Сега няколко месеца прокуратурата и съдът ще спорят дали баретите по процеса "Лясковец" да бъдат с инициали или с цели имена. |
Оказа се обаче, че констатираните нарушения засягат прилагането на разпоредбите от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Съдът обаче не посочи за какво точно става дума. Веднага след това дойде уточнението от прокуратурата, че всъщност твърдяното от съда нарушение е само едно, и то, че в обвинителния акт били посочени
единствено инициалите на пострадалите служители
на Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ). Затова и от държавното обвинение обясниха, че според ЗЗКИ и според становище на Държавната комисия по сигурността на информацията самоличността на служителите от СОБТ е класифицирана информация - "държавна тайна". Затова и от Окръжната прокуратурата във Велико Търново са посочили в обвинителния акт само инициалите на баретите.
Очевидно сега ще има дълги теоретични и формални спорове за това дали баретите да бъдат само с инициали, или пък не. От една страна, наказателният процес е и трябва да бъде изцяло публичен. От друга страна, наистина законът защитава служителите от отряда и дори дава възможност да им се прави легенда, да им се създават фалшиви самоличности и адреси. И може да се помисли например за някакъв начин за разпитването им като защитени или анонимни свидетели. Още повече, че делото не е срещу тях. Ако например те бяха подсъдими, то тогава определено щеше да има проблем от най-съществено значение. Но в случая не е така
Според обвинителния акт те са жертви,
а пред съда е изправен Петков. По обвинението на прокуратурата за това, че "предумишлено, по начин и със средства, опасни за живота - полуавтоматична ловна карабина Arsenal и полуавтоматична едноцевна пушка BAIKAL, е направил опит да умъртви шестима полицейски служители, като единият тях - Емил Шарков, е загинал". Прокуратурата повдигна на същото лице и обвинение, че е държал без разрешение ловна карабина ИЖ, полуавтоматична ловна карабина Arsenal, полуавтоматична едноцевна пушка BAIKAL и двуцевна гладкоцевна пушка ИЖ, както и 343 броя боеприпаси. В случая обаче това няма никакво значение, защото делото е прекратено, а обвинителният акт върнат за поправка. И сигурно сега ще отнеме няколко месеца, докато отново се внесе обвинителен акт и евентуално тръгне съдебен процес. При това едва на първа инстанция. А става дума за трагедия, след която съдът трябва да каже тежката си дума - виновен или невинен.
Очевидно обаче, докато се стигне до този единствено възможен като изход момент за едно правораздаване, ще мине много време. Ще има едно голямо претакане, една игра на правосъдие, оплетена в членове, алинеи и формални процедури. И в спорове не по същество, а само в преддверието на истинския съдебен процес.
Както и да го погледне човек, възможността за връщането на прокуратурата на дела и обвинителни актове от страна на съда
не само бави наказателния процес, но е и нелогично,
и дори вредно. Става дума за една наистина порочна законодателна и процесуална техника в правораздаването. При това свързана с възможността съдът не само да връща, но и да го прави когато и колкото си поиска.
Да не говорим, че често при тези връщания човек остава с впечатлението и усещането, че е минал нещо като мини съдебен процес. А той на практика дори изобщо не е започнал. Сигурно малцина си спомнят как например бе прекратено и върнато за ново разглеждане делото за т.нар. костинбродски бюлетини. Тогава съдът написа: "Обвинителната теза е поднесена в абстрактно-обобщен вид, в който не би могла да получи одобрение от съда. Налице е липса на конкретика на обвинението по почти всички признаци от състава ... Цитираните в протеста части от обвинителния акт представляват единствено общи и абстрактни формулировки, лишени от каквато и да е яснота относно точното им съдържание". За обществото остава усещането, че едва ли не вече е имало наказателен процес, той е минал,
обвинението не е издържало,
делото е било прекратено и всичко е свършило. Все едно, такъв случай вече няма. Нещо, което изобщо не е вярно. Защото става дума за една правна фигура, при която делото на практика се стопира, съдиите правят някакви изводи, че обвинителния акт не става, и твърдят, че той трябва да се поправи. Вместо да има съдебен процес и ако прокуратурата не си е свършила работата, да си поеме отговорността за една оправдателна присъда.
Вместо това обаче се разиграва една правораздавателна репетиция.
Освен делото за бюлетините съдът върна и делото и обвинителния акт срещу бившия вътрешен министър - за т.нар. кечъри. Постоянно се връщат и още куп дела, включително и знакови. Както например пет пъти бе върнато делото за изгубените секретни документи от Сергей Станишев. Както и някои от делата срещу Валентин Димитров по делата за "Топлофикация".
Всъщност, това право на съда да връща на прокуратурата едно дело за доразследване заради процесуални нарушения и да дава указания как да се отстранят, е стар проблем, който обаче продължава да е наличен и да чака разрешение.
Това право допълнително
спъва и без това тромавия, формален и очевидно неефективен
наказателен процес.
Правото на съда да връща обвинителния акт, още преди да е започнала битката между държавното обвинение и съответните подсъдими и техните адвокати, съществува от много-много години в българския наказателен процес. Често пъти това бе нещо като служебно начало. Чрез него се даваше възможност на съда, като държавен орган, един вид да подпомага и да поправя прокуратурата предварително, ако нещо е сгафила или не е изпипала добре.
Преди няколко години това правомощие на съда бе силно ограничено. Сега то е възможно единствено в случай че в хода на досъдебното производство е допуснато отстранимо "съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници". Сега нещата са обърнати точно наопаки и ако се вярва на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), законодателят се е загрижил за правата на подсъдимия изначално.
Та нали точно съдът е гарант да не се нарушават правата на подсъдимия или на пострадалия, затова е и съдебният процес в крайна сметка. Да има справедлива присъда и ако подсъдимият е виновен, да бъде наказан, ако не - да бъде оправдан.
И друг път сме имали възможността да кажем, че не издържат никакви аргументи, че връщането на делото за доразследване преди започване на съдебната фаза
било в защита на пострадалия или пък на обвиняемия
Нито един от тях не може да бъде защитен от нещо, което отлага с още месеци и години съответното наказване на виновния или оправдаването на невинния.
Пълен абсурд е съдът да поправя прокуратурата. Това са уж две независими институции - едната обвинява, а другата стои някъде високо на пиедестала и раздава справедливост. По тази логика съдът може да връща делата и ако смята, че адвокатите на обвиняемите или на пострадалите не са направили всичко необходимо за своите клиенти и за защита на техните процесуални права. Дори с още по-голямо основание. И пострадалият, и подсъдимият разчитат основно на адвокатите, защото не разбират от доказателства, законови хватки, правна терминология.
Връщането на делата от съда в досъдебната фаза е крайно лоша практика
Логиката е очевидна. Прокуратурата събира доказателства, пише обвинителен акт, поддържа го в съдебен процес, доказва го пред съда. И си носи отговорността, ако не се справи със събирането на достатъчно годни доказателства. Иначе за какво получават прокурорите заплати, огромни правомощия, служебни привилегии. От другата страна са подсъдимите и адвокатите им, които пък, естествено, ще искат да покажат, че няма доказателства и че обвиненията не издържат. Ако прокурорът, следователят или дознателят са сбъркали в процедурите в досъдебното производство, да си понесат отговорността - професионална, дисциплинарна. Ако нещата с обвинението не са били наред - да има оправдателна присъда. Ако е имало злоупотреба с обвинение - съответните длъжностни лица да си платят.
Но месеци наред да се играе и тренира правосъдие - откъдето и да го погледнеш, си е порочно.