На 22 януари американски и кубински дипломати приключиха първия кръг от разговори след решението на президентите на САЩ и на Куба Барак Обама и Раул Кастро да се нормализират двустранните отношения. Вторият кръг разговори е насрочен за февруари. По-голяма част от преговорите досега бяха посветени на възможностите за пълно възстановяване на дипломатическите отношения и изготвянето на дълъг списък от въпроси за обсъждане. Проблеми, по които през годините САЩ и Куба са си сътрудничили в известна степен, са имиграцията, борбата с наркотиците и тероризма, прилагането на законите, проверките и спасителните акции на бреговата охрана и др.

По много въпроси Куба и САЩ са на напълно противоположно мнение и имат различни интереси. Това ще бъдат и едни от най-сложните теми в преговорите, които обещават да се проточат доста дълго. Списъкът е несиметричен, като включва основно програми и политики, които са остатъци от старата американска политика на враждебност. Куба не е налагала никакви санкции на САЩ, които обаче искат доста неща от Хавана.



Нормализиране на дипломатическите отношения



Президентите Обама и Кастро вече се споразумяха за това, необходимо е само да се разменят дипломатически ноти. Номинацията на Обама за посланик в Хавана се нуждае от одобрението на Сената. Републиканецът от щата Флорида Марко Рубио се закле да блокира назначението и вероятно ще получи подкрепата на демократа от Ню Джърси Боб Менендес, който също е член на Комисията по външни отношения. Те обаче не могат да попречат на Обама да възстанови напълно дипломатическите отношения с Куба. Член II от Конституцията дава тази власт само на държавния глава. Кубинските дипломати заявиха, че нормални дипломатически отношения са невъзможни, докато Куба е в списъка на държавите, спонсориращи тероризма. Затова Обама нареди на държавния секретар Джон Кери да преразгледа списъка и Куба вероятно ще бъде зачеркната оттам, тъй като няма основателна причина да фигурира в него. Изваждането на държава от списъка обаче изисква да бъде уведомен Конгресът, което ще даде на критиците от Републиканската партия нова възможност да се нахвърлят върху Обама. Подобно действие би имало символично значение, но на практика няма да има голям ефект. Финансовите санкции, които сериозно затрудняват Хавана да прави бизнес с чужбина, няма да бъдат премахнати с изваждането от списъка.

Обама вече успя да направи няколко пробойни в ембаргото, но то си остава в действие. Американски компании не могат да инвестират в Куба, нито да правят бизнес с държавни компании с изключение на тези, които продават хранителни продукти или лекарства. Кубинският бизнес не може да продава нищо в САЩ. Обама разхлаби и регулациите относно пътуването с цел получаване на образование, но туристическите визити все още са забранени. За да се вдигне ембаргото напълно, ще бъдат необходими промени в няколко американски закона, но републиканците имат мнозинство в Конгреса, което означава, че едва ли скоро ще бъде вдигнато ембаргото.



Зачитане на имуществените искове



Американската комисия за уреждане на искове за имоти в чужбина одобри 5911 имуществени иска от корпорации и граждани от САЩ на стойност 1.85 млрд. долара - загуби, причинени, когато Куба национализира цялата собственост на САЩ на острова. С натрупаните лихви общата сума на исковете възлиза на над 7 млрд. долара. Кубинците, които са натурализирани американски граждани, могат да кандидатстват за компенсации за изгубена собственост според Закона за кубинската свобода и демократична солидарност (известен като "Хелмс-Бъртън"). Държавният департамент смята, че ще бъдат подадени около 200 000 подобни иска, равняващи се на "десетки милиарди долари". Куба признава законността на тези искове, но отказва да плаща на кубинци, които са избягали от острова. Хавана също предяви насрещни искове за 181 млрд. долара за щети, нанесени от американското ембарго и от тайната война на ЦРУ от 60-те години. Куба няма ресурси да плати дори и част от американските искове, да не говорим за тези на кубино-американците. Вашингтон никога няма да се съгласи да удовлетвори огромните контраискове на Куба.

