва, че БСП не проумява нито възхода на Борисов, нито на националистите, нито трудностите пред социалистическите и социалдемократическите партии в Европа. На БСП не й трябва да става по-лява. Трябва й да стане по-популистка.

Думичката "популизъм" има негативно значение, но тя не бива да се разбира само като безпринципно поведение пред електората с цел харесване или неизпълними обещания на килограм. Популизъм са и жестове, символи, общуване с хората, които показват уважение към тях. Когато Борисов спря ГМО у нас, това си бе популизъм - слезе при хората и се съобрази с тях; но популизъм за добро. Понякога популизмът предлага нелогични решения на проблеми, лишен е от рационалност, но е път към сърцата на хората. Той е инструмент те да бъдат чути и разбрани. Това е градивен популизъм. БСП знае, че трябва да слезе при хората, но си въобразява, че ще го стори чрез лява политика.

Това, впрочем, е и заблуждение на доста добронамерени вътрешнопартийни реформатори. Те също мислят, че повече ляво означава повече избиратели. Не е така. Тройната коалиция управляваше при забележителен икономически ръст и бе по-лява от предишното, а и всички следващи правителства. При Орешарски проблемът отново не бе лявата политика - напротив, минималната заплата бе освободена от данък, майчинските се увеличиха, нарастна еднократната помощ за ученици, токът бе някак си задържан. БСП обаче се срина, защото отказа да слуша хората. Не искаше да се съобразява с тях - хората казваха, че тройната коалиция краде като за последно. Станишев им отвърна, че няма да хвърля месо на вълците; при Орешарски негодуваха, че мафията и ДПС са превзели държавата, БСП им натресе Пеевски за шеф на ДАНС. Така БСП тотално отказа да слуша българите, т.е. пренебрегна здравословния популизъм. Забрави (или пък не знае), че политиката е



предимно дух, жестове, символи



(Да, Станишев трябваше да хвърли някого на вълците.) На другия полюс е Борисов. Той никога не е управлявал социално, но пък винаги демонстрира близост с масите, храни вълци и мравки. Критикуван е заради изобилието от жестове, символи и пози, но дори когато бе свален с всенародни протести (уж), взе най-много на изборите. Всъщност ГЕРБ донякъде е "народняшка десница", която също ограби левия двор. Следвайки класовото разбиране, БСП не предполагаше, че десницата би могла да вземе от нейните избиратели. Но се случи, защото класовият подход тук е грешен - дори левите гласуват вдясно, щом насреща си имат народнячество, популизъм (те са много по-привлекателни от някакво си ляво).

Затова БСП бърка кардинално, мислейки, че социално-икономическите натрупвания при дясното управление ще доведат до ляво очакване у хората, и тя, обличайки левите дрехи, ще ги привлече. Повече от всичко й трябват жестове, символни действия, които може да не са леви, рационални или разумни при конюнктурата, но такива, които биха показали на собствени и потенциални избиратели чуваемост, съобразяване с тях. Т.е. БСП се нуждае от популизъм. Ето няколко идеи, които могат да се използват в градивната му форма:

- на първо място, категорична дистанция от ГЕРБ. Влизайки в правителството или подкрепяйки парламентарното мнозинство на по-късен етап (възможно е, всичко може да се случи) БСП би могла да прокара леви политики, би могла да неутрализира ДПС и националистите (приблизително това е тезата на Найденов-Манолова). Но повече от 4 млн. български избиратели не искат да чуят за ГЕРБ, ненавиждат Борисов. Дистанция от ГЕРБ е жест и демонстрира уважението към тези хора. Това е линията на Миков засега, правилна е.

- смяна на лидери, нови лица. Вече е клиширано да се иска, но това е пътят - друг няма. И понеже трудно Миков и цялото ръководство биха си отишли наведнъж, то може да се почне с феодалите по места, узурпирали структурите. Някой от най-корумпираните, от които пропищяват цели региони, сега



се канят за пореден път да се самоиздигнат за кметове -



"демократично", по позната схема (местната структура, изцяло доминирана от техни хора, ги предлага и избира). Ранният Борисов няколко пъти се разправи по този начин с партийни феодали, депутати и министри - може и да не е съвсем справедливо, но пък хората го искат, проветряване по друг начин няма как да има.

- референдум, не само сред активистите на партията. Чуват се предложения за вътрешно допитване, което да покаже "посоката, по която да се развива БСП", "промяната, която да се случи". Всяко допитване без конкретен въпрос е демагогия. Горните "посоки и промени" са точно такива. Затова БСП трябва да измисли конкретна тема и да я предложи не само на членовете си, но и на цялото общество. Това наистина би било отваряне. Нека, ако иска, зададе ляв въпрос (примерно за плоския данък). И тогава да определи позицията си по темата.

- ясно и категорично разграничаване от ДПС (точно толкова, колкото и от ГЕРБ). Крахът на БСП в последните години е историята на все по-тясното обвързване с движението, започнато още от Първанов. В момента и двете формации демонстрират опозиционност, т.е. движат се в общ коловоз. БСП задължително трябва да покаже свое лице.

Това са само няколко предложения. Може да се дадат и още. А ето още едно с оглед най-неотложната задача - добро представяне на местните избори. През 1999 г., в апогея на дясната доминация и само две години след Жан Виденов, БСП измисли кметската формула "независим кандидат, подкрепен от..." - чист популизъм. Но се оказа успешен и даде началото на края на СДС.