- Професор Моллов, имахте амбиция да доближите агенцията по храните до хората. Успяхте ли?

- Това е много голяма цел и мога да кажа, че имаме сериозен напредък. Това личи по сигналите, които получаваме, по тяхната задълбоченост, по интереса към различни групи храни. Успяхме да развием това със създаването на потребителски ориентиран сайт, който цели да даде лесен достъп на хората до нас. Вижда се, че те ни имат доверие, след като сигналите нарастват лавинообразно. Само за месец имаме над 300 сигнала, които иначе биха се натрупали нормално за около 1 година.

- Смогвате ли да отговорите на всички с наличните инспектори?

- Това започва да става предизвикателство. Често сигналите не дават основания за задълбочени проверки, но така или иначе, се стремим да отговорим на всеки в разумен срок. Хората имат висока чувствителност към определени нарушения и ние искаме да използваме тази енергия. Отварянето на агенцията не е самоцел. То почива на концепцията, че колкото и да е масиран контролът, не може да обхване 100%-ова извадка от продуктите. Затова привличането на гражданите е много важно, за да насочва към проблемни сфери. На практика потребителите се превръщат един вид в агенти на агенцията. Прави впечатление, че сигналите стават все по-прецизирани. Не само за наличие на чужди предмети в храните, това е по-видимото. Доста по-трудно се забелязват други проблеми, към които хората също са чувствителни. Например наличие на външни съставки, които не са присъщи на дадения продукт, на примеси или неразрешени добавки, пестициди, остатъци от растежни хормони или ветеринарномедицински препарати. Всичко това е нещо, което не е описано на етикетите и изисква доста по-сериозен тип проверки, които, разбира се, правим.

- Може ли да направим тогава извод, че родният потребител става по-активен?

- До известна степен да, но това е дългосрочен процес. Не може да очакваме за 1 година да имаме революция в начина на мислене на хората, защото агенцията се е сетила да направи някои неща. Доста усилия хвърляме, за да подобрим ефективността на контрола, но засега просто се забелязват някакви нюанси. Показателите, които обективно ни показват какъв е резултатът, сочат, че развитието, макар и в правилна посока, е достатъчно малко, за да бъде пренебрегнато. Това означава, че трябва да продължим с усилията си да повишаваме доверието на хората към нас.

- Промяна като че ли няма и при търговците на храни - лоша хигиена, липса на проследимост на продуктите и на системи за самоконтрол продължават да са сред най-честите нарушения при тях.

- Това е проблем на начина на мислене. Принципно нагласата на търговците е да спечелят от дейността си и не всеки си дава сметка за рисковете, които поема, когато храни хора. Затова законодателството в ЕС е изключително стриктно и е насочено да засили ролята на контрола и самоконтрола. Вижте, контролът не може да е достатъчно ефективен, ако няма и самоконтрол от страна на търговците. Да, те имат някакви системи за самоконтрол, но често те не са адекватни на дадения обект. Просто са написани от някого някъде и са сложени, за да изпълнят формално изискването. Наблюдава се несъответствие на системите с реалната ситуация, както и незнание на персонала за техния смисъл. Това е процес, който изисква дългосрочно усилие.

- Дали този проблем няма да се реши с по-сериозни глоби?

- Глобите са само едната страна. Винаги съществува принципът на "моркова и тоягата" - трябва да се дава възможност на търговеца да бъде изряден. По-големите фирми обикновено не могат да рискуват имиджа си и постигат тези изисквания бързо и лесно. Но за по-малките участници на пазара в много случаи стои въпросът дали да инвестират в такива системи. Глобата е крайна санкция, когато се изчерпят останалите възможности. Ние все пак имаме рестриктивна функция, но тя не е репресивна, нямаме за цел да спрем бизнеса на определени хора, а да ги направим изрядни. В този смисъл очевидно размерът на глобите не е ефективен по отношение на крайния резултат. Затова считам, че може би трябва да се преосмислят нивата им. Санкцията при повторно нарушение на изискването за етикетиране, която за физически лица е до 1000 лв., а за юридически - до 3000 хил., може би следва да се увеличи до 3 пъти. Защото засега явно глобите не са стряскащи.