Законът "Хелмс-Бъртън" изисква от САЩ да гласуват против членството на Куба в МВФ и в Световната банка. За да стане член на Световната банка, една държава трябва първо да влезе в МВФ, а това става с одобрението на 85% от членуващите страни. Въпреки че Куба не е кандидатствала за членство, страната би имала голяма полза от финансовата подкрепа на МВФ и Световната банка. Решаването на този въпрос може да стане с поправка или отмяна на закона "Хелмс-Бъртън".



Отмяна на Програмата за помилване на медици от Куба



Програмата, създадена по времето на президента Джордж У. Буш, предлага на кубински медици, работещи в чужбина на хуманитарни мисии, бърз достъп до американско гражданство, ако дезертират. Всяка година над 1000 кубинци се възползват от нея. Куба поиска САЩ да сложат край на програмата, за да се улесни сътрудничеството при възстановяването на здравната система в Хаити след труса от 2010 г. Вашингтон отказа. Програмата за помилване на медици си остава пречка пред американско-кубинско сътрудничество в сферата на общественото здраве. Кубински дипломати повдигнаха въпроса на разговорите през януари, но засега Вашингтон няма намерение да преразгледа програмата.

Хавана настоява и за анулиране на Закона за политиката към кубинските имигранти, който е от 1966 г. и позволява на кубински имигранти, дошли в САЩ, за една година да "променят" статута си на легално пребиваващи граждани - привилегия, на която не се радва никоя друга имигрантска общност. От 90-те години главният прокурор на САЩ редовно помилва кубинци, добрали се до американска територия, което им дава възможност да кандидатстват за гражданство. Кубинското правителство от доста време се оплаква, че така се насърчават нелегалното напускане на острова и трафикът на хора. Администрацията на Обама няма намерение да промени закона.



Присвоените от САЩ кубински търговски марки



Доста известни кубински търговски марки, сред които Havana Club и пурите Cohiba, са придобити от американски компании, след като закон от 1998 г. забранява на Куба да възобновява правата върху търговските марки. Куба се опита да защити търговските си марки в съда, но безуспешно. С разширяването на търговията между САЩ и Куба американските марки ще искат защита на кубинския пазар - въпрос, който е широко обсъждан.



Спорната военноморската база в залива Гуантанамо



Създадена от САЩ през 1903 г. след испанско-американската война, базата в залива Гуантанамо от дълго време е трън в очите на кубинските националисти. Куба настоява да получи тази територия като суверенна. Вашингтон пък показва документ от 1934 г., който дава на лизинг на САЩ военната база за вечни времена. От 90-те години насам американските и кубинските военни работят заедно - нещо, което Раул Кастро преди време определи като "модел за взаимоотношения между две правителства".

Сред спорните въпроси е и размяната на престъпници между двете държави. Администрацията на Обама иска да бъдат екстрадирани 70 американски бандити, които в момента са в Куба. Хавана е готова да върне обикновени престъпници, които са дошли на острова, но често отказва да върне тези, които са получили кубинско гражданство. От своя страна Куба има дълъг списък на кубинско-американци, които са виновни за кървави атаки на острова, а Вашингтон отказва да ги екстрадира. Въпросът за размяната на престъпници, които са получили и политическо убежище, няма да е никак лесен. Тежки се очертават и дискусиите около спазването на човешките права и демокрация в Куба. В обръщението си към нацията Обама обеща да продължи ангажимента на САЩ за демокрация и човешки права в Куба. Говорейки пред парламента, Кастро отбеляза, че Куба има "дълбоки различия" със САЩ по тези въпроси, но въпреки това е готова да ги обсъжда.

Много са спорните въпроси между Хавана и Вашингтон, по които едва ли ще се стигне до отстъпки. Въпреки това Обама вече направи значителен прогрес в двустранните отношения в сравнение с 10 свои предшественици в Белия дом.



----

*Уилям ЛеоГранде е преподавател в Американския университет и заедно с Питър Корнблух е автор на наскоро излязлата в САЩ книга "Тайната история на преговорите между Вашингтон и Хавана".