"С предоставянето на възможност на инвеститор да влезе във владение на имота - частна собственост, и да започне строителни дейности, преди да е влязъл в сила административният акт за отчуждаването, държавата и общините противоконституционно нарушават неприкосновеността на частната собственост. Конституционният съд е категоричен в своето разбиране, че не съществува правова държава в света, чието конституционно или гражданско право да позволяват разпореждане с чужда собственост или ползването без правно основание против волята на собственика."

Това е само част от мотивите на решение на Конституционния съд от 2013 г., с което висшите съдии изнесоха истински урок по защита на частната собственост. Принцип, който е характерен за всяка демокрация и който е възприет и в българската конституция, в чийто чл.17, ал. 2 е записано изрично, че



"частната собственост е неприкосновена"



До делото пред КС се стигна, след като омбудсманът Константин Пенчев атакува промени в няколко закона, свързани с отчуждаването и гласувани при първото управление на ГЕРБ. През цялото това време и на няколко пъти предупреждавахме, че става дума за откровено противоконституционни поправки, които наистина удрят изконното и защитавано от всяка демокрация право на частна собственост в основата. И че става дума за опит за развързване на ръцете на държавата, която да мачка хората при отчуждения на имоти. И всичко това само и само властта да може да строи необезпокоявана магистрали където, когато, както си поиска. Власт, която по онова време, а и въпросните промени показа, че заради магистрали, метро, сметища, зали, гробища и ред подобни е готова да газят дори конституцията.

На практика ставаше дума за законови изменения, които приличаха много на комунистическите номера отпреди 10 ноември 1989 г., когато частната собственост бе нещо много лошо, а



държавата отчуждаваше и обезщетяваше силово



Чрез промени в Закона за държавната собственост (ЗДС) и в Закона за общинската собственост (ЗОС) беше вкаран институт, който може да бъде наречен "предварително отчуждаване". Той допускаше възможността инвеститор на национален обект да влезе и да строи в чужд имот, още преди да е завършила процедурата по отчуждаването. Вярно, че бе предвидено това да става при заплащане на обезщетение за времето от въвода в имота до влизане в сила на отчуждението. Това обаче изобщо не омекотяваше погазването директно на два принципа от конституцията. Първият от тях - че частната собственост е неприкосновена. А вторият - че при отчуждаване всеки има право на равностойно обезщетение.

И Конституционният съд изобщо не се и замисли и отмени атакуваните от омбудсмана разпоредби.

Изненадващо, само преди дни стана ясно, че отново са вкарани поправки в Закона за държавната собственост и в Закона за общинската собственост, които на практика почти преповтарят основни положения от вече заличените от КС норми. Промените са вкарани от служебното правителство на Георги Близнашки, но са горещо подкрепяни от сегашното управление. Всъщност още след решението на КС именно от ГЕРБ най-гласовито обясняваха, че то щяло да стопира много големи инфраструктурни проекти.

Нещо, което може в прав текст да се види и в мотивите към сега предлаганите промени. Там е записано например: "С Решение № 6 на Конституционния съд от 2013 г. по конституционно дело № 5 за 2013 г. бяха обявени за противоконституционни разпоредбите за обнародване на актовете за отчуждаване в "Държавен вестник", което



значително забавя реализирането на големи инфраструктурни обекти,



финансирани с национални и европейски средства".

Приетата впоследствие редакция на Закона за държавната собственост пък създал "изключителни затруднения при прилагането й, тъй като предвижда уведомяването на лицето да става на посочен от него адрес". Административното производство по отчуждаване не започвало по инициатива на лицето, поради което нямало как да има посочен от него адрес. Процедурата по отчуждаване се провежда по инициатива на административния орган, поради което се налага прецизиране на нормативната уредба в тази насока, твърдят още авторите на новите промени.

