:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 269
Страници 18,309
За един ден 1,302,066

Съдът поправя прокуратурата. Това е абсурд!

Възможността да се връщат обвинителни актове, да се прекратяват дела и да се губят месеци наред в маловажни спорове е много лоша практика, която час по-скоро трябва да бъде прекратена
Снимка: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ
Сега няколко месеца прокуратурата и съдът ще спорят дали баретите по процеса "Лясковец" да бъдат с инициали или с цели имена.
Великотърновският окръжен съд прекрати и върна на прокуратурата делото срещу Петко Петков от Лясковец. Причина за връщането са допуснати по време на досъдебното производство процесуални нарушения. Това кратко официално съобщение роди разнообразни реакции. Заговори се за нарушени законови норми, за проблеми, които не могат да бъдат решени в съдебна зала по един дългоочакван от обществото съдебен процес.

Оказа се обаче, че констатираните нарушения засягат прилагането на разпоредбите от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Съдът обаче не посочи за какво точно става дума. Веднага след това дойде уточнението от прокуратурата, че всъщност твърдяното от съда нарушение е само едно, и то, че в обвинителния акт били посочени



единствено инициалите на пострадалите служители



на Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ). Затова и от държавното обвинение обясниха, че според ЗЗКИ и според становище на Държавната комисия по сигурността на информацията самоличността на служителите от СОБТ е класифицирана информация - "държавна тайна". Затова и от Окръжната прокуратурата във Велико Търново са посочили в обвинителния акт само инициалите на баретите.

Очевидно сега ще има дълги теоретични и формални спорове за това дали баретите да бъдат само с инициали, или пък не. От една страна, наказателният процес е и трябва да бъде изцяло публичен. От друга страна, наистина законът защитава служителите от отряда и дори дава възможност да им се прави легенда, да им се създават фалшиви самоличности и адреси. И може да се помисли например за някакъв начин за разпитването им като защитени или анонимни свидетели. Още повече, че делото не е срещу тях. Ако например те бяха подсъдими, то тогава определено щеше да има проблем от най-съществено значение. Но в случая не е така



Според обвинителния акт те са жертви,



а пред съда е изправен Петков. По обвинението на прокуратурата за това, че "предумишлено, по начин и със средства, опасни за живота - полуавтоматична ловна карабина Arsenal и полуавтоматична едноцевна пушка BAIKAL, е направил опит да умъртви шестима полицейски служители, като единият тях - Емил Шарков, е загинал". Прокуратурата повдигна на същото лице и обвинение, че е държал без разрешение ловна карабина ИЖ, полуавтоматична ловна карабина Arsenal, полуавтоматична едноцевна пушка BAIKAL и двуцевна гладкоцевна пушка ИЖ, както и 343 броя боеприпаси. В случая обаче това няма никакво значение, защото делото е прекратено, а обвинителният акт върнат за поправка. И сигурно сега ще отнеме няколко месеца, докато отново се внесе обвинителен акт и евентуално тръгне съдебен процес. При това едва на първа инстанция. А става дума за трагедия, след която съдът трябва да каже тежката си дума - виновен или невинен.

Очевидно обаче, докато се стигне до този единствено възможен като изход момент за едно правораздаване, ще мине много време. Ще има едно голямо претакане, една игра на правосъдие, оплетена в членове, алинеи и формални процедури. И в спорове не по същество, а само в преддверието на истинския съдебен процес.

Както и да го погледне човек, възможността за връщането на прокуратурата на дела и обвинителни актове от страна на съда



не само бави наказателния процес, но е и нелогично,



и дори вредно. Става дума за една наистина порочна законодателна и процесуална техника в правораздаването. При това свързана с възможността съдът не само да връща, но и да го прави когато и колкото си поиска.

