Като че ли е ясно, че отиваме към референдум по въпроса за задължителното гласуване. Може би и не само по този въпрос. Време е да мислим, преди да действаме, защото после може, както често се случва, да се засипем с традиционния въпрос "Каква я мислихме, каква стана?"

Какво бих направил, ако ме задължат да гласувам? Всъщност това не е толкова интересно, защото бих направил това, което правя винаги - ще гласувам. Аз обаче се числя към едно малцинство от българските избиратели, защото пълнолетните граждани у нас, които винаги упражняват правото си на вот, са по-малко от два милиона. Иначе казано - около 27-29%. От останалите повече са онези, които никога не гласуват - 34%, а другите гласуват от време на време.

По-интересно е какво биха направили избирателите, които не винаги гласуват, а най-интересно е дали онези, които никога не гласуват, биха го сторили, ако ги задължат. Да не забравяме, че поне половината от тях не живеят в България.

Ние не знаем отговорите на всички тези въпроси, но и "с да" или "не" на референдума няма да получим отговора. Единствената възможност е да прегледаме резултатите от практиката на прилагане на задължителното гласуване в други държави, а тя е доста оскъдна. В Европа например най-висока избирателна



активност има в държави, в които няма задължително гласуване,



а там, където го има, активността се колебае в нива около средните за континента.

На територията на Стария континент останаха само три държави, в които продължава практиката на задължително гласуване - Белгия, Люксембург и съседна Гърция. В Холандия е отменено преди 30 години, а миналата година беше отменено и в Австрия. В Белгия и Люксембург се прилагат и санкции за неучастие в изборите, но не и за избирателите над 65 години.

В Гърция няма освободени от задължението, но няма и санкции. Въпреки това избирателната активност в нашата южна съседка е традиционно висока, но то е по друга причина: там гласуват по месторождение, а не по местоживеене, и изключения от това се допускат само за официално работещите в чужбина. Държавата поема пътните разноски на гласуващите, а кой би имал нещо против веднъж на 4 години на държавна сметка да се види с роднините и съселяните си!

По-интересно е да се вникне в мотивите за въвеждането на задължителното гласуване в тези държави. Прескачам примера с Люксембург, тъй като населението на тази държава е по-малко от броя на жителите на голям български град.

В Белгия причината е етническото противопоставяне между валони и фламандци. Несъответствието в числеността на двете етнически групи, както и неравномерното гласуване в миналото е пренасяло напрежението и в органите на властта, заради което в края на по-миналия век се въвежда задължително гласуване и високи санкции. В днешно време санкциите са редуцирани, а освен това се санкционира "неучастието", а не негласуването. Можеш само да се явиш да те регистрират в избирателната секция, но не си длъжен да гласуваш. По-същественият резултат е постоянната политическа нестабилност и редуващите се парламентарни и правителствени кризи заради липсата на стабилни мнозинства. Нали не сте забравили, че до миналата година в течение на 4 години преди това в Белгия нямаше правителство?!

В Гърция задължителното гласуване е въведено по други причини. След падането на режима на "черните полковници" и възстановяването на демокрацията през 1974 г. за сравнително кратък период се появяват над 300 партии. В първото демократично избрано Национално събрание се формират 17 фракции и Гърция навлиза в период на трайна политическа нестабилност. Задължителното гласуване решава този проблем, тъй като стимулира образуването на широки предизборни коалиции и в крайна сметка редуцира броя на партиите до десетина.

Да се мисли обаче, че политическата стабилност или нестабилност се причинява от системата на гласуване е крайно погрешно. Към днешна дата нито Гърция, нито Белгия са образци на политическа стабилност.



Какви са нашите мотиви?



По този въпрос публичното говорене е безразборно и разнообразно.

Лансират се версии, че евентуалното задължително гласуване ще намали тежестта на "етническото" гласуване. Има се предвид по-високата избирателна активност на етническите малцинства, основно на циганите и турците, което щяло да намали и размера на покупко-продажбата на гласове. За турското малцинство това не е вярно: турците гласуват, както и българите - нормално, но предимно за една, а не за много партии. Циганите гласуват активно, но за различни партии, тоест също нормално. А българите не гласуват по съвършено ясни причини, които няма да изчезнат със задължителното гласуване.

Смята се, че партията ДПС получава несправедливо висока тежест при ниска избирателна активност. При задължително гласуване тази партия ще получи още по-висока тежест, защото ще е една от трите партии, които ще получават сигурно парламентарно представителство. При задължително гласуване бариерата за влизане в Народното събрание ще се покачи до над четвърт милион гласа, което не е по силите на редица парламентарно представени сега партии, но между тях не е ДПС. Ако на 5 октомври например бяхме гласували по задължение, днешният парламент щеше да бъде съставен от 4, а не от 8 фракции, като Реформаторският блок с усилие щеше да прекрачи бариерата. Ключът към парламентарното мнозинство обаче нямаше да е "синята" партия, а именно ДПС.

Колкото до "купения" вот, позволявам си да се съмнявам, че той ще изчезне. Просто този пазар ще мине на по-високо ниво и ще добие ужасяващ мащаб.

Всичко това говори, че нашите мотиви са близки до нещо средно между Гърция и Белгия. Търсим решение на проблема с политическата нестабилност, но има и етнически елемент. Практиката и в Гърция, и в Белгия би трябвало да ни убеди, че нито един от проблемите няма да получи решение.



Важно е освен това по каква технология ще се приложи



задължителното гласуване. Предлагат се както санкции, така и стимули. Идеята за данъчни облекчения за гласуващите е парадоксална: изборното право да претърпи двойна трансформация - веднъж от право в задължение и втори път - от задължение в привилегия. Това е конституционен кошмар, от който много трудно ще се отървем.

Друга идея е електронното гласуване - и машинно, и по интернет. За момента се прилага в много малко държави, предимно извън Европа. В Англия, Холандия, Франция го забраниха със закон, а в Германия - с поправка в конституцията. Заради изобретателността на хакерите. Нямам представа защо сме си въобразили, че тъкмо ние ще се опазим от вируса на хакерството.

Смятаме се за уникални и че най-много сме пострадали от емиграцията, тъй като 1.5 млн. български граждани са извън родината. Такива са 11 млн. поляци, 8 млн. италианци, 3 млн. румънци и т.н.

Изобщо самата идея, че ако сменим начина на избиране на народните представители, това ще доведе до друго качество на работа на Народното събрание, ми се струва абсурдна. Политическата система се нуждае от сериозно лечение, но задължителното или електронното гласуване не са подходящите лекарства. Трябват ни мощни стимули и принуди, които да накарат партиите да бъдат по-адекватни и близки до хората. Нито задължителното, нито електронното гласуване ще направят това. Точно обратното - ще ги направят по-мързеливи и по-високомерни.

Според мен има друг път - преференциално гласуване. Но без прагове и ограничения. Не като право да посочиш само една преференция и да смениш водача на листата, а да можеш да подредиш цялата листа - така, както смяташ, че трябва да е подредена. Ако искаш, разбира се. Това ще промени радикално поведението на политическите централи.

Второ - мажоритарен избор. Поне за половината от депутатите. Със сигурност нещата и в парламента, и в правителството, и в цялата държава лека-полека ще започнат да изглеждат по доста по-привлекателен начин.