И предлагат, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението да се поставя на таблото за обявления, в интернет страницата на съответния орган или да "се оповестява по друг обичаен начин". Каквото и да значи това. И как точно се преодолява решението на КС по този начин?

Отделно от това сред другите аргументи на вносителите е, че със сега предлаганите изменения се



"цели ускоряване на процеса на изграждане



на значими за обществото национални обекти и обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост". Както и че така щяло и своевременно да се усвояват "средствата от фондовете на Европейския съюз при справедлив баланс между защитата на частната собственост и обществените интереси, без да се нарушават правата на собствениците на имотите, които се отчуждават".

Всъщност, навсякъде пише, че промените били хармонизирани с "Решение № 6 на Конституционния съд от 2013 г. по конституционно дело № 5 за 2013 г.", макар и от километри да се вижда, че това няма как да е така. Достатъчно е да се отбележи един аргумент: "Предвижда се възможност при допуснато предварително изпълнение на акта за отчуждаване инвеститорът на национален обект да влезе във владение на имота, преди актът за отчуждаване да е влязъл в сила"

Просто КС в решението ясно обяви, че не е допустимо отчуждаване без влязъл в сила административен акт. И го пише черно на бяло в мотивите на висшите съдии.

В действащата конституция е записано пак черно на бяло и че "принудителното отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение". Авторите на законовите номера очевидно обаче



пропускат думите "предварително" и "равностойно"



И сега пробват да обясняват, че след влизането и на практика предварителното отчуждаване всеки можел да търси какви ли не щети, вреди и обезщетения. Е, да, но в конституцията пише, че такова отчуждение може да има само след предварително и равностойно обезщетение.

Да не говорим, че и историята с отчужденията не е единствено противоконституционна, когато става дума за собственост. Ето например властта се готви за пореден път да удължи срока на защитата от придобиване по давност само на държавни и общински имоти.

Тя трябваше да отпадне от 1 януари 2015 г., но правителството внесе спешна промяна в Закона за собствеността. С нея срокът, в който не тече придобивна давност за държавните и общински имоти, се удължава с още три години до 31 декември 2017 г.

"Удължаването на срока е необходимо поради все още неприключилия процес по първоначалното актуване на имотите - държавна и общинска собственост.



Налице са непреодолими обективни затруднения за цялостното обхващане



на имотите на територията на много области поради липса на финансови средства, достатъчен административен капацитет и необходимата информация за идентифицирането на имотите по действащите към момента карта на възстановената собственост", пише в мотивите към законопроекта, внесен от сегашното правителство. Пак там се твърди общо, че не били налице условия за приключване на процеса по регистриране на държавната и общинската собственост до 31 декември 2014 г.

Няма спор, че това поредно удължаване на срока си е просто противоконституционно, като се има предвид, че режима за всички собствености трябва да е равен. Частните имоти на държавата и общините трябва да имат еднакъв статут с имотите на всички други физически и юридически лица и със закрила да се ползват единствено имотите, които имат статут на публична държавна собственост.

Защото тази поредна забрана сега, освен че



създава неравностойно третиране на държавната и на частната собственост,



но на практика дава възможност на чиновниците да мързелуват и бездействат и винаги да се оправдават с някакви "обективни" и финансови причини. Използването на давността означава, че един имот не е бил стопанисван добре или дори изобщо от собственика си. И той е наказван за мързела си в полза на човек, който се е грижил за него.

И защо точно държавният мързел трябва да е привилигирован?

Всъщност могат да бъдат давани и още много примери - и относно давността, и за сега предлаганите промени в отчуждаването. Но те все са си челен сблъсък с конституцията. В крайна сметка обаче сигурно отново ще се стигне до сезиране на КС и до нова отмяна на този род промени. Просто няма как и да е иначе, защото всяка власт, която си позволява да гази принципа за неприкосновената частна собственост или за неравностойното третиране между частното и държавното, рано или късно си получава урока. Защото такъв подход минира демокрацията. Другото си е обикновена диктатура.