Да не говорим, че често при тези връщания човек остава с впечатлението и усещането, че е минал нещо като мини съдебен процес. А той на практика дори изобщо не е започнал. Сигурно малцина си спомнят как например бе прекратено и върнато за ново разглеждане делото за т.нар. костинбродски бюлетини. Тогава съдът написа: "Обвинителната теза е поднесена в абстрактно-обобщен вид, в който не би могла да получи одобрение от съда. Налице е липса на конкретика на обвинението по почти всички признаци от състава ... Цитираните в протеста части от обвинителния акт представляват единствено общи и абстрактни формулировки, лишени от каквато и да е яснота относно точното им съдържание". За обществото остава усещането, че едва ли не вече е имало наказателен процес, той е минал,



обвинението не е издържало,



делото е било прекратено и всичко е свършило. Все едно, такъв случай вече няма. Нещо, което изобщо не е вярно. Защото става дума за една правна фигура, при която делото на практика се стопира, съдиите правят някакви изводи, че обвинителния акт не става, и твърдят, че той трябва да се поправи. Вместо да има съдебен процес и ако прокуратурата не си е свършила работата, да си поеме отговорността за една оправдателна присъда.

Вместо това обаче се разиграва една правораздавателна репетиция.

Освен делото за бюлетините съдът върна и делото и обвинителния акт срещу бившия вътрешен министър - за т.нар. кечъри. Постоянно се връщат и още куп дела, включително и знакови. Както например пет пъти бе върнато делото за изгубените секретни документи от Сергей Станишев. Както и някои от делата срещу Валентин Димитров по делата за "Топлофикация".

Всъщност, това право на съда да връща на прокуратурата едно дело за доразследване заради процесуални нарушения и да дава указания как да се отстранят, е стар проблем, който обаче продължава да е наличен и да чака разрешение.

Това право допълнително



спъва и без това тромавия, формален и очевидно неефективен



наказателен процес.

Правото на съда да връща обвинителния акт, още преди да е започнала битката между държавното обвинение и съответните подсъдими и техните адвокати, съществува от много-много години в българския наказателен процес. Често пъти това бе нещо като служебно начало. Чрез него се даваше възможност на съда, като държавен орган, един вид да подпомага и да поправя прокуратурата предварително, ако нещо е сгафила или не е изпипала добре.

Преди няколко години това правомощие на съда бе силно ограничено. Сега то е възможно единствено в случай че в хода на досъдебното производство е допуснато отстранимо "съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници". Сега нещата са обърнати точно наопаки и ако се вярва на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), законодателят се е загрижил за правата на подсъдимия изначално.

Та нали точно съдът е гарант да не се нарушават правата на подсъдимия или на пострадалия, затова е и съдебният процес в крайна сметка. Да има справедлива присъда и ако подсъдимият е виновен, да бъде наказан, ако не - да бъде оправдан.

И друг път сме имали възможността да кажем, че не издържат никакви аргументи, че връщането на делото за доразследване преди започване на съдебната фаза



било в защита на пострадалия или пък на обвиняемия



Нито един от тях не може да бъде защитен от нещо, което отлага с още месеци и години съответното наказване на виновния или оправдаването на невинния.

Пълен абсурд е съдът да поправя прокуратурата. Това са уж две независими институции - едната обвинява, а другата стои някъде високо на пиедестала и раздава справедливост. По тази логика съдът може да връща делата и ако смята, че адвокатите на обвиняемите или на пострадалите не са направили всичко необходимо за своите клиенти и за защита на техните процесуални права. Дори с още по-голямо основание. И пострадалият, и подсъдимият разчитат основно на адвокатите, защото не разбират от доказателства, законови хватки, правна терминология.



Връщането на делата от съда в досъдебната фаза е крайно лоша практика



Логиката е очевидна. Прокуратурата събира доказателства, пише обвинителен акт, поддържа го в съдебен процес, доказва го пред съда. И си носи отговорността, ако не се справи със събирането на достатъчно годни доказателства. Иначе за какво получават прокурорите заплати, огромни правомощия, служебни привилегии. От другата страна са подсъдимите и адвокатите им, които пък, естествено, ще искат да покажат, че няма доказателства и че обвиненията не издържат. Ако прокурорът, следователят или дознателят са сбъркали в процедурите в досъдебното производство, да си понесат отговорността - професионална, дисциплинарна. Ако нещата с обвинението не са били наред - да има оправдателна присъда. Ако е имало злоупотреба с обвинение - съответните длъжностни лица да си платят.

Но месеци наред да се играе и тренира правосъдие - откъдето и да го погледнеш, си е порочно.