- От 100 ваши проверки само 1 завършва с акт. Това значи ли, че бизнесът става по-изряден, или по-скоро, че не можете да обхванете нарушителите?

- Не, просто не всяко нарушение на правилата стига до акт. Това е сравнително нормален процент. Много от проверките имат за цел да предпишат какво трябва да се промени, да дадат шанс на търговеца, защото той може да чете регламентите, но понякога не може професионално да ги интерпретира. Проверките ни са доста чести в някои видове обекти, затова съм дал указания да се работи по оптимизация на броя на проверките за сметка на качеството. За мен по-важно е проверките да са дълбочинни, системни и с по-високо качество и съответно да има необходимия респект от нашата дейност. Ние получаваме подкрепа и от одитите, които всяка година ни правят от ЕК. Последната проверка показа, че сме отстранили над 50% от бележките, които имаха към нас в края на 2013 г. Казвам го с известна гордост, защото това показва, че сме на прав път. Убеден съм, че ако се работи в същата посока, след някоя и друга година ще може да се каже, че агенцията вече има съответното ниво, за да бъде доверието към нея достатъчно високо.

- Продължавате ли да смятате, че агенцията трябва да се повиши в ранг на държавна?

- По принцип винаги съм считал още от 2001 г., че агенцията трябва да има достатъчно висок статут, да бъде държавна. Такава добра практика има в Европа. У нас такъв статут ще даде по-големи оперативни възможности и по-добра мотивация на служителите. За съжаление, като второстепенен разпоредител, в много случаи трябва да се съобразяваме с Министерството на земеделието, което ограничава нашите оперативни възможности. По-висока оперативна самостоятелност би дала възможност и за по-добра координация и съсредоточаване на контрола между различни органи в държавата, които се занимават с подобна дейност. Например ваши колеги донесоха бял фасул, който е с наименование, подсказващо, че е български. Но той всъщност е вносен. Сигналът идва от Комисията за защита на потребителите. От една страна, отговорни за храните сме ние, но от друга, качеството - както в случая става дума за търговско наименование - се контролира от МЗХ. Т.е. има разместване на пластовете. Този продукт е внесен и опакован в страната и вероятно това поставя нови въпроси, свързани с дейността на митниците и на НАП. Т.е. един продукт може да бъде обект на контрол от различни институции. Това води до забавяне и затруднява действията ни.

Не бих направил от един пример глобален извод, но е нужен внимателен анализ. Винаги съм казвал, че не е нормално да се занимаваме с контрол на безопасността на храните, а качеството им в частта за контролираните наименования за произход, географските указания, биохраните и ГМО да не е обект на наш пряк контрол. Освен това въпросното качество формално е прехвърлено към фирми за сертификация, но те не се контролират от нас, а от МЗХ. А МЗХ и при най-добро желание няма оперативните възможности, докато ние имаме изнесени структури с 2500 служители.

Участваме и в кръстосани проверки, свързани с качеството на храните, например в детски градини, а едновременно тези проверки се правят и от Разплащателната агенция към ДФ "Земеделие". Но много големият брой проверки не води до по-големи резултати. Разпиляването на контрол в различни посоки по-скоро го затруднява. Но за промяна на тази ситуация трябват сериозни нормативни промени и политическа воля.

- Обявихте, че от 1 февруари започвате да глобявате ресторантите, ако не спазват новия еврорегламент за етикетиране на храните и не обявяват алергените. Но адекватно ли е да налагате глоби по закона за храните, в който няма и дума за регламента?

- Да, защото в закона за храните има член, според който е наказуемо несъответствието не само на етикета, но и на предоставената информация. При заведенията за хранене става дума точно за предоставяне на такава информация през менютата. Наистина има правен вакуум, защото в закона не е конкретизиран новият регламент. Когато той се променя, трябва да се актуализират и административно-наказателните разпоредби.

- Какво ще стане, ако се окаже, че много от ресторантите не изпълняват изискванията?

- Не очаквам точно такова развитие. Това, че има хора, които не са разбрали за регламента и не го спазват, не ги освобождава от отговорност. Дадохме им достатъчно време и положихме много усилия, за да информираме и последния търговец. Разбира се, не очаквам от най-малките селища пълна изрядност, там по-бавно стига информацията. Но за нас по-големият риск са по-големите градове.