Няма по-сигурен път към голямото "добрутро" в България от политическата кариера. А средоточието на политическия живот у нас е парламентът. Така че - правиш, струваш, но, ако имаш амбиции за власт и пари, трябва да стигнеш по някакъв начин до заветната сграда в центъра на София. И трябва не само да влезеш, но и да се задържиш там.

Затова и кулоарите на парламента винаги гъмжат от всякакви бивши "величия" - ексдепутати, министри, зам.-министри, партийни апаратчици и всевъзможни други хора, изпаднали по някаква причина от стълбицата на властта, но негубещи надежда, че не всичко е изгубено. И всичките търсят някакво свободно ъгълче в Народното събрание, където да се приютят. Защото отвън ги чака обикновеният и нелек живот на редовия български гражданин. В такъв момент идва на помощ партия благодетелка, която



великодушно подава ръка



в трудния момент и взима като нещатни сътрудници в НС някои от гореописаната китна група. Така те получават карта за достъп до парламента и, евентуално, някаква дребна сума от парите, отпускани за допълнителни разходи на депутатите. Разбира се, такъв късмет се пада само на малцина избраници - все пак никой не иска наоколо да му се мотаят тълпи от хора с претенции за отплата за минали заслуги. Официалният аргумент за тази практика е, че става въпрос за хора с "много административен и институционален опит", както беше оправдал назначението си един такъв бивш консултант. Нищо че често става въпрос за личности, които повече от десетилетие са извън институциите, за чиято дейност трябва да съветват депутатите - като бившия финансов министър от кабинета "Костов" (1997-2001) Муравей Радев, който е сътрудник на Мартин Димитров от Реформаторския блок.

Тази практика не е форма на партийна благотворителност за пенсионирани политици. И това го има, но рядко. Възможността да имаш постоянен достъп до парламента е огромна привилегия, която не се дава току-така. Най-напред това осигурява пряк контакт с всички най-големи и най-важни медии в страната. Всичко, което се случи и каже в парламента, моментално става новина и потича по всички информационни канали. Да си спомним само Николай Бареков в началото на политическата му кариера - в мига, в който разни депутати декларираха подкрепата си за него и му осигуриха неограничен достъп до НС, той започна да дава пресконференциите си директно там, получавайки огромно предимство пред конкуриращите се с него малки, извънпарламентарни формации. И всеки друг политик, който поне малко си разбира от занаята, също знае колко важни са формалните и неформалните контакти с парламентарните репортери, ако иска да остане в играта.

А още по-важна от това е възможността за свободно придвижване сред депутатите.



Изгодите от това са неизброими



Но преди всичко това е шанс да се поддържа връзка с основните политически играчи. Постоянното присъствие в парламента дава възможност да останеш в ритъма на политическия живот и интрига, както и да си наясно със съотношението на силите в съответната формация - кои са силните на деня, на кого да заложиш, чие внимание да търсиш. Да не говорим, че така оставаш и под кръгозора на партийния водач, който току-виж си спомнил за тебе и отново те включил в сметките си. Всичко това се отнася не само за "старите пушки", но и за младите надежди на партиите. Голяма част от нещатните сътрудници са неуспели кандидат-депутати, за които работата като консултанти е алтернативен път към НС. За някои от тях това се явява и своеобразна "суха тренировка", която ги въвежда в тънкостите на парламентарния живот, както стана с бившия младежки лидер на ДПС Джейхан Ибрямов, който допреди беше сътрудник на Ахмед Доган, а сега е депутат. Работата в НС е и добра атестация за амбициозни младежи и затова не е рядкост момчета и момичета с родители във властта да се захващат с работа в парламента. В коалициите пък честа практика е да се взимат като нещатни сътрудници лидерите на партньорски формации, които не са се класирали за депутати. Шефът на "Евророма" Цветелин Кънчев, например, се подвизава в кулоарите като съветник на колегите си от "БСП лява България", а водачите на Партията на българските жени Весела Драганова и на БДС "Радикали" Цветан Манчев, както и почетният председател на "Гергьовден" Любен Дилов-син са съветници на депутати от "Български демократичен център".

И разбира се,



да не забравяме за бизнеса



В нашата страна, където за мнозина икономиката и политиката са едно и също, политическите връзки са ключов фактор за финансовия успех. Такива хора влизат в политиката, за да дадат тласък на бизнеса си и драпат всячески да останат в нея, за да го поддържат. И ако си вътре в парламента, дори като обикновен нещатен сътрудник, пак можеш да го правиш благодарение на ежедневния контакт със законодателите.

След въвеждането на публичния регистър на съветниците преди няколко години депутатите нахитряха и вече гледат да ги подбират внимателно, за да не бъдат обвинени в конфликт на интереси. Или по-лошо - да не забравяме скандала с криминално проявения Петър Стоянов-Вожда, който през 2010 г. беше разконспириран като сътрудник на парламентарната комисия по образованието. Но и сега зад имената в регистъра се мяркат сенките на законодателното лобиране, политическия кариеризъм и вътрешнопартийното кадруване.