8
3951
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
8
 Видими 
20 Януари 2015 21:04
Прекрасна статия и чудесно аналитично мнение. Само че на теория, на практика има абсурд, заложен в Конституцията на РБ - съдиите, прокурорите и следователите НЕ носят никаква отговорност за своите действия по делата. Пълната безотговорност, която им е гарантирана - наказателна, административна, гражданска, дори дисциплинарна, означава че прокуратурата ще си остане безнаказана за оправдаване на обвинен невинен, а за това ще платим всички ние - "отговорност на държавата".
20 Януари 2015 21:38
Логиката е очевидна. Прокуратурата събира доказателства, пише обвинителен акт, поддържа го в съдебен процес, доказва го пред съда. И си носи отговорността, ако не се справи със събирането на достатъчно годни доказателства. Иначе за какво получават прокурорите заплати, огромни правомощия, служебни привилегии. От другата страна са подсъдимите и адвокатите им, които пък, естествено, ще искат да покажат, че няма доказателства и че обвиненията не издържат. Ако прокурорът, следователят или дознателят са сбъркали в процедурите в досъдебното производство, да си понесат отговорността - професионална, дисциплинарна. Ако нещата с обвинението не са били наред - да има оправдателна присъда. Ако е имало злоупотреба с обвинение - съответните длъжностни лица да си платят.


Точно и ясно! Не вярвам Конституцията да е виновна за сегашния абсурд. Съдийките просто не разбират, че трябва да бъдат безпристрастни арбитри между обвинението (прокурора) и обвиняемия, а не да се държат като педагози от началното училище и да галят прокурора по главичката като разплакан първолак.
20 Януари 2015 22:04
Но от друга страна, ако прокурорът не е изградил убедително обвинение и съдиите видят, че защитата на обвиняемия ще го събори, защо да не го върнат с указания прокурорът да се подготви по-добре? Това би било от полза за пострадалия. Хм, но пък нали съдът трябва да е безстрастен? Тогава? Май най-добре в съда да се явяват само пострадалият с повереника си и обвиняемият със защитника си, а прокурорът да поема защитата по изключение - примерно на социално слаби, които нямат пари за повереник (адвокат) или на наивници, които безрезервно вярват в прокуратурата.
20 Януари 2015 22:18
Ако например те бяха подсъдими, то тогава определено щеше да има проблем от най-съществено значение. Но в случая не е така
Според обвинителния акт те са жертви, а пред съда е изправен Петков

Надявам се, че авторът не е юрист, щом не може да определи предмета на доказване по едно такова обвинение.
Интересно, като изключим предмета на доказване, като как според автора, пострадалите от престъплението биха упражнили правото си да се конституират като частни обвинители и граждански ищци по делото? Анонимно? Или ще ги лишим априори от това право?
И не, авторе, не става дума тук за публичността на процеса.
Отделен е въпросът, че ако първата инстанция не отстрани в началото пречките за движение на процеса, то на друга фаза от производството неизбежно процесуалните нарушения ще рефлектират и може да се стигне до отмяна на вече постановена присъда. Така по-добре ли звучи?
И цялата статия за това, щото обществото очаквало...че по всички дела се очаква правомерно и своевременно развитие и приключване.
Колко от тях са Ви известни? Или пък действителните проблеми на наказателния процес (защото такива наистина има), но пък не всички се проявяват в т.нар. "обществено значими" дела...
21 Януари 2015 02:16
Денеб ми спести обструкцията на част от съдържанието на статията.

Нека допълня, че самото заглавие е подвеждащо и по смисъла си - Абсурд! Прокуратурата не е над съдът. Ако е, тогава тя е Трибунал в едно. Длъжна е да изпипва обвинението така, че да не бъде връщано. Недостатъците и пропуските в законите следва да се изглаждат и отстраняват. Което е работа пък на други.
21 Януари 2015 08:10
Чудесно поставен голям проблем на наказателното правораздаване. Това може да се разреши само с бърза промяна на някои текстове от ЗСВ, но не се прави от политиците , въпреки че този проблем стои крещящо от 15-20 години насам. Защо ?
1. Съдебната власт- разследващи, прокурори и съдии са изцяло политизирани и партиино зависими / назначават се от политиците, разбира се чрез поставените от тях лица във ВСС /.Затова е и жестоката борба за влияние във ВСС/ спомнете си още от 1992 г. колко пъти се сменяше ВСС още от Ф.Димитровото управление /
2. Да се бави и протака наказателния процес имат интерес и съдии и стоящите зад тях политици.Защо ? За да не бъдат застрашени самите политици и протежираните от тях престъпници - данъчни, митнически, финансови и пр.
Съдиите- те пък само това чакат за да върнат делото за доразсдледване, защото им се отлага работата за след месеци напред.Тъй като 90% от съдиите са жени, доста примитивни и посредствени, те не могат да отхвърлят работа, ежедневно те забатачват работата си поради некадърност или голям обем и поради това ,че не им пука- те са несменяеми до края на живота си, никой не може да ги уволни , а в момента получават колосални европейски заплати,което е незаслужено.
3. Наказателни процес , в голямата си част и гражданския процес в България е вулгарно формален. Пълен с повторения и абсурди ,до такава степен формален,че ученик от 10-11 клас може да правораздава по него. Питайте адвокатите, не е ли така ?
Идвам от САЩ, гражданско дело срещу българин приключи само за 24 дни с влязло в сила съдебно решение, а тук в Република България вече 5 години СГС разглежда екзекватурата му / да признае американското съдебно решение /. Каква примитивност,безпримерна .
Идвам от Англия , там в градските и районните съдилища съдиите не са юристи: седят трима беловласи мъже на съдийската банка, под тях един скромен лигъл адвайзър/ юрист /, който движи процеса и документите.Процесът приключва и веднага или според сложността на делото, след 20 мин. съвещание, тримата беловласи произнасят присъдата. Повярвайте, не ме подозирайте, не бъдете мнителни, иначе Вие разрушавате живота си всеки ден.
Благодаря.
21 Януари 2015 14:58
За мен като човек, който не е юрист, нещата стоят така - има прокуратура има и съд. Прокуратурата прави нещо си и представя нещата пред съда. Ако съда прецени, че прокуратурата не си е свършила работата, какво следва? Има два варианта - сегашния, съда връща делото на прокуратурата, за да си довърши работата или втория вариант - съда започва да разглежда делото, като пътем поправя грешките на прокуратурата и когато се наложи съда влиза в ролята на прокурор и обвинява, заради тези грешки. За мен втория вариант не става - не може съда хем да е обвинител, хем да издава присъди. Тук според мен на друго трябва да се наблегне - на отговорността на прокурорите, когато присъдите не отговарят на повдигнатите обвинения.
21 Януари 2015 15:10
Тук според мен на друго трябва да се наблегне - на отговорността на прокурорите, когато присъдите не отговарят на повдигнатите обвинения.

Има разлики между процесуални нарушения и недоказаност на обвинението, поради което се чете оправдателна присъда.
Процесуалните нарушения от своя страна са абсолютни и относителни, както и отстраними (при което съдът връща за отстраняването им) или неотстраними, за което съдът няма смисъл да връща, но ако са съществени, опорочават целия процес и пак се стига до оправдателна присъда.
Хубаво предлагаш да се наблегне, няма губещи от такава позиция, но по-добрият вариант е още преди внасянето на обвинителния акт всичко да е изпипано и да се внася само тогава, когато обвинението е годно да издържи, а не на килограм за отчитане на дейност.
Разковничето е тука, отделен е въпросът за отговорността - по-скоро трябва да е въпрос на кариерно развитие (съответно, ако са налице предпоставките - търсене на дисциплинарна или наказателна отговорност), защото ако се стигне до крайности в отговорността (напр. имуществена), прокурорите просто няма да внасят ОА - за по-сигурно.
Необходим е баланс между всички механизми и най-вече - спазване на закона - това е всичко.
Преди да се мислят промени, първо трябва да се прецени дали резултатите се дължат на закона или неспазването му - докато не се спазва (в обичайния случай, винаги има изключения), никакви наблюдения върху действието на нормите и съответно изменения не могат да се правят - защото просто не са били причина. Така, ако ги променим (което най-често се прави), отново опираме до същите, че и влошени резултати - отново някой умник хуква да променя нормите и влизаме в същата спирала.
Накрая - ето ни системата, правосъдието и всичко останало.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД